2 Р Е Ш Е Н И Е №. 272 гр.С. 20.01. 2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при секретаря , като изслуша докладваното от съдия К. …… гр. дело № 3185 по описа за 2014 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307,ал.2 ГПК. Образувано е молбите за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. №486/2011 год. на РС [населено място] на И. М. Т. от [населено място] и Б. Х. Т. от същия град. Молбата за отмяна на И. М. Т. е с пр.осн. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК. В нея молителката се позовава на решение № 277/14.06.1994 год., постановено по гр.д. № 316/1994 год. на Елховския районен съд.Твърди, че решението представлява новооткрито доказателство. Излага твърдения относно причините, поради които не е знаела за неговото съществуване и не е могла да се снабди с него по време на процеса по делото. Счита, че соченото решение е от съществено значение за делото. В тази връзка изтъква, че още в отговора на исковата молба по гр.д. № 486/2001 год. на Районен съд [населено място] е повдигнала въпроса , че част от ищците по делото нямат правен интерес за водене на делото , тъй като по силата на приживна делба преди 1943 г. ,вече са получили от общия им праводател наследствения си дял / движимо и недвижимо имущество / в т.ч. и земеделски земи , които по- късно са придобили по реда на възстановяване на земеделските земи.Твърди, че решението по гр.д. № 316/1994 г. на Елховския районен съд, установява соченото обстоятелство , че общият праводател на страните по гр.д. № 486/2011 год. на РС Елхово - М. И. М. е разделил имуществото си, между своите наследници.Сочи, че решението има за предмет именно възстановяване на земи, получени в дял на Т. М. И. от неговия баща М. И. М.. Иска отмяна влязлото в сила решение № 120/20.08.2012 год. , поправено с решение №1287/19.10.2012 год. по гр.д. № 486/2011 г. на Елховския районен съд , потвърдено с решението по гр.д. №447/2012 г. на Ямболския окръжен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответниците по молбата не вземат становище относно нейната основателност. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 486/2011 год. на РС,гр. Е., подадена от Б. Х. Т. е с правно основание чл. 304 ГПК. Молителят сочи , че с НА №91, т.1, рег. №712/2010 съпругата му Т. М. Т. и нейната сестра - първата молителка И. М. Т. по силата на наследство и давностно владение са признати за собственици на земеделските земи, предмет на исковете и на влязлото в сила решение по гр.д. № 486/2011 год. на ЕРС.Твърди, че владението върху процесните земи е било осъществявано заедно с неговата съпруга по време на брака им и правото на собственост на осн. чл. 19 СК / отм. / чл. 21 СК е придобито при условията на съпружеска имуществена общност. Съвместната собственост при СИО обуславя съвместна процесуална легитимация и необходимо другарство по см. на чл. 216 ГПК.. Доколкото не е бил конституиран като страна ответник в процеса е налице основанието по чл. 304 ГПК за отмяна на постановеното и влязло в сила решение. Ответницата по тази молба И. М. Т. – Г. в писмен отговор по делото изразява становище, че същата е основателна. Останалите ответници не вземат становище по молбата. С определение №259/02.10.2014 год. по делото съдът е приел, че двете молби за отмяна са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Досежно тяхната основателност Върховният касационен съд приема следното: По молбата за отмяна на И. М. Т. – Г.: Същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С влязлото в сила решение по гр.д.№ 486/2011 год. на Елховския районен съд са уважени предявените срещу молителката И. М. Т. и Т. М. Т. и двете от [населено място] при условията на субективно и обективно съединяване искове за собственост с пр. осн. чл. 108 ЗС като са осъдени да предадат на ищците Е. Ж. И., П. И. М., З. И. Т. , Е. Т. Д., К. Т. Х., ,Я. Т. М., Г. Т. М., Г. Т. И. , М. В. И. , В. А. И. и В. А. И. владението върху 10/12 ид. части от съсобствените им по наследство от М. И. М. б.ж. на [населено място] , починал на 11.05.1951 г. земеделски имоти в землището на [населено място] - четири броя ниви, подробно индивидуализирани в решението, КАКТО и да предадат на Г. Т. М. от [населено място] владението върху ½ ид. част от съсобствените им по наследство от И. И. А. Т. б.ж. на [населено място] , починала на 06.12.1979 г. земеделски имоти , находящи се в землището на [населено място] - 3 броя ниви , подробно индвидуализирани в решението и е отменен нотариалния акт за собственост , издаден въз основа на обстоятелствена проверка №91, т.1, рег. №712, нот.д. №80/2010 год. на нотариус Ж. Р., с който ответниците И. М. Т. – Г. и Т. М. Т. са признати за собственици на нивите по пункт 1- ви от решението за частта над 2/12 ид. части от тях и по отношение на нивите по пункт 2-ри от решението за частта над 1/2 ид. част от тях . С влязлото в сила решение е прието, че собствеността на нивите по пункт 1-ви от решението е възстановена на всички наследници на М. И. М. по заявление, подадено от М. Т. М. с влязло в сила решение №55/15.11.1994 год. на Поземлена комисия –гр. Е.. Установено е, че М. И. М. е общ наследодател на страните по делото като Т. М. И. поч. на 27.03.1989 год. , Г. М. И. ,поч. на 06.02.1944 год. и Т. М. И., поч. на 27.07.1986 год. са негови синове . Прието е също така ,че ищецът Г. Т. М. и двете ответници И. М. Т. и Т. М. Т. са низходящи наследници на Т. М. И. като първият е негов син , а вторите две са наследници -дъщери на другия му син М. Т. М. поч. на 14.06.1999 год. Прието е, че по делото не е установено, че ответниците са станали изключителни собственици на общите наследствени имоти , собствеността на които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ и с оглед на това искът е уважен до размера на наследствени права на ищците в имота и нотариалния акт на двете ответници за собственост върху имотите е отменен до размера на тези права. Подадената молба от ответницата И. М. Т. и новооткритото доказателство, на което се позовава, са относими само до тази част на решението. Отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или, с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая без да се навлиза в обсъждане на въпроса дали молителката е могла да се снабди с представяното от нея доказателство своевременно, следва да се посочи, че хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнена, доколкото същото не е от значение за изхода на делото. Ответниците по делото са се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство и давност върху имоти, за които не се спори, че са възстановени на името на общия наследодател на страните М. И. М. и то по заявление от прекия им наследодател М. Т. М.. С оглед на това, дори да се приеме, че соченото от молителката решение съдържа данни , че един от синовете на М. И. М. е получил приживе на общия наследодател част от неговото имущество, собствеността върху което е било предмет на отделно възстановяване, същото няма отношение към спора. С влязло в сила решение имотите предмет на исковете за собственост са били възстановени като останали в наследство от общия наследодател М. И. М.. Съобразно с изложеното молбата за отмяна на И. М. Т. – Г. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Основателна е молбата за отмяна на Б. Х. Т. . Видно от представеното с молбата удостоверение от 04.10.2000 год. молителят е бил в брак с втората ответница по иска Т. М. Т. от 26.05.1990 год.Нотариалният акт, на който ответниците се позовават за да обосноват правото си на собственост - №91, том І, рег. №712, нот.д. №80/2010 год., е от 19.04.2010 год. Следователно давността върху процесните земеделски земи , на която ответниците се позовават, е изтекла по време на брака на молителят с втората ответница и нейната ид.част от имотите е придобита при условията на съпружеска имуществена общност чл.19 СК / отм./ т.2 от ППВС №8/1980 год. /Р №21/30.01.2013 на ВКС по гр.д. №716/2012 г. І г.о., Р № 46/28.03.2014 на ВКС по гр.д. №7283/2023 г. ІІ т.о. Р № 170/16.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №3013/2013 г. Іг.о./ / С оглед това естество на спорното право решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи.Следователно по предявения срещу втората ответница иск, молителят се явява необходим другар, по см. на чл. 216,ал.2 ГПК /. Постановеното с участието само на единия съпруг решение обвързва и неучаствалия в това производство съпруг, поради което , същият на осн. чл. 304 ГПК може на иска отмяна на решението . С оглед изложеното молбата за отмяна на Б. Х. Т. се явява основателна. Влязлото в сила рeшение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на молителя. Направените в настоящото производство разноски следва да се вземат предвид при новото разглеждане на делото / т.4 ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ./ Мотивиран от горното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. М. Т. - Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 120/20.08.2012 год. , поправено с решение №1287/19.10.2012 год. по гр.д. № 486/2011 г. на Елховския районен съд , потвърдено с решението по гр.д. №447/2012 г. на Ямболския окръжен съд. ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 120/20.08.2012 год. , поправено с решение №1287/19.10.2012 год. по гр.д. № 486/2011 г. на Елховския районен съд , потвърдено с решението по гр.д. №447/2012 г. на Ямболския окръжен съд, по молбата за отмяна на Б. Х. Т. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Елховския районен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: