1 Р Е Ш Е Н И Е № 483/11 г. София, 06.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 558/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 199 от 26.03.2009 г. по гр.д.№ 546/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, действащ като инстанция по същество, е признато за установено по отношение на ответниците Л. И. К., Л. Т. К., Е. Г. К., Е. Г. Б. и М. И. Б., че ищците Р. Х., Й. Б., В. С., К. К., М. С., И. С. и П. Я. са собственици на 270/ 883 кв.м. ид.ч. от УПИ ІІІ- 1252 , 3203 в кв.16 по плана на [населено място], като ответниците Е. Б. и М. Б. са осъдени освен това да предадат на ищците и владението на имота. Решението е обжалвано от ответниците Л. Т. К., Е. Г. К. и Л. И. К., както и с отделна жалба от ответниците М. Б. и Е. Б. с оплаквания за нарушение на процесуалния и материалния закон досежно приетото от съда относно възможността да се присъединява владението на продавача по предварителен договор. С определение № 320 от 16.04.2010 г. по гр.д.№ 1572/ 2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбите на двете групи ответници, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от продавача по един предварителен договор. За да се произнесе по жалбите настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че страните са наследници на двамата братя К. и Т. К., които с частен писмен договор от 30.09.1938 г. закупили празно дворно място, представляващо имот пл.№ 967 в кв.75 по плана на [населено място]. Не е спорно по делото, че и съседният имот пл.№ 968 е бил тяхна собственост, останал по наследство от баща им Г. К., починал през 1924 г., в който имот са били жилищните сгради на семействата на двамата братя. Не е спорно също така, че към този имот те присъединили и закупения през 1938 г. и осъществявали съвместно владение върху двата имота до 1957 г., когато част от имотите и сградите били заляти и разрушени от наводнение. След наводнението братът К. получил от общината друг имот и се пренесъл да живее в новото жилище. Братът Т. също получил като обезщетение общински имот, но в него отишъл да живее синът му Л., а Т. К. и дъщеря му К. /П./ останали в запазената част от къщата и живяли в този имот до смъртта на Т. и омъжването на дъщеря му през 1965 г. След този момент имотът останал пустеещ и никой не го стопанисвал. През 1991 г. ответникът Л. Т. К. се снабдил с нотариален акт за собственост на двата имота, заснети по тогава действащия план като имот пл.№ 1252, като придобити по давност. През 2001 г. Л. Т. К. дарил имота на внука си Л. И. К., а той през 2002 г. го продал на ответниците М. и Е. Б.. При последно изменение на плана е образуван съсобствен УПИ от имоти пл.№ 1252 и 3203, който е застроен от ответниците Б. с механа и жилище на три етажа. Въззивният съд е уважил предявения иск и признал ищците за собственици на ½ ид.ч. от бившия имот пл.№ 1252, като приел, че двамата братя К. и Т. К., въпреки че не са владяли самостоятелно имота за период от 10 години / владението им било прекъснато през 1957 г. поради наводнението/, могат да присъединят владението, осъществявано от чичо им К. К., от когото те купили имота с частния договор от 1938 г. По правния въпрос, по който е допуснато обжалването, становището на настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е следното: Приетото разрешение от въззивния съд купувачът по един предварителен договор, който получава и владението на имота, да може да присъедини владението, осъществяването от продавача по същия договор и така да достигне необходимия срок за придобиване на имота по давност е в противоречие с практиката на ВС, изразена в представените р.№ 555/ 28.02.1969г по гр.д.№ 2052/ 68г. на І г.о. и р.№ 642/ 20.03. 1068 г. по гр.д.№ 198/ 68г. на І г.о., както и въобще с постоянната практика по въпроса, според която се приема, че за купувача по един предварителен договор започва да тече нова давност и той не може да присъедини владението на своя продавач. Това е така, защото законът в чл.82 ЗС позволява присъединяване на владението на праводател, а продавачът по предварителния договор не е праводател, тъй като с договора не се прехвърлят вещни права, а само се поема обещание за такова прехвърляне в бъдеще. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в частта, с която е прието придобиване на имота от страна на братята К. и Т. К. по давност и чрез присъединяване владението на техния чичо, изложените от въззивния съд мотиви са незаконосъобразни и не могат да обосноват наличието на права в полза на наследниците на К. К.. Независимо от изложеното обаче крайният извод на съда за запазване наследствения характер на имота е правилен и решението следва да се остави в сила. Този извод се налага от обстоятелството, че ответниците не са установили 10 годишен период на владение от страна на техния наследодател Т. К. или от самите тях, през който да е отблъснато владението на наследодателя на ищците и да е изразено намерение за придобиване на целия имот по давност. В тази насока са възможни няколко хипотези на владение, но нито една от тях не доказва, че ответниците са станали собственици на целия имот. Освен това правата на наследодателите на страните следва да се разглеждат поотделно за имота, който те имат по наследство от своя баща и в който са били построени жилищата им- имот пл.№ 968 и имота, закупен с предварителен договор през 1938 г.- имот пл.№ 967. На имот пл.№ 968 братята Т. и К. са били съсобственици по наследство, поради което за тезата на ответниците е било необходимо да установят, че от даден момент / в случая след наводнението от 1957 г./ наследодателят им е започнал сам да владее общия имот, включително и частта на брат си, с намерение да я придобие по давност. Същите обстоятелства е следвало да се установят и за целия имот пл.№ 987, а именно че Т. е установил владение и го е придобил по давност с начало на давностния срок наводнението през 1957 г., като за този имот срока за придобивна давност изтича през 1967-68г. От събраните по делото доказателства не може да се установи твърдяното придобивно основание да е осъществено през разглеждания период от време. От показанията на св.В. и св.Т.- л.53 и 54 от гр.д.№ 1348/ 2004 г. е установено, че година и половина след наводнението Т. К. и дъщеря му са живяли при роднини, докато стегнат запазената част от къщата и се върнат в нея. Това обстоятелство, което е и житейски правдоподобно, сочи, че Т. К. не е установил владение върху имота през посочената година и половина, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху него, поради което за този срок придобивната давност е продължила да тече в полза на двамата братя и те, макар и да не са могли да осъществяват непосредствено фактическа власт върху имота поради заливането му от реката, са го придобили по давност, по правилата на чл.34 от Закона за давността / отм/ и §4 от Преходните правила на Закона за собствеността от 1951 г. Последното обстоятелство се потвърждава и от данните по разписния лист към плана от 1958 г., в който имотът е бил записан на името на двамата братя като собственици. На второ място това означава, че началният момент на промененото субективно отношение на Т. К. и намерението му да свои целия имот / ако е имало такива/ следва да се отнесат не непосредствено към наводнението от 1957 г., а година и половина по- късно, след като имотът вече е бил придобит от двамата братя по давност. Ако се приеме, че отблъскването на владението на другия брат датира от връщането на Т. К. в къщата, е следвало да се установи, че след този момент в продължение на десет години Т. К. или наследниците му са владяли целия имот като свой и са манифестирали това си отношение спрямо К. К. и наследниците му. Данните, които има по делото за този период, са в смисъл, че имотът е бил обитаем само до 1965 г., когато Т. К. е починал, а дъщеря му се е омъжила и напуснала имота, като след този момент той е бил изоставен и пустеещ изцяло, следователно за периода след 1965 г. не е могла да тече придобивна давност в ползва на едни от сънаследниците при положение, че те не упражняват фактическа власт върху имота. Доколкото няма данни имотът да е придобит от другиго, правата на страните се запазват такива каквито са били. Дори и да се приеме, че до този момент Т. К. е владял имота с намерение да го свои, то изтеклият период от 1957 до 1965 г. не е достатъчен като срок за придобиване на частта на другия брат по давност и затова следва да се счита, че имотът е останал в съсобственост между братята Т. и К. К., респ. на техните наследници. Обстоятелството, че по разписния лист към плана от 1977 г. имотът е бил записан само на сина и дъщерята на Т. К.- Л. и П., не е достатъчно основание, за да се приеме, че към този момент те са били собственици на имота, тъй като липсват други доказателства за изтекла срещу наследниците на К. К. придобивна давност. Третият възможен начален момент за придобивна давност за ответниците е снабдяването на Л. Т. К. с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на имота, което е станало през 1991 г. Тъй като липсват доказателства, че към този момент е била довършена придобивната давност, би могло да се приеме, че такава започва да тече от снабдяването с нотариалния акт, което като действие е израз на собственическо отношение към целия имот. За да се придобие имота по давност е необходимо на първо място върху него да се упражнява фактическа власт, и на второ място тази власт да се упражнява с намерение владелецът да стане собственик. От данните по делото е видно, че в случая липсва първия от посочените елементи, а именно упражняването на фактическа власт върху имота, тъй като данните по делото са, че и през този период имотът е продължил да бъде пустеещ и да не се стопанисва от никого. Не може да се придобие по давност имот, който не се владее, а само въз основа на субективно намерение за придобиването в собственост на частите на другите сънаследници, изразено чрез снабдяването с нотариален акт, за който освен това няма данни да е достигнал до знанието на другите наследници. Действително след изтичане на 10 години след снабдяване с нотариалния акт Л. К. е извършил разпореждане с имота, като го дарил на своя внук, но и от това действие не може да се направи извод, че през изминалия период от време от 1991 г. до разпореждането с имота Л. К. е станал собственик по давност. Фактическото завземане на имота започва едва през 2002 г. с продажбата му на последния приобретател М. Б., който огражда имота и започва да строи. Доколкото праводателите на този ответник не са били собственици на целия имот следва да се приеме, че и той е придобил само половината от него, а за останалата част като собственици се легитимират ищците, на основание наследство и давностно владение за бившия имот пл.№ 968 и съвместно давностно владение за бившия имот пл.967. Това доказва и основателността на тяхната претенция да бъдат признати по отношение на всички ответници за собственици на 270/ 883 кв.м. ид.ч., /като числителят 270 представлява ½ от 540- площта на бившия имот 1252,идентичен с първоначалните имоти 967 и 968, а знаменателят е площта на новия УПИ ІІІ- 1252, 3203/, а само ответниците М. и Е. Б. да бъдат осъдени освен това на основание чл.108 ЗС да им предадат и владението на тази част от имота. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е правилно, а жалбите срещу него неоснователни, поради което и на основание чл. 293, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 26.03.2009г., постановено по гр.д.№ 546/2008г. по описа на Благоевградски окръжен съд Осъжда Л. И. К., Е. Г. К., М. Л. К., М. И. Б. и Е. Г. Б. да заплатят на Р. Д. Х. и И. М. С. разноски по делото за настоящата инстанция в размер по 2000 лв. за всеки един от тях. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: