6 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1933/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 603 гр.София, 08 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1933/2013 година Осъденият гражданин на Република С. С. Б. П. е подал чрез Русенския районен съд до ВКС искане (изготвено ръкописно и наречено „молба”) за възобновяване на делото, което районният съд разгледал като първа инстанция, а Русенският окръжен съд – като втора (въззивна и последна инстанция за това дело). Първоинстанционната присъда – 42/25.ІІ.2013 год. по нохд № 2825/2011 год., е за продължаваната от 15.ХІ.2010 год. до 5.ІІІ.2011 год. измама чрез 8 деяния спрямо различни лица, като на ощетените от нея е причинена вреда в общ размер на 1 350 лева – престъпление по чл.211 във връзка с 210, ал.1, 209, ал.1 и 26 НК (още защото измамата е била извършена при условията на опасен рецидив, и защото, макар при нейното извършване деецът да е изтърпявал наказание лишаване от свобода, той се е представял в телефонни разговори със заблуждаваните лица в различни длъжностни ръководни качества от системата на МВР). Наложеното в РРС наказание е 9 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. РОС с решение № 112 от 5 юли 2013 год. по внохд № 235/2013 год. е уважил само подадените от (или от името на) подсъдимия въззивни жалби, и то само като е намалил наложеното наказание на 7 години; протестът от съответния прокурор за увеличаването му до възможния максимум (10 г.л.св.) – отхвърлил. Искането („молбата”) за възобновяване на наказателното дело съдържа твърдения, от които може да се заключи, че осъждането е по недоказано обвинение и че поправянето на този недостатък изисква ново разглеждане на делото. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, включително с допълнението за оправдаване в тази инстанция, а служебният защитник на осъдения вижда като възможна алтернативата и за намаляване на наказанието. Прокурорът пред ВКС е за отхвърляне като неоснователно искането за възобновяване на делото. ВКС намери искането за основателно само във връзка с наложеното наказание. І. То е останало явно несправедливо, въпреки намесата на въззивния окръжен съд. Намесата е била напълно на място заради допуснатите в районния съд недостатъци при индивидуализацията на наказанието – неговият размер да бъде съществено повлиян от общия размер на причинената вреда (1350 лв.- сам по себе си в рязко несъответствие с 9 години л.св.; спорна е критичната оценка на РОС - за спора вж., , р.587/97-І, Сб., с.36 и р.463/99-І, Сб., с.68 от една страна, а, от друга-р.334/13-ІІ, Бюл.8/13 - че такъв недостатък в работата на РРС е и отчитането на няколкото висящи дела на С.П. за също такива измами – неправилно е, разбира се, да се отчита самата наличност на делата). И във втората инстанция обаче без внимание е останало свидетелството за съдимост на подсъдимия. Документът е и без съмнение трудно четиво – цели 21 страници, с нетрадиционно отбелязване в пълен обем на всяка от извършените кумулации на присъди толкова пъти, колкото са присъдите, обхванати от тях, - а самата оценка на свидетелството неправилно е сведена главно до броя на отразените в него съдебни актове, неправилно освен това приравнен на броя на осъжданията (за тази неправилност вж. р.138/97-І, Сб., с.30). Разграничението между присъди и осъждания липсва още в обвинителния акт, където наличието на опасен рецидив е обосновано изрично само с едно от 28-те дела. Ако е бил извършен анализ на всички съдебни актове, щеше да бъде забелязано, че вдействителност повечето от тях са за съвкупности от престъпления, извършени на групи през годините 1999-2007, най-усилено – през 2004 и 2006 год. Щеше да бъде забелязано още и най-важното в случая – че за отделните престъпления на П. са налагани наказания между няколко месеца и 3 год. и 6 месеца лишаване от свобода (в последния размер – само веднъж, през 2007 год., а иначе-повечето наказания са около 1 година лишаване от свобода, и даже условно); само веднъж също така продължителността на лишаването от свобода е достигнала 5 години и 3 месеца, но в резултат на увеличение след групиране на наказанията (вж. за всичко в последната насока, а също и за изтърпяването на това наказание – л.403 от делото на РРС, справката от Пловдивския затвор, изготвена на 22.ІІ.2013 год.). От друга страна, и РРС, и РОС не са отчели едно обстоятелство, за чието индивидуализиращо значение би могло да се спори дали наистина е отегчаващо, смекчаващо или в което тези две крайни значения се неутрализират (в зависимост от тълкуването на чл.54, ал.2 НК): става дума за съществуващата възможност в такова място за лишаване от свобода, каквото е затворът, едно задържано в него лице да поддържа и да използва едва ли не целия набор от преимущества на мобилните телефони. Не е отчетено съществуването на тази изключителна възможност – а само различието (отбелязано във въззивното решение в полза на подсъдимия) между обсъжданата и най-разпространените досега телефонни измами, които чрез предизвикването на лъжлива тревога поставят в риск здравето на измамваните. Трябвало е всичко това, според ВКС, да бъде добавено като основание за не толкова рязкото завишаване на санкцията в сравнение с налаганите вече за отделно престъпление. Според ВКС също така няма никакво основание за направеното предположение, че тежестта на наказанието е възпиращ фактор за дееца – 4 години лишаване от свобода в достатъчна степен държат сметка както за конкретната тежест на тук обсъжданото, така и за упоритото рецидивиране на извършителя му. Няма как да бъде пропуснато накрая и улесняващото-а понякога и даже комично-поведение на някои от жертвите в стремежа им на всяка цена да угодят на властта. ІІ. Във всяко друго отношение искането за възобновяване е неоснователно. Между възраженията на осъдения има такива, чиято неоснователност е ясна от само себе си – като тези за отказа той да бъде изследван с детектор на лъжата или пък че показанията на Н.А. не подкрепят обвинението, след като тя не го разпознала да е лицето, което познава от интернет. Друга част от изложените възражения – във връзка със здравословното състояние на С.П. – биха могли поначало да са основателни, ако беше вярно пренебрегването им и от окръжния съд (за обратното вж. мотивите към въззивното решение, с.19). Същото важи по отношение на отказаното гласово разпознаване на осъдения - всъщност отказът е бил негов (вж. на л.377 от делото в първата инстанция). Евентуално основателно би било оспорването с оглед и на възражението, че за същото, за което е осъден по сегашното дело, П. имал издадени присъди от други съдилища в страната. За това условие обаче би трябвало да са пренебрегнати някакви доказателства за пълно съвпадане на сравняваните дела, докато съответните документи, приложени към делото, първо, не сочат такова съвпадение(вж. приложените, на л.475 от първоинстанционното дело – писмо от Пловдивския затвор, и на л.113 от второинстанционното – постановление за частично прекратяване от РП-К.) и, второ – тези документи като неизвестни към издаването на присъдата или решението по сегашното дело, могат да бъдат взети предвид само като основание по чл.422, ал.1, т.3 НПК. Съществуват, накрая, възражения, които очевидно не държат сметка за безспорни правомощия на съда, позволяващи му например, след правилна преценка да откаже събирането на ненужни доказателства(например чрез разпит на съкилийници на подсъдимия) или пък да реши делото само въз основа на косвени такива ( макар в случая косвените доказателства да засягат единствено идентификацията на подсъдимия). ІІІ. Ръководен от всичко, с оглед на чл.425, ал.1, т.3 и на останалите пряко или косвено приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 112 от 5 юли 2013 год. по внохд № 235/2013 год. на Русенския окръжен съд, като само намалява на четири години потвърденото с него наказание седем години лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ