Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 03.06.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4999 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.01.2015г. постановено по гр.д. № 17070/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав. С него е отменено решение от 25.04.2006г. по гр.д. № 21785/2003г. на Софийски районен съд, 49 състав, в частта относно присъдените в полза на [фирма] разноски в размер на 943 лв.; признато е за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във вр. с чл.2 ЗВСОНИ по предявените от Г. В. Х., С. Х., В. У. Х. Ш., К. С. Х. Ш., О. Х., Д. С. А., М. Б., М. Л., К. К. С. и Е. К. П. против [фирма], ЕИК[ЕИК] искове, правото на строеж като елемент от правото на собственост, последното съществувало към 23.07.2003г./датата на предявяване на иска/ върху следните недвижими имоти: едноетажна фабрична сграда, със застроена площ от 1150 кв.м., масивна сграда със застроена площ от 470 кв.м., масивна сграда на два етажа, със застроена площ от 280 кв.м., означени като сгради А, 2 и 6 от приложение № 1 и защриховани в жълт цвят като сгради А, В и С на приложение 2, към заключението на тройната техническа експертиза, приподписано от състава на съда и представляващо неразделна част от решението, ведно със съответните прилежащи идеални части от правото на собственост върху мястото, съставляващо част от имот пл. № 311 от кадастралния план на [населено място], м. „С. г. - 4 км” и част от УПИ ІІ-за Л.-Р и озеленяване от кв. 17 по рег. план на [населено място], м.„К. БАН - 4км”, находящ се в [населено място], [улица], които сгради са погинали в хода на въззивното производство. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху дворното място с площ от 9500 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 311 /описан по-горе/, заедно с построените в него три сгради и фабричен комин.
Жалбоподателите Г. В. Х., С. Х., В. У. Х., К. С. Х. и Е. К. П. чрез пълномощника адв. Д. намират решението за неправилно. Считат, че не е преценил всички доказателства по делото и не е взел предвид доводите на ищцовата страна, нито е се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВКС. Освен това заявяват, че не са имали искане за признаване правото на строеж върху терена по отношение на сградите, които понастоящем не съществуват. Искането им е било за възстановяване собствеността върху дворното място от 9500 кв.м. и сградите върху него; а ако те не съществуват, следва да се признае правото на собственост върху земята. Според касаторите неправилно съдът е счел, че реституираната земя от 9500 кв.м. не може да се обособи в самостоятелен парцел - вещите лица са дали варианти за това. Изтъкват, че с извършеното произнасяне съдът всъщност не е разгледал предявения иск по чл. 108 ЗС.
В подадената от ищцата Д. С. А., чрез пълномощника й адв. Г., отделна касационна жалба се поддържа недопустимост на решението поради произнасяне по непредявена претенция, тъй като признаване на право на строеж върху сградите не е искано от ищците. Евентуално се навежда, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон досежно начина за реституция на имота. Излагат се съображения, че новопостроените сгради не са пречка за реституцията на имота.
Ответникът по жалбите [фирма] ги оспорва.
Подпомагащата страна Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва касационните жалби на ищците.
С определение № 484 от 28.12.2015г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по жалбите на ищците на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: как следва да се осъществи реституцията когато е национализиран терен със сгради, а след одържавяването са построени още множество сгради, които представляват производствено предприятие; към момента на завеждане на делото старите сгради съществуват, но в хода на делото са разрушени.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по ревандикационен иск за предаване владението върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 9500 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 311 от кадастралния план на [населено място], м.С. г.-4 км и част от УПИ ІІ, отреден за [фирма] и озеленяване, в кв.17 по рег. план на [населено място], м. „К. БАН-4 км”, находящ се в [населено място], [улица], заедно с построените в него три сгради и фабричен комин, с разгъната застроена площ от 1960 кв.м. Ищците основават правата си на реституция по ЗВСОНИ. По делото е безспорно установено, че по реда на ЗНЧИМП е одържавен имот, представляващ пет фабрични помещения с обща застроена площ от 4732 кв.м., а незастроена площ от 10 533 кв.м., като ищците са наследници на акционерите на Текстилно Индустриално [фирма]. Спорът е съсредоточен върху това дали построените преди национализацията сгради съществуват реално, съответно дали и в какъв обем е възможно възстановяване на собствеността върху терена и старите сгради с оглед на осъщественото ново застрояване.
С първоинстанционното решение по гр.д. № 21785/2003г. исковете са отхвърлени като е прието, че отчужденият терен не съществува реално в размерите, в които е отчужден, понеже върху него са построени нови сгради, които имат главно значение, а теренът - несамостоятелно. Относно отчуждените сгради съдът е счел, че събраните доказателства не установяват кои точно са старите сгради и дали съществуват към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. С въззивно решение по гр.д. № 3933/2006г. на Софийски градски съд първоинстанционният акт е оставен в сила.
С решение № 345 от 05.12.2011г. по гр.д. № 1551/2010г. на І г.о. на Върховния касационен съд е отменено постановеното въззивно решение по спора. Касационното обжалване е допуснато по приложението на чл.97 ЗС предвид извършените след отчуждаването на сградите преустройства. Прието е, че по отношение на сгради 1, 2 и 6 са налице предпоставките за реституция, тъй като сгради 2 /апретура/ и 6 /старо котелно/, са самостоятелни и безспорно реално съществуващи към момента на влизане в сила на реституционния закон като обособени обекти на правото на собственост. По отношение на сграда 1 е прието, че също реално съществува във вида на одържавяването и не представлява принадлежност към сграда 2, независимо че са функционално свързани, а следва да бъде отделена, като в този смисъл са дадени и задължителни указания на за събиране на доказателства, а именно за назначаване на техническа експертиза за начина на отделяне на старата сграда №1 и свързаната с нея сграда № 2 от пристроените след национализацията части, както и за определяне на прилежащите площи към сгради №№ 1, 2 и 6, евентуално за изготвяне на проект за обособяване на самостоятелен имот от частта, в която са построени тези сгради, който да бъде съгласуван по реда на ЗУТ.
При новото разглеждане пред Софийски градски съд е установено новонастъпило обстоятелство, че съществуващите към момента на предявяване на исковата молба през 2003г. сгради, предмет на спора, са съборени в края на 2011г., т.е. след постановяване на отменителното решение на ВКС. В последното прието заключение на техническа експертиза се сочи, че в имота понастоящем съществуват общо 11 сгради, всички построени след одържавяването и ползвани от ответното дружество. Експертите от няколкото експертизи са категорични, че в рамките на целия поземлен имот № 311 с площ от 15 232 кв.м., не може да се обособи процесната деактувана площ от 9500 кв.м. като самостоятелен реституиран имот на ищците, извън прилежащата площ на новопостроените сгради, поради липса на лице. При отчитане плътността на извършеното застрояване и групирането на новопостроените и процесните /до събарянето им/ сгради в центъра на процесния терен, то отделно обособяване на незастроена част от имота с настъпил реституционен ефект е юридически невъзможно. По тези съображения съдът е приел, че по отношение на терена не са налице предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху самостоятелна незастроена част от имота.
По отношение на сградите съдът е изтъкнал, че към момента на предявяване на иска са били налице предпоставките за уважаването му досежно сгради А, 2 и 6, ведно с прилежащите им площи. Към момента на приключване на устните състезания тези сгради са разрушени и този факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм/. След погиването на сградите в полза на ищците съществува правото на строеж, като едно от трите правомощия на правото на собственост /не право на строеж по чл. 63 и сл. ЗС/. Затова съдът е постановил установителен диспозитив досежно това право.
По основанието за касационно обжалване.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по обобщени правни въпроси, поставени от касаторите, които се свеждат до това по какъв начин следва да се осъществи реституцията когато е национализиран терен със сгради, а след одържавяването са построени още множество сгради, които представляват производствено предприятие; към момента на завеждане на делото старите сгради съществуват, но в хода на делото са разрушени. Констатирано е противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК, както и по Решение № 72 от 10.07.2012г. по гр.д. № 425/2011г. на І г.о. В последното се приема, че когато е отчужден застроен имот и той е застроен допълнително със сгради от държавата или от държавни предприятия, възстановява се мястото, но не и построените допълнително сгради, спрямо които възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, съотв. търговското дружество, в чийто капитал са включени. Новопостроените, след одържавяването сгради имат положението на строеж върху чужд имот и отношенията със собственика на терена се уреждат по правилата за суперфициарната собственост - чл.63 и сл. ЗС.
Посоченото разрешение следва да намери приложение и при настоящия спор. При съобразяването му решението на Софийски градски съд се явява неправилно поради нарушение на материалния закон.
Безспорно е установена следната фактическа обстановка: по реда на ЗНЧИМП е одържавен от Текстилно Индустриално [фирма] недвижим имот, представляващ земя с площ 10 533 кв.м. и пет фабрични сгради, застроени на 4732 кв.м., като ищците са наследници на акционерите; след одържавяването в имота са построени още единадесет сгради, представляващи производствено предприятие; към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и на завеждане на делото три от старите сгради съществуват, но в хода на делото са разрушени. При тези обстоятелства на реституция подлежи целия отчужден поземлен имот, който съществува реално в размера, в който е одържавен, а намиращите се в него сгради, построени след отчуждаването, остават суперфициарна собственост на търговското дружество, в чийто капитал са включени.
Установено е, че към момента на второто въззивно разглеждане на спора е влязъл в сила Протокола на СОС от 13.11.2000г. /в сила от 31.01.2013г./ за одобряване на регулационния план на местността „Комплекс БАН-ІV км”, като УПИ ІІ-за Л.-Р и озеленяване и съответстващия му поземлен имот с кад. № 311 са с незатворен контур. Поземленият имот с кад. № 311 по кадастралния план е с площ от 15 232 кв.м. Претендираната от ищците площ от 9500 кв.м. е деактувана на две части: 8143 кв.м. със Заповед от 03.11.1995г. и 1357 кв.м. със Заповед от 06.05.1998г., но тя не е нанесена в кадастралната основа на регулационния план. Горното не съставлява пречка за водене на иск за собственост - виж тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, т.2. Приетата експертиза на вещите лица К., К. и С. е изготвила скица /л. 244 от делото/, на която обособява възстановената и деактувана част от ПИ с кад.№ 311 с площ 9500 кв.м. по контура 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1. В този контур се включва както площта на старите, сега съборени сгради, така и на изградените след отчуждаването сгради. Именно въз основа на тази скица следва да се извърши признаването на собствеността на ищците.
Предвид запазване правата на ответника върху съществуващите сгради, той има право да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на по сградите по предназначение - чл. 64 ЗС. За осигуряване на това ползване е необходимо да се определят прилежащите площи към сградите, необходими за достъпа до тях и обслужването им по предназначение, което да бъде съобразено при произнасяне по искането за предаване на владението. Такива доказателства по делото не са събрани. Налице е заключение на вещото лице Х. П., депозирано на 24.01.2006г. пред Софийски районен съд, но то не съдържа детайлно посочване на тези площи, а и не е съобразено с настъпилите от тогава до настоящия момент изменения в имота, изразяващи се в разрушаване на старите сгради. Ето защо, за изясняването на този въпрос е необходима нова техническа експертиза.
При горните изводи обжалваният акт е постановен при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен. Предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл.295, ал.2 ГПК следва да се даде ход на делото пред настоящата инстанция за назначаване на техническа експертиза, която да установи прилежащите площи на сградите, необходими за тяхното използване по предназначение по смисъла на чл. 64 ЗС, като изготви скица, на която да нанесе сградите и тези прилежащи площи.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 и чл. 295, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 19.01.2015г. постановено по гр.д. № 17070/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав.
ДАВА ХОД за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд.
ДОПУСКА техническа експертиза, която да даде заключение за прилежащите площи, необходими за достъп и обслужване на сградите, ползвани от [фирма], построени в дворно място с площ от 9500 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 311 от кадастралния план на [населено място], м. „С. г. - 4 км” и част от УПИ ІІ-за Л. Р и озеленяване от кв. 17 по регулационния план на [населено място], м.„К. БАН - 4км”, находящ се в [населено място], [улица], както и да изготви скица с обозначение на тези площи. Назначава за вещо лице д-р инж. Г. С. С. с адрес: [населено място], [улица], ет.3, тел. 0888 716094. Определя възнаграждение за експертизата в размер на 500 лв., вносимо от жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |