Р Е Ш Е Н И Е № 484 гр. София, 09.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2418/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационни жалби на подс. А. Н. М. от село Ж.., обл. Пловдив, чрез неговият защитник – адвокат Г. П. и Министерство на Финансите, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 319/2011 г. Твърди се в първата, че в съдебният акт в частта с която е уважен предявеният граждански иск е допуснато нарушение на закона, а във втората – че незаконосъобразно не са били присъдени разноски за министерството. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 109/11.07.2011 г., Пловдивският апелативен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 63/25.05.2011 г., постановена по нохд № 394/2011 г., на Окръжен съд гр. Пловдив, в обжалваната гражданско-осъдителната й част. По жалбата на подс. А. М.: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо единствено уваженият граждански иск за причинени имуществени вреди, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Пловдивският апелативен съд правилно и законосъобразно е потвърдил атакуваната присъда в гражданско – осъдителната й част. Подсъдимият е бил признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт за избягване плащане на данъци в големи размери. Освен, че деянието му представлява престъпление по чл. 255 НК, то е и деликт по смисъла на облигационното право. По силата на чл. 55 ЗЗД, подсъдимият носи отговорност за виновно причинени вреди, които е длъжен да поправи. Неоснователно е възражението, че неплатените данъци не са данъчни задължения на физическото лице, а на управляваното от него юридическо лице, за чието плащате той не може и не следва да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД. Вредите от не внесените данъци в инкриминирания размер са настъпили, като резултат от поведението на подс. А. М., който в справките – декларации е вписал неверни данни за търговския оборот, които са представени на данъчните органи. Тези факти установени с влязлата в сила присъда сочат, че вредите са виновно причинени от подсъдимия и за него възниква деликтната отговорност. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. По жалбата на Министерството на финансите: Възражението е за отказа на апелативния съд да присъди юристконсулско възнаграждение. Релевираното оплакване е законосъобразно. Апелативният съд е следвало да присъди такова, съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. и чл. 78, ал. 8 ГПК. Настоящата инстанция обаче, не може да измени въззивният съдебен акт, тъй като няма произнасяне в диспозитива на решението относно претендираните разноски и няма какво да изменя. Същите биха могли да бъдат търсени по реда на чл. 306 НПК. С писмените бележки са поискани разноски пред настоящата инстанция, които с оглед на извода за неоснователността на жалбата на подс. А. М., следва да бъдат присъдени, на основание чл.78, т. 6 ГПК и чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., в размер на 200 лв. – юристконсулско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 109/11.07.2011 г., постановено по внохд № 319/2011 г., на Пловдивския апелативен съд, наказателна колегия. ОСЪЖДА А. Н. М., ЕГН [.........], да заплати на Министерство на финансите, направени разноски за следващо се юристконсулско възнаграждение, в размер на 200 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: