4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 373 София, 11.07. 2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ч.гр.дело № 352/2012 год. Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. М. срещу определение № 18970 от 22.12.2011год. по ч.гр.д.№ 13259/2011год. на СГС, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение №15 от 21.03.2011г. на РС-София , постановено по гр.д.№26812/2010г., с което е прекратено производството по подадената молба с правно основание чл.250 ГПК/отм./ и делото е изпратено по компетентност на РС Ловеч. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, и се иска неговата отмяна. В същата е посочено, че с атакуваното определение СГС се е произнесъл по уточнения от съда въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – кой е компетентен да се произнесе по молбата с правно основание чл.250 ГПК/отм./ в хипотеза, когато първоначално образуваното изпълнително производство е прекратено и изпратено на друг съдебен изпълнител в друг съдебен район. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,взе предвид следното: За да потвърди определението на първостепенния съд, с което производството е било прекратено и същото изпратено по компетентност на РС Ловеч, въззивният съд е приел, че при наличие на висящо изпълнително производство молбата за спиране по чл.250 ГПК/отм./ следва да бъде разгледана от съда, в чийто съдебен район е съответният съдебен изпълнител. Предвид това и при отчитане на обстоятелството, че първоначално образуваното изпълнително дело е прекратено и изпратено на съдебен изпълнител от друг съдебен район – в случая района на РС Ловеч, е обосновал извод, че компетентен да се произнесе по молбата е именно РС Ловеч. Предвид характера на обжалваното определение и разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК достъпът до касационно обжалване е поставен в зависимост от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т. 1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. В случая поставения от касатора въпрос е обуславящ изхода на спора, поради което е налице общата предпоставка за допускане на касационен контрол. На следващо място - касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По смисъла на цитираната правна норма на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище. В случая поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Във връзка с този въпрос настоящият съдебен състав намира следното : Защитата на длъжника при несъдебни основания предпоставя, че на същия е вече връчена призовка за доброволно изпълнение и че той оспорва съществуването на вземането, неговата изискуемост или отговорността си за него. В такъв случай длъжникът разполага с два способа за защита. Той може да спре изпълнението, като застави взискателя да предяви иск, за да установи вземането си, под страх, че изпълнението ще се прекрати, ако искът не бъде предявен (чл. 250 и 252). Ако няма възможност или пропусне да спре изпълнението, длъжникът може да се защити, като предяви иск, че вземането не съществува. Спиране на изпълнението като способ за защита е уредено от чл. 250-252 ГПК/отм./. Компетентен да постанови спиране на изпълнението е съдът, в чийто район действа съдия-изпълнителят, връчил призовката за доброволно изпълнение. До него длъжникът трябва да подаде молба за спиране на изпълнението в преклузивен седемдневен срок от деня, когато е получил призовката за доброволно изпълнение. Следва да се има предвид, че молбата за изпълнение поражда състояние на висящ изпълнителен процес. Ако тя е редовна или след изправяне на нередовностите й съдебният изпълнител връчва на длъжника призовка за доброволно изпълнение в седемдневен срок. До изтичане на този срок е налице забрана за изпълнителни действия , изключая тези, с които се обезпечава успешният изход на изпълнителния процес. За длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение се поражда правото да възрази срещу вземането по изпълнителния лист чрез посочените по-горе два способа. В процесния случай по делото няма данни съдебните изпълнители по първоначално образуваното изпълнително дело и по образуваното такова по описа на съдебния изпълнител с район на действие РС Ловеч да са изпращали призовка за доброволно изпълнение . От приложеното по настоящото дело заверено копие от покана за доброволно изпълнение, изходяща от частен съдебен изпълнител М. Б., се установява, че към настоящия момент по описа на последния е образувано и е висящо изпълнително дело №90/2012г. въз основа на същия изпълнителен лист от 06.11.2001г. по гр.д.№06274/2001г. на СРС. Изложеното ведно с обстоятелството, че частният съдебен изпълнител е с район на действие СГС, обосновава извода, че компетентен да се произнесе по молбата за спиране на изпълнителното производство е СРС. Предвид изложеното атакуваното определение като неправилно следва да се отмени и се постанови изпращане на молбата по чл.250 ГПК/отм./ за произнасяне на СРС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18970 от 22.12.2011год. по ч.гр.д.№ 13259/2011год. на СГС. ОТМЕНЯВА определение № 18970 от 22.12.2011год. по ч.гр.д.№ 13259/2011год. на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на И. М. М. против определение №15 от 21.03.2011г. на РС-София , постановено по гр.д.№26812/2010г., вместо което постановява: ОТМЕНЯВА определение №15 от 21.03.2011г. на РС-София , постановено по гр.д.№26812/2010г., с което е прекратено производството по подадената молба с правно основание чл.250 ГПК/отм./ и делото е изпратено по компетентност на РС Ловеч и връща делото на СРС за произнасяне по същество на молбата по чл.250 ГПК/отм./. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: