Р Е Ш Е Н И Е №108 София, 18.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 178/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 217 от 07.05.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5646 от 24.08.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 1702/2017 г. по описа на Софийски градски съд, по касационната жалба на Ц. Г. Т., Г. М. Т., Н. М. Т. и Ц. И. Т.. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато не е установено, че възстановеният имот е бил обект на замяна по ЗТПС, наличието на идентичност между имота, получен при замяната и владения от ответниците имот, както и при липса на частно правоприемство между лицето, придобило имота по силата на тази замяна и ответниците.
На така поставения правен въпрос следва да се даде следния отговор:
Разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ установява две изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди кооперирането: когато притежаваният от наследодателя имот е бил обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната имот е застроен или с него са извършени разпореждания. В цитирания смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 57 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014 г. на второ г. о., решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на първо г. о., решение № 92 от 06.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г. на първо г. о. и решение № 497 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 715/2009 г. на първо г. о., в които е прието, че при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, същата остава в сила. При наличие на горните предпоставки за запазване собствеността на лицата, получили имот по замяна от Т. комисия, се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици и имотът не подлежи на възстановяване на първоначалния /преди замяната/ собственик. Когато обект на ревандикация са реални части от няколко самостоятелни имота, попадащи върху възстановения имот, пречките за реституция по смисъла на горната разпоредба се преценяват спрямо всеки един от имотите /решение № 140 от 04.01.2019 г. по гр. д. № 192 от 2018 г. на второ г. о./.
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта му, с която е отменено решението на първоинстанционния съд за уважаване на исковете срещу ответниците Н., И. и З. Т., като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените срещу посочените ответници искове с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че в кадастралната карта на м. «Части от С. и Г., район «Искър»-Столична община», одобрена със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г., е допусната непълнота, като не е бил нанесен собственият на ищците поземлен имот, а именно: ПИ № ** от кадастрален лист № *, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.2007 г. на ОСЗГ – П., с площ 1 380 кв. м., находящ се в строителните граници на кв. Г., м. «Долни завой», обозначен с б. Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от решение по адм. д. № 2402/2006 г. на СГС; с нов проектен №*; припокриващ се с имот пл. сн. №* за площ от 280 кв. м., с кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3 на комбинираната скица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза; искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на ищците върху гореописания имот и осъждането им да предадат владението върху площ от 280 кв. м., представляваща част от собствения на ищците ПИ № **. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които исковете са уважени по отношение на ответниците Н. М. К., Д. Я. К., Д. Х. К., В. Д. К. и З. Я. К. за частта от имота, с площ от 150 кв. м., която се припокрива с имот пл. сн. № *, в жълт цвят между ц. 4-5-6-7-4 на комбинираната скица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.
В исковата молба ищците са изложили твърдения, че в тяхна полза като наследници на М. И., с решение на органа по земеделска реституция от 12.11.2007 г., е възстановена собствеността им върху нива от 1,380 дка, в строителните граници на Г., съставляваща имот № **, индивидуализиран съобразно скица, представляваща неразделна част от решение по адм. д. № 2402/2006 г. на СГС, влязло в сила на 05.10.2007 г., постановено в производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с което е определена като незастроена частта от имота, обозначена на скицата към експертизата по б. Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г, с гореописаната площ.
Ответниците в защитата си по същество са посочили, че са носители на правото на собственост върху имот пл. сн. № * по кадастрален план от * г., който наследодателят им Г. Т. и неговият брат И. Т. са закупили през 1962 г. с частен писмен договор. Продавачът по този договор – Г. И. /А./ е придобил правото на собственост върху имота по замяна, извършена с нотариален акт № */*** г. за право на собственост върху недвижим имот срещу такъв, включен в блок на ТКЗС. Към момента на закупуването му имотът е представлявал обособена част /с площ 1,250 дка/ от нива, цялата с площ от 2,5 дка, като останалата част от имота /идентична с имот пл. сн. № */ е била придобита от наследодателя на ответниците, по отношение на които решението е влязло в сила. При извършената замяна имотът на наследодателката на ищците е бил заменен с имота на продавача. Замяната е произвела действие, тъй като същият е бил застроен. Налице са били пречки по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за реституиране на имота в полза на ищците като наследници на М. И.. Евентуално са посочили, че са придобили правото на собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано владение от 1962 г.
Ищците са оспорили както липсата на частно правоприемство между Г. И. и наследодателя на ответниците, така и наличието на идентичност между имота, описан в нотариалния акт за замяна и ползвания от ответниците /това становище е изразено и в писмената им защита в първоинстанционното производство/.
При формиране на решаващите си изводи въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици по силата на постановеното в тяхна полза решение на административния орган. Изложил е съображения, че е необходимо да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на реституционното решение, тъй като ответниците не са участвали в административното, съответно в съдебното производство по възстановяване на собствеността. Посочил е, че това решение не е породило правни последици, тъй като е материално незаконосъобразно. Обосновал е извод, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, установяваща пречка за реституция, като се зачете действието на извършената замяна /счита се, че е осъществена замяна между двама собственици/ и замененият имот не е подлежал на възстановяване.
По касационната жалба.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
С решение № 301/12.11.2007 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – [община], издадено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, е възстановено в полза на наследниците на М. И. в стари реални граници правото на собственост върху нива от 1,380 дка, находяща се в строителните граници на населеното място, имот № **.
Цитираният административен акт на органа на земеделска реституция е постановен въз основа на решение по адм. д. № 2402/2006 г. на СГС, влязло в сила на 05.10.2007 г., постановено в производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с което е определена като незастроена частта от имота, обозначена на скицата към експертизата по б. Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г, с гореописаната площ, като възстановеният имот е индивидуализиран съобразно скицата, представляваща неразделна част от съдебното решение.
За установяване правото на собственост в полза на наследодателката М. И. са представени писмени доказателства: извлечение от емлячен регистър; съдебна спогодба за делба по ч. гр. д. № 11/1946 г. на Софийски околийски съд, видно от която в неин дял е поставена част от нива с обща площ 10 дка, с площ на тази част от 1,6 дка, при описани граници: М. П., Д. К., Я. Д. и Б. Я..
С нотариален акт № */*** г. за право на собственост върху недвижим имот срещу такъв, включен в блок на ТКЗС, Г. И. е придобил по замяна правото на собственост върху нива в землището на [населено място], местността „Долни завой“, с площ 2,5 дка, при граници: от две страни ТКЗС, С. П. и Г. Й.. Не е посочено в полза на кое лице е принадлежало правото на собственост върху получения в замяна имот. Не е представен и писмен договор от 1962 г., за който се твърди, че е сключен между наследодателите на ответниците като купувачи и Г. И. като продавач.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д. имот № * е нанесен в кадастралния план на м. „Д. М.“, изработен след 1960 г., в кадастрален лист № *, актуализиран със заповед № РД-17-1/10.07.2007 г. Същата констатация е направена и в заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, изслушана в първоинстанционното производство. От писмо № О.-94-00-22/05.02.2015 г. на СО – Направление „Архитектура и градоустройство“ се установява, че в кадастрален лист № * от кадастралния план на [населено място], изработен през * г. няма заснети и нанесени имоти, съответно не е създадена и разписна книга.
Възстановеният на ищците имот № ** /с нов проектен № */ попада с 280 кв. м. в имот пл. сн. № *, като тази площ е обозначена с кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3 на комбинираната скица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, както и в имот пл. сн. № *, с площ от 150 кв. м. /по отношение на която първоинстанционното решение е влязло в сила/. Имот № * е застроен с жилищна сграда, две временни сгради и оранжерия, като строителството е извършено преди 1986 г. В процесната част от имота няма изградени постройки.
Видно от заключението на допълнителна съдебно-техническа експертиза имотът, описан в нотариален акт № */* г., не може да бъде индивидуализиран по описания по-горе кадастрален план. Не са изследвани границите на имота според описанието им в нотариалния акт, както и в писмените доказателства, представени в административното производство по възстановяване на собствеността. Посочено е, че в разписния лист към плана имот № * е записан на И. и Г. Т.. Процесуалният представител на ответниците е поискал допускане на тройна съдебно-техническа експертиза във връзка с индивидуализацията на имота – обект на замяна, което искане първоинстанционният съд е оставил без уважение.
Във въззивното производство е представена скица-копие от неодобрен кадастрален план, издадена на 11.02.1993 г., видно от която имот пл. сн. № * е заснет през * г. и нанесен в кадастрален лист № *, с площ по графични данни от 1,250 дка, записан на И. и Г. Т.. Не е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза за установяване идентичността на имота – обект на замяна и имот пл. сн. № *. Назначената експертиза в това производство е с поставена задача дали същият е бил застроен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, като от нея се установява, че в имота съществуват жилищна сграда, две селскостопански сгради, оранжерия и кладенец /на 5 м. от южната граница, който попада в процесната част/. Същите са построени през 70-те години.
В обжалваното въззивно решение неправилно е прието, че решението за възстановяване на собствеността е материално незаконосъобразно, тъй като е налице запазване на правата по замяната в полза на ответниците. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че е необоснован направеният извод за приложимост на нормата на чл.18з, ал.3 ЗСПЗЗ, доколкото не са налице доказателства както за идентичността между имота на наследодателката на ищците и получения при замяната от Г. И., така и за идентичността на същия с имот пл. сн. № *, част от който представлява ревандикираната реална част.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на исковете за ревандикация на процесната част от 280 кв. м., а оттам - и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ищците са основателни.
В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия /чл.293, ал.3 ГПК/. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да установи налице ли е идентичност между имота на наследодателката на ищците и имотът, получен при замяната /нотариален акт № * от * г./, респективно имот пл. сн. № *, като съобрази индивидуализацията на имотите преди * г. /в цитирания нотариален акт, в административната преписка по възстановяване на собствеността на наследниците на М. И. - съдебна спогодба за делба по ч. гр. д. № 11/1946 г. на Софийски околийски съд/, както и след този момент /въз основа на представените писмени доказателства във въззивното производство и наличието на данни, че имот пл. сн. № * не е бил нанесен в плана от * г./.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по исканията на страните за заплащане на направените в настоящото производство разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 5646 от 24.08.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 1702/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |