Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр. София, 24 април 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....…….....Явор ГЕБОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 55 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Л. Г. Д., подадена чрез защитника му - адв. И., срещу въззивно решение № 353 от 29.10.2012 г., постановено по внохд № 1003/12г. на Апелативен съд гр. София, НО – 4 с-в. С посоченото решение е изменена присъдата на Окръжен съд гр. Видин, по нохд № 155/12г., като е увеличено присъденото обезщетение по предявените граждански искове. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, като се излагат доводи, че при провеждане на съкратено съдебно следствие не може да се налага наказание „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”; че при налагане на наказанието не са били съобразени в пълна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В допълнително изложение към жалбата изложените аргументи се доразвиват. Подадена е също касационна жалба лично от подсъдимия Д., с оплакване за явна несправедливост на наказанието, в която същият изразява съжаление за извършеното и заявява, че е действал под влияние на употребен наркотик. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. И. със същите аргументи и искане. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Изразява мнение, че въпреки неговата тежест, наказанието е справедливо, с оглед предходните осъждания на подсъдимия. Гражданските ищци и частни обвинители А. А. и З. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпило е възражение срещу касационната жалба от повереника на частните обвинители адв. Д. – К., в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата и справедливост на постановеното решение на апелативния съд. Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява пред касационния съд. От него е постъпила декларация, че не желае да присъства в съдебното заседание. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 27 от 25.06.2012г., постановена по нохд № 155/12г. по описа на Окръжен съд [населено място], подсъдимият Л. Г. Д. бил признат за виновен в това, че на 20.01.2012г. в [населено място], в[жк][жилищен адрес] отнел от владението на Д. И. Л. с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка "Нокиа - 1208"; 1 бр. мобилен телефон марка .Нокиа - С 1- 01" ; 2 бр. дамски златни пръстени и 1 бр. дамска златна верижка - 14 карата; 2 бр. кожени калъфи за мобилни апарати; 2 бр. секретни ключове на обща стойност 412,84 лв. без нейно съгласие, като употребил за това сила - нанесъл удари с брадва в областта на главата и пробождания с нож в областта на шията и грабежът е придружен с убийството на Д. И. Л., за което и на основание чл.199, ал.2, т.2, предл.l във вр. с чл.198, ал.1 от НК му било определено наказание "Доживотен затвор", което на основание чл.58а, ал.2 във вр. с ал.3 от НК било заменено с наказание "Лишаване от свобода" за срок от двадесет и три години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Със същата присъда бил уважени и предявените от З. И. П. и А. И. А. граждански искове за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на по 25 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, като претенциите били отхвърлени до пълния им размер от 50 000 лв. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски и ДТ върху уважената част на гражданските искове. По жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци било образувано внохд № 1003/12г. на Апелативен съд гр. София, НО – 4 с-в. С решение № 353 от 29.10.2012г., постановено по същото дело, въззивният съд изменил присъдата, като увеличил размера на присъдените обезщетения по гражданските искове до пълния предявен размер и осъдил подсъдимия да заплати допълнителна ДТ върху уважените искове. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Производството пред Окръжния съд гр. Видин е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило определянето на наказанието при условията на чл.58 а от НК. Първоинстанционният съд, след като е отчел особената жестокост и особено мъчителния начин на умъртвяване на пострадалата; предварителната подготовка и подбудите за осъществяване на престъплението от една страна и младата възраст на подсъдимия от друга, е преценил, че адекватно в случая е наказанието „доживотен затвор”. След индивидуализиране на наказанието, по правилата на чл. 58 а, ал.2 от НК, съдът заменил наказанието „доживотен затвор” с „лишаване от свобода” за срок от двадесет и три години. В случая липсва нарушение на закона при индивидуализацията на наказанието, за каквото се твърди в жалбата. Не е налице и заявеното надценяване от страна на въззивния съд на обществената опасност на деянието и дееца, за което са били изложени аргументи на л.56 (гърба) на въззивното решение. На пострадалата са били нанесени поредица от удари със значителна сила и с две средства, годни да причинят смърт – брадва и нож. Предварително формираното решение за умъртвяване на Л. с цел да бъдат взети нейни вещи и пари, набавянето на средства за изпълнение на намерението и причиняването на смъртта й по мъчителен начин и с особена жестокост, сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с такива от същия вид, а предходните три осъждания на подсъдимия сочат и на негова завишена лична обществена опасност. Младата възраст на Д., оказаното от него съдействие при разследването и изразеното съжаление към извършеното са били отчетени при отмерването на срока на наказанието „лишаване от свобода” с което е заменено наказанието „доживотен затвор”. Наркотичната зависимост на подсъдимия не може да послужи като обстоятелство, смекчаващо отговорността, предвид на това, че той е приел упойващи лекарства по своя воля, водещи до засилване на агресивността му. Неоснователни на следващо място са възраженията срещу решението на въззивната инстанция в гражданската част, с която са увеличени присъдените обезщетения на гражданските ищци в пълния предявен размер. Изложените в тази насока доводи от въззивния съд се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни. С оглед изложеното касационният съд намери подадената от подсъдимия Л. Д. жалба за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 353 от 29.10.2012 г., постановено по внохд № 1003/12г. на Апелативен съд гр. София, НО – 4 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: