ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 323   София, 25 май 2010 г.     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков                                                 ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова                                                                         Марио Първанов като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 252 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Великотърновския апелативен съд от 28.12.2009 г. по ч.гр.д. № 719/2009 в частта, в която е допуснато обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД на КУИППД срещу Т. И. Б., Р. Т. Б. , Й. Т. Б. и М. Т. Б. , всички от Р. Недоволни от определението са жалбоподателите Т. И. Б., Р. Т. Б. , Й. Т. Б. и М. Т. Б. , които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значението на времето на придобиване на имуществото (преди или по време на проверявания период) и времето на получаването на доходите от различните източници и за значението на оценката на придобивната стойност на имуществото, както и по процесуалноправните въпроси за наличието на обезпечителна нужда при постановяване на повече мерки и за допустимостта на налагането на обезпечителни мерки върху несеквестируемо и. , които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата КУИППД не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е повдигнато обвинение за престъпление в приложното поле на чл. 3 ЗОПДИППД, имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито през проверявания период и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната д. и подлежи на отнемане в полза на държавата, което обосновава нуждата от обезпечение. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото имат значение за основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство. Ответникът, съпругата му и ненавършилите пълнолетие техни деца притежават повече жилища, поради което придобитото в проверявания период семейно жилище в град Р. може да бъде възбранено, а нуждата от обезпечение може да бъде удовлетворена чрез искания запор върху банкови сметки, независимо от това че по една от тях ответникът получава трудовото си възнаграждение като общински съветник, тъй като по нея са постъпвали други средства преди преводите от трудово възнаграждение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос за наличието на обезпечителна нужда при постановяването на повече мерки обуславя съдържанието на обжалваното определение и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че е повдигнато обвинение за престъпление в приложното поле на чл. 3 ЗОПДИППД и имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито през проверявания период и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че то е свързано с престъпната д. и подлежи на отнемане в полза на държавата. Също правилно съдът е приел, че бъдещият иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД до претендирания размер е подкрепен с доказателства. Налице е и обезпечителна нужда, що се отнася до вещите, дружествените дялове и акциите, чиято възбрана, съответно запор се претендира. Също правилно съдът е приел, че ответникът, съпругата му и ненавършилите пълнолетие техни деца притежават повече жилища, поради което придобитото в проверявания период семейно жилище в град Р. не е несеквестируемо. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че нуждата от обезпечение, предвид заявената цена на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, не е удовлетворена от запорите и възбраните върху тези имущества и следва да бъдат допуснати и исканите запори върху всички банкови сметки и сейфове на ответниците. Такава обезпечителна мярка е принципно недопустима, когато се претендира отнемането на отделни имуществени обекти. Тя може да е подходяща напр. за обезпечаване на конфискация на цялото имущество. В случая нуждата от обезпечаване на посочения иск е удовлетворена от налагането на възбраните и запорите върху посочените недвижими имоти, дружествени дялове и акции. Обезпечителна нужда от запор върху сметки на ответника в отделни банки е възможно да съществува напр. в хипотезата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД. В подобен случай може да бъде наложен запор и върху сметка, по която се получава трудово възнаграждение, пенсия или друго възнаграждение за труд, но без да се засяга несеквестиреумата част от дохода за текущия месец (или друг съответен период от време). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд от 28.12.2009 г. по ч.гр.д. № 719/2009 в обжалваната част. ОТМЕНЯ определението на Великотърновския апелативен съд от 28.12.2009 г. по ч.гр.д. № 719/2009 в частта, в която е допуснато обезпечение чрез налагането на запор върху наличностите по всички банкови сметки и сейфове в лицензираните банки и техните клонове в Република България с титуляри: Т. И. Б., Р. Т. Б. , Й. Т. Б. и М. Т. Б. , всички от Р. , до размера на 425.000 лева. ОТХВЪРЛЯ искането на КУИППД, София за допускане на обзпечение на бъдещия иск срещу Т. И. Б., Р. Т. Б. , Й. Т. Б. и М. Т. Б. , всички от Р. чрез налагането на запор върху наличностите по всички техни банкови сметки и сейфове в лицензираните банки и техните клонове в Република България до размера на сумата 425.000 лева.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.