6 Р Е Ш Е Н И Е № 148 София,19.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември , през две хиляди и дванадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 39 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на В. Е. Ц. против решение № 808 / 29.10.2010 год. по гр.д.№ 377 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, І гр.отд., 6 състав , постановено на 20.10.2009 год. по гр.д.№ 413 / 2008 год. , за отхвърляне предявения от касаторката против З. [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 13.10.2007 год. пътнотранспортно произшествие , над присъдените 15 000 лева или за разликата до претендираните от касаторката 50 000 лева. Навежда се основание за неправилност, поради постановяването на въззивното решение в противоречие с материалния закон - чл.52 от ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 година , относно определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди , прилагайки критерия за справедливост. Ответната страна - З. [фирма] - оспорва основателността на касационната жалба , като намира че обезщетението за претърпени от касаторката неимуществени вреди е справедливо определено, в съответствие с всички събрани по делото доказателства. С определение № 430 от 14.06.2012 год. , Върховен касационен съд, ТК , второ търговско отделение е допуснал касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК , по материалноправния въпрос относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди , като разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика - ППВС № 4 / 1968 година . Предвид обжалване и постановеното по реда на чл.192 ал.4 ГПК / отм./ определение на САС , ГК , 4 състав , с което в тежест на касаторката и с оглед отхвърляне въззивната й жалба е присъдено възмездяване разноски на ответника , касационното обжалване , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, е допуснато и по процесуалноправния въпрос „за кумулативното приложение на чл.64 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 б.”б” ГПК / отм./, аналогично - на чл.78 ал.3 вр. с чл. 83 ал.2 от ГПК – допустимо ли е възмездяване на разноски на противната страна от страна, освободена от заплащане на разноски по производството , съгласно чл.63 ал.1 б.”б” ГПК / отм./, респ. чл.83 ал.2 от ГПК , при негативен за последната резултат по делото . Върховният касационен съд , Търговска колегия , второ търговско отделение ,като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на касатора , след проверка по реда на чл.290 ал.2 от ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт , приема следното : За да остави в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отказано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата от ПТП В. Ц. , над сумата от 15 000 лева , въззивният съд е приел , че са безспорни предпоставките за уважаване иска по чл.226 ал.1 от КЗ до размера на присъдените 15 000 лева обезщетение , а именно : наличие на застрахователен договор между ответника и собственика на увреждащия автомобил – марка „Фолксваген „ ,модел „Пасат „ , с рег. [рег.номер на МПС] ; виновно предизвикано на 13.10.2007 год. пътно-транспортно произшествие от водача на автомобила ; претърпени от ПТП неимуществени вреди - в обхвата и с проявлението съгласно заключението на съдебно-медицинската екпертиза и събраните гласни доказателства. Предмет на спора пред въззивния съд е бил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди ,над присъдената и необжалвана от ответника сума от 15 000 лева. За да определи същото , въззивният съд е споделил за доказани травматични увреди на ищцата са : счупване на дясна бедрена кост , охлузвания по ляво коляно и горната трета на лява подбедрица , наложилото се лечение , протекло с екстензия и оперативно – с поставяне вътрекостна метална остеосинтеза , при търпими интензивни болки за период от 2 месеца , както и съпътстващите увреждането неудобства за страната – обслужване на ежедневни нужди от трето лице, при неподвижност по медицинско назначение , за период от един месец и придвижване с патерици до 4 месеца , при цялостно възстановяване продължило 6 месеца . Отчетена е възрастта на пострадалата и препятстването на пълноценния й живот , както и учението й ,а също и преживения стрес . Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо , но частично неправилно , като постановено в противоречие с материалния закон - чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 година . Съгласно задължителните за съдилищата указания , дадени в ППВС № 4 / 1968 год., справедливостта , като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие , а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи , конкретни обстоятелства - обема , характера и тежестта на уврежданията , интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания , физическите , но и психологическите последици за увредения , преценени адекватно и в тяхната съвкупност , при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането. При определяне на обезщетението , въззивният съд , макар да се е мотивирал с установимите за търпимите страдания обстоятелства , не е отчел в достатъчна степен, в психологичен и емоционален план , значението на отделните аспекти на уврежданията на ищцата , вкл. продължаващите им последици , а именно : неудобствата по обездвижването и обслужването от другиго, по затрудненото придвижване впоследствие , емоционалните изживявания с оглед конкретното ПТП - причинена пред очите й смърт , отчитайки и възрастта на пострадалата , вкл. продължаващите страхови изживявания , както и предстоящите й сигурни болки и страдания за период от 30 дни , при премахване металната остеосинтеза, продължаващите ревматични болки . В този смисъл съдът в недостатъчна степен е съобразил задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. , относно прилагане критерия за справедливост , заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, като очевидно е вложил в същия разбиране , различно от вложеното от законодателя . С оглед горното , настоящият състав на Върховен касационен съд приема, че справедливо обезщетяване на търпимите от ищцата неимуществени вреди се явява сума в размер на 25 000 лева или за разликата над присъдените 15 000 и до размера на сумата 25 000 лева , въззивното решение следва да бъде отменено , с уважаване иска на В. Ц. за допълнителни 10 000 лева . За разликата над 25 000 лева до претендираните 50 000 лева въззивното решение, оставящо в сила първоинстанционното отхвърлително решение в тази му част , следва да бъде потвърдено , като правилно . Не са събрани доказателства , че търпимите в доказания период на лечение и възстановяване болки и страдания , са били с характеристики и интензитет , надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания , респ. търпимите неудобства - по-големи от обичайните , предвид наличието на конкретни съпътстващи и други фактори и обстоятелства . По поставения процесуалноправен въпрос въпрос „ за кумулативното приложение на чл.64 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 б.”б” ГПК / отм./, аналогично - на чл.78 ал.3 вр. с чл. 83 ал.2 от ГПК , настоящият състав намира следното : Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл. 83 ал.2 ГПК, респ. чл. 63 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ , цели облекчаване за същия на завеждането и провеждането на съдебното производство .Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин - чл.56 от Конституцията на Република България - на нарушени или застрашени негови права или законни интереси , предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство , независимо и въпреки затрудненото му материално положение . Това право на ищеца , обаче, не би могло да се упражнява в ущърб на ответника и в случай на неправомерно засягане на правната му сфера - в противоречие с принципа за справедливо обезщетяване на търпими вреди , залегнал в разпоредбите на чл.78 ГПК, респ. чл. 64 ГПК / отм. / , съответно за всяка от страните в производството . Следователно , кумулирането на чл. 78 ал.3 ГПК с чл. 64 ал.2 от ГПК / респ. чл. 63 ал.1 б.”б” с чл.64 ал.2 ГПК отм. / е не само допустимо , но и справедливо : освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото си материално положение страна , претърпяла негативен изход от съдебния процес, дължи възмездяване на разноските на противната . Противното е неизводимо чрез тълкуване на процесуалните разпоредби и противоречи на принципа на справедливостта . Предвид отговора на така поставения въпрос ,частната жалба на В. Ц. срещу въззивно определение от 09.12.2010 год. по гр.д.№ 377 / 2010 год. , с което същата е осъдена да възмезди ответника за понесени във въззивното производство разноски следва да бъде само частично уважена , в съответствие с частичното уважаване на касационната жалба , за сума в размер на 394 лв. или съгласно частта от същото , оставена в сила от настоящата инстанция , ищцата дължи на ответника възмездяване на разноски в размер на 986 лева . С оглед изхода на спора , ответната страна следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса по касационното обжалване в размер на 200 лева , на основание чл. 78 ал.6 ГПК , а в полза на касатора - понесени в касационното производство разноски - 30 лв. държавна такса по допускане на касационното производство и 650 лв. адвокатско възнаграждение , на основание чл. 38 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата , предвид осъществявана безплатна адвокатска защита , в съответствие с уважената част от жалбата . Водим от горното, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия , второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 808 / 29.10.2010 год. по гр.д.№ 377 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав , в частта , в която е потвърдено решение на СГС, ГК, І отд. – 6 състав , постановено на 20.10.2009 год. по гр.д.№ 413 / 2008 год., с която е отхвърлен предявеният от Василева Е. Ц. против З. „ А. „ иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за разликата между присъдените 15 000 лева и до размера от 25 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА З. „ А. „, на основание чл.226 ал.1 от КЗ, да заплати на В. Е. Ц. допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 13.10.2007 год. по вина на водача Г. Д. , в размер на 10 000 лева , ведно със законната лихва върху същото от 13.10.2007 год. до окончателното му изплащане , както и 680 лева разноски по водене на касационното производство , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част , с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за обезщетение , за сумата над 25 000 лева . ОСЪЖДА З. „ А. „ да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса по касационното обжалване , в размер на 200 лева. ОТМЕНЯ въззивно определение от 09.12.2010 год. по гр.д.№ 377 / 2010 год . в частта , в която със същото В. Ц. е осъдена да заплати на З. „А. „ разноски за въззивното производство , в размер над 986 и до присъдените 1 380 лева . ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му обжалвана част . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :