Р Е Ш Е Н
И Е
№ 64
София 09.06. 2009 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично
заседание на 08.04.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР
ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. №
504/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано по касационна жалба на А. М. А. от гр. Т., подадена против решение № 70/02.04.2008 год. постановено по т. дело № 388/2007 год. на Варненския апелативен съд, в частта с която се отхвърля иска му над сумата 6 577,29 лв. до размера на 477 966,00 лв., предявен с правно основание чл. 125 ал. ІІІ от ТЗ против “С” Е. гр. Т. и “Л” ЕАД гр. В..
Ответникът по касация – “С” Е. от гр. Т. е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение. Със заявление вх. № 3294/07.04.2009 год. новият управител на дружеството Р. И. С. , видно от у-ние № 20081126112131/26.11.2008 год. на Агенцията по вписванията, заявява становище за основателност на касационната жалба.
Ответникът “Л” ЕАД от град В., чрез пълномощника са а. А, оспорва жалбата и моли въззивното решение като правилно да се остави в сила, по съображения подробно развити в писмена защита.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил съдружник в “С” ООД гр. Т.. След изключването му, което е станало с решение на общото събрание на съдружниците на 16.03.2006 год. и е вписано с решение № 261/16.03.2006 год. по фирм. д. № 2078/91 год. на Окръжен съд гр. Т., ищецът е предявил иск по чл. 125 ал. ІІІ ТЗ против “С” Е. и против “Л” Е. на който е било прехвърлено търговското предприятие с договор от 17.03.2006 год., обстоятелство вписано в търговския регистър с решение № 264/20.03.2006 год. по ф. д. № 2078/91 год. на Окръжен съд гр. Т..
Основният спорен въпрос по делото е бил относно начина на определяне размера на дружествения дял на изключения съдружник.
Според приетото от въззивния съд определянето на дружествения дял в стойностно изражение следва да стане след изготвянето на междинен баланс към края на месеца през който е прекратено членственото правоотношение на напусналия съдружник на база активите придобити от дружеството към този момент по тяхната историческа стойност. Въззивният съд е счел, че искането на ищеца за оценка на активите по тяхната пазарна стойност е неоснователно, защото при работещо предприятие и при пазарно оценяване на дружествения дял фактически ще се стигне до осребряване на имуществото на предприятието, което би могло да стане но при обявяването му в ликвидация, а процесния случай не бил такъв. Въззивният съд приема, че идеята залегнала в чл. 125 ал. ІІІ ТЗ е при прекратяване на членството си съдружникът да получи равностойността на своя дял от имуществото на дружеството, без да се засяга способността на последното да продължи бъдещата си стопанска дейност и, че е недопустимо при работещо предприятие да се извърши фактическо осребряване на имуществото му по пазарни цени с цел удовлетворяване на напусналия съдружник.
С определение № 20/16.01.2009 год., на основание чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Представената по настоящото дело практика, като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение е противоречива, и на основание чл. 291 т. 1 от ГПК, настоящият състав на ВКС счита за правилно решение № 58/25.02.2005 год. постановено по в. гр. д. № 540/2004 год. на Апелативен съд – В. Търново, с което се приема, че с прекратяване на членството си в ООД за съдружника възниква правото да търси равностойността на дружествения си дял, като имуществените последици следва да се уреждат по изготвения счетоводен баланс към края на месеца през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение – чл. 125 ал. ІІІ ТЗ. В този смисъл е и обжалваното въззивно решение, което ВКС ІІ т. о. счита за правилно и за което излага следните съображения:
Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с прекратяване на дружеството /вж. чл. 266 ал. І ТЗ/, а настоящият случай не е такъв, и затова правилно е прието от въззивния съд, че дружественият дял е различен от ликвидациония такъв. При определяне на дружествения дял по пазарната му стойност в определени хипотези би могло да се стигне и до намаляване на имущественото покритие на капитала на дружеството при което последния ще се намали, а това би могло да стане но по реда предвиден в чл. 149 от ТЗ. Следва да се има предвид, че понятията дружествен дял и ликвидационен дял са различни, както са различни /по размер и начин на определяне/ и имуществените последици на прекратилия участието си в дружеството съдружник и този който е съдружник в дружество обявено в ликвидация, макар че и в двата случая при определяне размера на имуществените последици броят на дяловете ще е от значение. Различно ще е положението и на съдружник който продава /прехвърля/ дружествения си дял – в този случай цената се определя свободно по договаряне и не е необходимо нито изготвяне на междинен баланс, нито определяне на размера на дружествените дялове да става по пазарни цени, а това означава, че в различните хипотези правните и имуществените последици на съдружника не могат да се поставят под един знаменател.
При изготвянето на междинния баланс към края на месеца през който е станало прекратяване на членството на съдружника, в процесния случай ССЕ е взела предвид стойността на придобитите от дружеството активи по тяхната историческа цена, тоест по цената по която активите, пасивите и капиталът се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване или придобиване. Тази историческа цена се проявява като цена на придобиване, себестойност или справедлива цена и тя трябва да залегне при изготвяне на баланса за определяне дружествения дял на напусналия съдружник. Безспорно е установено, че ищецът е бил съдружник в “С” ООД с 3297 дяла, представляващи 20% от капитала на дружеството, придобити по приватизационна сделка от 30.01.2004 год., и обосновано въззивният съд е приел, че заключението на вещото лице по единичната експертиза достоверно отразява съотношението между активи и пасиви, които формират дружествения дял в стойностно изражение по изготвения към 31.03.2006 год. /ищецът е изключен на 16.03.2006 год./ баланс в размер на сумата 6 577,29 лв.
В касационната жалба, в писмената защита, както и в хода на производството, жалбоподателят не е поддържал становище, че изчисленията направени от ССЕ са неточни, а е поддържал, че дружествения дял следва да има друго стойностно изражение като активите се изчислят не по тяхната историческа цена, а по пазарна цена. В подрепа на тези доводи касаторът излага съображения, че междинният баланс представлява основа за уреждане на отношенията между прекратилия участието в дружеството съдружник, без значение дали е изключен, или е напуснал по взаимно съгласие, но по същество счетоводният баланс и балансовата стойност били различни понятия. Излагат се съображения каква е методологията за определяне на балансовата стойност съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, че балансът по чл. 125 ал. ІІІ ТЗ е специален баланс съставен с оглед необходимостта от уреждане на отношенията между съдружника и дружеството, цитира се чл. 165 ал. І, § 1 т. 6 ЗКПО, чл. 13 ЗСч /отм./ и § 1 ПР на ЗСч /отм./, като в крайна сметка доводите се свеждат до това, че приетото от въззивния съд не намирало никаква опора в закона, противоречало на принципите на справедливостта и равнопоставеността на правните субекти, както и на принципа за неоснователното обогатяване.
ВКС ІІ т. о. не споделя доводите на касатора.
Счетоводният баланс е средство на счетоводството за обобщаване в парично изражение към даден момент и в определен порядък на стопанските средства на един отчетнообособен субект според техния имуществен състав и източниците на тези средства – по произход и целево предназназначение, докато балансовата стойност е преносна стойност – разликата между отчетната стойност на амортизируем дълготраен материален актив и начислената до момента амортизация. Това, че счетоводният баланс и балансовата стойност са различни понятия, не влияе по никакъв начин върху начина на определяне на стойността на дружествения дял на ищеца, и не е довод в подкрепа на твърдението на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Приетото от ВАС в обжалваното решение намира опора в закона /чл. 125 ал. ІІІ ТЗ/, тъй в него се посочва начина за определяне размера на дружествения дял на напусналия съдружник, а това не противоречи на принципите на справедливостта, тъй като справедливостта е въплътена в закона и това което е законно е и справедливо.
Ето защо довода на касатора за липса на законова опора и за противоречие с принципите на справедливостта и неоснователното обогатяване са неоснователни и не се споделят от настоящия състав на ВКС ІІ т. о.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна и затова въззивното решение като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70/02.04.2008 год. постановено по т. дело № 388/2007 год. на Варненския апелативен съд, в частта с която се отхвърля иска на А. М. А. от гр. Т. над сумата 6 577,29 лв. до размера на 477 966,00 лв., предявен с правно основание чл. 125 ал. ІІІ от ТЗ против “С” Е. гр. Т. и “Л” ЕАД гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: