3 Р Е Ш Е Н И Е № 279 гр. София, 22.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 81 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д., п. от м. на ф. П. Ч., против въззивното решение № 127 от 12 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 131 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърдено решение № 7 от 4 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 722 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г. в обжалваните му части за осъждане на Д. в качеството й на правоприемник по силата чл. 11 ЗН на Р. И. П., чиито наследници са се отказали от наследството й по реда на чл. 52 ЗН, да заплати на Г. К. Г. и С. Ж. С. – двамата от [населено място], сумата от 13250 евро, представляваща получена от Р. П., в качеството й на продавач на жилище в [населено място], цена, платена от купувачите Г. и С. и договорено обезщетение, поради наличието на право на собственост на трето лице върху имота. Касационното обжалване е допуснато с определение № 674 от 19 май 2014 г. поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо. С решението си въззивният съд приема исковата молба, с която се претендират последиците на чл. 189, ал. 1 ЗЗД, за изявление за разваляне на продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД, поради което продавачите дължат връщане на купувачите на цената по договора и уговореното обезщетение за вреди. Посочено е, че при извършен отказ от наследството на продавачката на тримата нейни наследници по закон (две деца и брат), правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 11 ЗН и държавата приема наследството на лице, което не е оставило наследници. Предявеният иск е приет за доказан и държавата е осъдена да заплати на ищците сумата от 13250 евро. Относимите обстоятелства са следните: Ищците Г. и С. са предявили против Т. П., Д. Д. и М. Н. иск за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 26500 евро заради отстраняването им от продадения им от П. и наследодателката на Д. и Н. имот. Д. е направил отказ от наследство на П., вписан на 14 декември 2009 г., а отказът на Н. е вписан на 21 октомври 2009 г. Според удостоверение за родство на Р. И. П. е видно, че нейни роднини са Р. С. (сестра, починала през 2005 г.), Т. П. (брат), М. Н. (дъщеря) и Д. Д. (син). С изрична молба от 20 юли 2011 г. ищците са се отказали от иска срещу Т. П. и производството спрямо него е прекратено, а П. и изрично е заявил, че не приема наследството от сестра си Р., с вписан отказ от 16 ноември 2012 г. Производството е прекратено спрямо Н. и Д.. На основание чл. 228, ал. 3 ГПК като ответник е конституирана Д. чрез м. на ф. поради възраженията за пасивна легитимация на ответниците. К. съд приема, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба. От представените по делото доказателства не може да се приеме категорично, че Д. е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Ищците не са установили, че материалното право, предмет на спора, е преминало в патримониума на държавата като универсален правоприемник на починалата продавачка по силата на чл. 11 от Закона за наследството. В случая не е безспорно, че няма лица, които могат да наследят починалата продавачка П., или че всички нейни наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат. По делото не е представено подробно удостоверение за наследници, от което да се установят лицата, които имат право да получат наследството, съответно спрямо тях да се извърши преценката по чл. 11 ЗН, съответно да се осъществи процедурата по чл. 61, ал. 2 ЗН, ако Д. е пасивно легитимирана по претенцията. Аргумент за този извод се черпи и от заявеното още с исковата молба твърдение, че продаденият имот не е бил собствен на продавачите, а на син на сестра им – собственица на имота, който успешно ги отстранил от него. При тези обстоятелства се налага обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат обезсилени, като делото се върне на първоинстанционния съд за уточняване на пасивната легитимация по иска. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 127 от 12 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 131 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г. и потвърденото с него решение № 7 от 4 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 722 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г. в обжалваните му части за осъждане на Д. в качеството й на правоприемник по силата чл. 11 ЗН на Р. И. П., чиито наследници са се отказали от наследството й по реда на чл. 52 ЗН, да заплати на Г. К. Г. и С. Ж. С. – двамата от [населено място], сумата от 13250 евро, представляваща получена от Р. П., в качеството й на продавач на жилище в [населено място], цена, платена от купувачите Г. и С. и договорено обезщетение, поради наличието на право на собственост на трето лице върху имота. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от първоинстанционния окръжен съд в гр. Добрич. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: