Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * възстановяване на запазена част * намаляване на завещателно разпореждане * наследяване * начало на давностен срок * погасителна давност


3
решение по гр.д.№ 354 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е



304

гр.София 27.09.2012 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 354 по описа за 2012 г. приема следното:



Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. И. против решение от 16.12.2011 г. по в.гр.д.№ 3919 от 2008 г. на Софийския градски съд, II-а гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 21.10.2008 г. по гр.д.№ 18652 от 2007 г. на Софийския районен съд, 72 състав за отхвърляне на предявения от В. Г. И. срещу В. Т. З., Г. Й. Е. и М. Й. Павлова иск за делба на съсобствен по наследство от Г. Е. З., починал на 03.01.2003 г., недвижим имот.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 07.03.2012 г. пълномощникът на ответника Г. Й. Е. оспорва жалбата.
Останалите ответници В. Т. З. и М. Й. Павлова не взема становище по нея.
С определение № 381 от 18.05.2012 г. по настоящото дело ВКС, Второ г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради констатирано противоречиво разрешаване от съдилищата на въпросите: от кога започва да тече давностният срок за предявяване на искането по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, как може да бъде заявено това искане и счита ли се то заявено с предявяване на иска за делба.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по поставения правен въпрос счита следното: Искът за намаляване на завещателни разпореждания по чл.30, ал.1 от ЗН се погасява по давност, защото е самостоятелен иск, отделен от иска за делба и за него не се прилага разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗС. В ППВС № 7 от 1973 г. на ОСГК на ВС, което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е прието, че при липса на специален срок следва да се приложи общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Прието е още, че за завещанията този срок започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права. Упражняването на правата по завещанието следва да се извърши с действия, сочещи по несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството. В практиката недвусмислено се приема, че такова действие е обявяването на завещанието от заветника по предвидения в ЗН ред. Обявяването на завещанието от трето лице, обаче, не може да се приеме за действие, с което се упражняват правата по завещанието, тъй като в този случай липсва изразена от заветника воля за упражняване правата му по това завещание. Моментът на узнаването на завещанието от наследника, чиято запазена част е накърнена, също не може да се приеме за момент на упражняване на правата по завещанието, тъй като назначеният със завещанието наследник може и да реши да не се ползва от завещанието. В този смисъл е и постановената задължителна практика на ВКС, обективирана в решения № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., № 208 от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 820 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 142 от 21.04.2012 г. по гр.д.№ 988 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Искането по чл.30, ал.1 от ЗН на наследника, чиято запазена част е накърнена със завещанието, може да бъде заявено както с отделен иск, така и с иска за съдебна делба на имота, за който ищецът знае, че е завещан на ответника по делото, така и с възражение, направено в хода на делбеното производство.
С оглед на това разрешение на поставените по делото правни въпроси обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното: С него по същество съдът е отхвърлил иска за делба, като е приел, че ищцата В. Г. И. не е съсобственик на процесния имот, тъй като със завещание от 15.03.1990 г. наследодателят Г. Е. З. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на внука си Г. Й. Е., а направеното от ищцата искане за възстановяване на запазената й част от наследството е погасено по давност, тъй като от датата на обявяване на завещанието /12.02.2003 г./ до датата на съдебното заседание, в което ищцата е предявила това свое искане /19.03.2008 г./ са изминали повече от 5 години. Съдът не е взел предвид, че завещанието е било обявено не от ползващото се от завещанието лице Г. Й. Е., а от самата ищца, поради което в този случай обявяването на завещанието не е действие, с което се упражняват правата на Г. Е. по това завещание. Последният е заявил недвусмисленото си намерение да се ползва от правата по завещанието /упражнил е правата си по това завещание/ едва в съдебното заседание от 19.03.2008 г., когато неговият пълномощник е представил завещанието като доказателство по делото за делба. Поради това едва от тази дата е започнал да тече 5-годишния давностен срок за предявяване на искането на ищцата за възстановяване на запазената й част от наследството на Г. З.. До предявяването на това искане в съдебното заседание от 19.03.2008 г. не са изминали 5 години, поради което то не е погасено по давност и следва да се разгледа от съда.
След отмяна на решението се налага да бъдат извършени нови процесуални действия, свързани с определяне на запазената и разполагаема част от наследството на Г. З. и съответно определяне на квотите на съсобствениците, поради което и на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 16.12.2011 г. по в.гр.д.№ 3919 от 2008 г. на Софийския градски съд, II-а гражданско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.