Р Е Ш Е Н И Е №  380       София,23.07.2009 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 436 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 974 от 30.07.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 300 от 24.10.2008 година по гр.д. № 608/2008 година на Пернишки окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Ю. К. К. от гр. П. против “С” А. , гр. П., “Е” О. , гр. П. и “С” А. , гр. П., които са осъдени солидарно да заплатят обезщетения в размер на 6968,62 лева, съставляващи разлика между трудовите възнаграждения, получавани преди и след трудоустрояването на работничката; 205,41 лева, съставляващи неполучени възнаграждения за нощен труд и 1440,80 лева неполучени суми за безплатна храна. Касационно обжалване е допуснато основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 320, ал. 2 КТ и чл. 200 КТ и в частност: какъв е редът за реализиране на обезщетение за вреди от загубена работоспособност под 50 % - обезщетението се дължи от ДОО по специален ред или по реда за реализиране имуществена отговорност на работодателя, предвиден в чл. 200, ал.1 КТ. В обжалваното въззивно решение на Пернишки окръжен съд е прието, че когато работникът е претърпял вреди от професионално заболяване, довело до намалена работоспособност под 50 %, работодателят отговаря имуществено на основание чл. 200 КТ. В противоречие с това становище, решение № 113 от 08.05.2003 г. на Трето гражданско отделение на ВКС и решение по гр.д. № 211 от 2007 г. на Софийски апелативен съд е прието, че обезщетенията за загубена работоспособност се дължат от ДОО по специален ред, в който се преценява основателността на претенцията, но това обезщетение е извън предвидената в чл. 200, ал.1 КТ имуществена отговорност на работодателя. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 286 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 69/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, редакцията на чл. 200 КТ с ДВ бр. 52/2004 г. е опит за синхронизация с чл. 72 КСО, в който понятието трайно намалена работоспособност е приравнено към понятието инвалидност в осигурителноправният му смисъл. При редакцията на текста не е съобразен общият принцип за обезвреда при непозволено увреждане, залегнал в чл. 200, ал. 1 КТ, изискващ пострадалият работник да бъде обезщетен пълно и това му право да не зависи от обстоятелството ще получи ли пенсия за инвалидност. Пропускът текстът на чл. 200, ал.1 КТ да включва отговорност на работодателя и за вреди от намалена работоспособност под 50 % е отстранен с изменението на КТ ДВ бр. 15/2010 г., с което има пълно съвпадане в тази част на чл. 200, ал. 1 КТ и разпоредбите на КСО, уреждащи правото на пенсия за инвалидност, в който смисъл следва да се прилага правната норма и за вреди, настъпили преди синхронизацията на текста. В обжалваното въззивно решение на Пернишки окръжен съд е прието за установено, че в резултат на вредности на работната среда и особеностите на изпълняваната работа като кранист, ищцата Ю е заболяла от вибрационна болест І-ІІ стадий, ангиодистонен синдром на крайниците и синдром на карпалния канал в ляво - заболяване, признато за професионално при 10 % трайно намалена работоспособност. В периода 04.04.2003 г. – 03.04.2006 г. е била трудоустроена на длъжност “обслужващ работник в металургията” с по-ниско трудово възнаграждение, като в същия период не е получавала и надбавки за положен нощен труд, както и допълнителна безплатна храна. Прието е, че ищцата е работила като кранист от 1987 г. до 2000 г. в А. “С”, гр. П., след което през 2000 г. е преминала на работа по реда на 123 КТ към “Е” О. , а през 2001 г. към “С” А. , където е изпълнявала длъжността “кранист” до трудоустрояването и на 05.05.2004 г. Прието е, че ответниците “С” А. , гр. П., “Е” О. , гр. П. и “С” А. , гр. П. отговарят солидарно за претърпените от работничката имуществени вреди, настъпили в резултат от професионално заболяване, поради което обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Ю. К. К. от гр. П. са уважени в размер на 6968,62 лева – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разлика между трудовите възнаграждения, получавани преди и след трудоустрояването и; в размер на 205,41 лева, съставляващи неполучени възнаграждения за нощен труд и 1440,80 лева неполучени суми за безплатна храна. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от “Е” О. , гр. П. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 200 КТ по отношение на правоотношение, регулирано от нормата на чл. 320 КТ. Изложени са доводи, че отговорността на касатора е ангажирана в нарушение на чл. 123, ал. 3 КТ, тъй като професионалното заболяване е констатирано от диагностична комисия по време на работа на ищцата при друг работодател – А. “С”. В касационната жалба против решението на Пернишки окръжен съд, постъпила от “С” А. се поддържа, че решението е постановено в противоречие с чл. 200 КТ и чл. 320 КТ, тъй като загубата на работоспособност на ищцата е под 50%; че правилата за солидарната отговорност са приложени в нарушение на закона, тъй като решението по предходното гр.д. № 259/1997 г. на Пернишки окръжен съд не обвързва касатора - не е доказано правоприемство с А. “С”, гр. П.. Изложени са и оплаквания против решението в частта му за съдебните разноски, при определяне на които не е отчетен размера на отхвърлената част от иска. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователни релевираните в касационните жалби оплаквания за неправилно приложение на чл. 200 КТ. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 200, ал.1 КТ, работодателят отговаря имуществено за пълното обезвреждане на настъпили в резултат на професионално заболяване вреди, независимо дали работникът е получавал за същия период по реда на КСО обезщетение за трайна намалена трудоспособност под 50 %. Неоснователно е и касационното оплакване за постановяване на обжалваното решение в нарушение на чл. 123, ал. 3 КТ, касаещ осигурителни права на работниците, който текст е неотносим към процесното правоотношение. Правилото на чл. 53 ЗЗД за солидарната отговорност при увреждане причинено от неколцина е приложено правилно, в който смисъл се явяват неоснователни и оплакванията, въведени в касационната жалба на “С” АД. По делото е установено, че професионалната болест на ищцата е в резултат на дългогодишният и стаж при вредни условия в “С” А. , гр. П., “Е” О. , гр. П. и “С” А. , гр. П. че и в трите предприятия е изпълнявала една и съща длъжност, при едни и същи условия и вредности на работната среда, констатирани във всяко от ответните предприятия. Неоснователно е и оплакването относно начина на определяне на съдебните разноски, които са съобразени с правилото на чл. 64, ал.1 ГПК (отм.). От общо направените от въззивницата Ю. К. съдебни разноски във въззивното производство в размер на 500 лева (изплатени по договор за правна помощ от 25.02.2008 г. с адвокат Ц от Софийска адвокатска колегия), съдът е присъдил сумата 277, 50 лева съобразно уважената част от иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ответницата по касация Ю. М. следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 20.04.2010 г. с адвокат Ц от Софийска адвокатска колегия, дължими от касаторите “Е” О. , гр. П. и “С” А. , гр. П.. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300 от 24.10.2008 година по гр.д. № 608/2008 година на Пернишки окръжен съд. ОСЪЖДА , “Е” О. , гр. П. и “С” А. , гр. П. да заплатят на Ю. К. К. от гр. П. с ЕГН ********** сумата 500 (петстотин) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: