Р Е Ш Е Н И Е № 60163 София, 31.03. 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1078 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. С., лично и като родител и законен представител на Я. М. С. и Л. М. С., и Т. М. С., действаща със съгласието на майка си М. И. С. срещу решение № 85 от 09.03.2020г. по т.д. № 761/2019г. на Пловдивски апелативен съд, II състав, в следните части: 1/ с която, след отмяна на решение № 73 от 03.06.2019г. по т.д. № 263/2018г. на Пазарджишки ОС, са отхвърлени предявените от касаторките против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ съответно за разликата над 80 000 лева до 100 000 лева /за първата ищца/ и за разликата над 80 000 лева до 150 000 лева /за останалите ищци/, и 2/ с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. И. С. против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържат, че критериите, въз основа на които въззивният съд е определил размерите на обезщетенията им, са напълно погрешни и житейски нелогични, тъй като според съда поради факта, че техният наследодател е бил на легло около три години, то неговите близки били очаквали кончината му, което обуславяло определяне на по-нисък размер на застрахователното обезщетение. Поради това молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс” АД оспорва касационната жалба. Третото лице - помагач Ф. С. Г. не представя отговор на касационната жалба. С определение № 60358 от 16.06.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по материалноправния въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, като е взел предвид приложеното НОХД № 493/2016г. на ПзРС, е приел за установено виновното противоправно поведение на Ф. С. Г., довело до настъпване на 13.10.2015г. на ПТП, при което е била причинена тежка телесна повреда на Методи А. С.. Във връзка с въпроса дали смъртта на пострадалото лице е пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП въззивният съд е взел предвид, че безспорно пряка и непосредствена последица от деянието е причиняването на Методи С. на две тежки телесни повреди – едната, свързана с отстраняване на слезката, а другата - с настъпване на параплегия /невъзможност за движение на долните крайници/ поради увреждане на 5 и 6 гръбначни прешлени и притискане на гръбначния мозък. Обсъдил е заключенията на назначените по делото единична и тройна медицински експертизи и въз основа на тях е достигнал до категоричен извод, че настъпилата параплегия е в пряка причинна връзка с развилите се впоследствие здравословни усложнения в организма на починалия. Приел е, че според заключенията на медицинските експертизи поради парализата и залежаването пострадалият е получил гнойни декубитални рани и обща гнойно възпалителна реакция на белите дробове и бъбреците, причиняваща полиорганна недостатъчност. Парализата също така е довела до невъзможност за микция и дефекация и е причина тазовите резервоари да не могат да работят. Това от своя страна пък според експертите на 99 % завършва с уросепсис и смърт. Въззивният съд е кредитирал заключенията и е приел, че парализата е причина болният да се залежи, да е налице невъзможност за работа на тазовите резервоари, да се появят гнойни процеси в бъбреците, белите дробове и да настъпи впоследствие полиорганна недостатъчност, с оглед на което е без значение, че формалната причина за смъртта е т.н. уросепсис, при условие, че до него не би се достигнало, ако не бе катастрофата, увреждането на гръбнака, парализата и настъпилите вследствие на същата здравословни усложнения. Намерил е, че изводът за наличие на причинно следствена връзка се подкрепя и от факта, че според експертите здравето на починалия е било такова, че до споменатите здравословни усложнения не би се достигнало, ако не бе парализата на долните крайници, причинена от ПТП-то. Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4 от 1968 г. размерът на обезщетението по справедливост зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен материал, установяващ характера на увреждането, начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и икономическата обстановка в страната. Приел е, че при преценка на начина на отразяване върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на негов близък следва да се вземе предвид възрастта на починалия и действителните отношения между починалия и родственика претендиращ увреждане. Посочил е, че в процесния случай се претендира заплащане на обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруг и баща. Намерил е, че прекъсването на изградените между съпрузите и между родител и деца отношения на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, а още по-силно е стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при които прекъсването е вследствие внезапната смърт на един от членовете му. В този случай според въззивния съд нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да получаваш бащина или съпружеска подкрепа. Взел е предвид, че от показанията на разпитаните свидетели се установява имено наличието на изградени отношение на близост в семейството, т.е на такава между ищците и починалия, тъй като свидетелката И. говори за сплотеност на семейството, неразделност на същото, изградени силна връзка между всеки един от членовете му, а свидетелят С. основно разкрива отношенията в семейството след произшествието и начина на полагане на грижи, които са още едно доказателства за изградена силна връзка при условие, че след тежкия инцидент и парализата починалият е бил постоянно обгрижван и не е бил изоставен на произвола на съдбата. Приел е, че от показанията на свидетелите не се установява между членовете на семейството на починалия да е имало изградени връзки с различна степен на близост, което да налага извод, че всеки един от тях е претъпял болки и страдания подлежащи на обезщетение в различни размери, т.е. ще следва да се присъди обезщетение в един и същ размер на всеки от тримата ищци. Въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението е обусловен освен от изградената степен на близост и от икономическите условия в страната, в която живеят увредените лица, а и от начина на настъпване на самата смърт. Изложил е съображения, че последното обстоятелство е от значение, тъй като човешките изживявания са едни, при внезапност на загубата, и други, в случаите, при които кончината на даден човек е била очаквана, т.е. живите роднини са били подготвени психически за настъпването й. Посочил е, че в случая според експертните заключения починалият е бил на легло около три години и първоначалната травма и последвалите усложнения на здравето вследствие на същата от медицинска гледна точка са били очаквани и неизбежни. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че нормалният размер на обезщетението, дължимо на ищците от извършителя на деликта, би следвало да бъде по 80 000 лв., като тази сума с оглед разпоредбите на чл. 223 и чл. 226 от КЗ/отм./ всеки от тях може да търси и от неговия застраховател, т.е. от ответника по настоящия правен спор. Въззиввният съд е намерил, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като тъй като колоездач се е движел близо до дясната граница на пътното платно, т.е. от негова страна правилата за движение не са нарушени, а евентуалната липса на светлоотразителна жилетка е без значение за настъпване на самото ПТП при условие, че в приетата по делото експертиза не се говори за липса на видимост и за това, че същата е станала причина за произшествието. Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР КЗ. При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства и превратно е преценил като обстоятелство, обуславящо по-нисък размер обезщетение, факта, че пострадалият наследодател на ищците е бил на легло около три години, поради което ищците са били подготвени психически за настъпването й. По основателността на касационната жалба: От събраните по делото доказателства се установява, че при настъпило на 13.10.2015г. ПТП поради виновно противоправно поведение на Ф. С. Г. като водач на лек автомобил „Мерцедес 1846 Актрос” рег. [рег.номер на МПС] е била причинена тежка телесна повреда на Методи А. С.. Установява се още, че пряка и непосредствена последица от деянието е причиняването на Методи С. на две тежки телесни повреди – едната, свързана с отстраняване на слезката, а другата - с настъпване на параплегия /невъзможност за движение на долните крайници/ поради увреждане на 5 и 6 гръбначни прешлени и притискане на гръбначния мозък. Според заключенията на назначените по делото единична и тройна медицински експертизи настъпилата параплегия е в пряка причинна връзка с развилите се впоследствие здравословни усложнения в организма на починалия, тъй като поради парализата и залежаването той е получил гнойни декубитални рани и обща гнойно възпалителна реакция на белите дробове и бъбреците, причиняваща полиорганна недостатъчност, както и парализата е довела до невъзможност за микция и дефекация и е причина тазовите резервоари да не могат да работят. Според експертите посоченото състояние на 99 % завършва с уросепсис и смърт. При така установените обстоятелства се явява правилен изводът на въззивния съд, че смъртта на пострадалото лице е пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Я. С., брат на ищцата М. С., и Е. И. – съпруга на брата на същата ищца, се установява, че пострадалият Методи се е грижел за семейството си; че той и съпругата му не са се разделяли и се подкрепяли взаимно; че след настъпилото ПТП пострадалият е пребивавал в хосписи, а след това е бил преместен в дома си, където близките му са се грижели за него; че след инцидента съпругата му била в тежко състояние, а след това преживяла болезнено смъртта му /той много ѝ липсвал, гледала снимката му и плачела/; че децата разбирали какво се случва с баща им и той много им липсвал – казвали, че „може да е на легло, но да беше жив, да си е при нас“; че сега съпругата му сама се грижи за децата. С оглед установените от събраните гласни доказателства обстоятелства: че ищците и пострадалият – техен съпруг и баща, са живели заедно, като двамата съпрузи са се подкрепяли и заедно са отглеждали децата си; че след смъртта на техния съпруг и баща ищците преживяват силна тъга и страдат от липсата му; че са загубили финансовата подкрепа и сигурност в негово лице; че ищцата М. С. трябва сама да отглежда трите им деца; че непълнолетните ищци ще растат без присъствието и грижите на баща си, както и при съобразяване на възрастта на пострадалия и на ищците към датата на увреждането и обществено-икономическите отношения към този момент, настоящият състав намира за справедливо претендираното от ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 150 000 лева. Обстоятелството, че смъртта на техния наследодател в резултат на процесното ПТП е била предшествана от период от около три години, през който той е бил в необратимо тежко състояние с необходимост от постоянни грижи, не е основание за присъждане на обезщетение в по-нисък размер, доколкото, от една страна, при липса на доказателства в тази насока, от посоченото обстоятелство не може да се направи извод, че ищците са били подготвени психически за настъпването на смъртта на пострадалия, а от друга страна, търпените от него приживе болки, на които те са били свидетели, са причинили на ищците допълнителни страдания. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, вместо което ответникът ЗК „Лев Инс” АД следва да бъде осъден да заплати на М. И. С., лично и като родител и законен представител на Я. М. С. и Л. М. С., и Т. М. С., действаща със съгласието на майка си М. И. С. още по 70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, настъпила на 02.02.2018г. вследствие на ПТП от 13.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.02.2018г. до окончателното плащане. При този изход на спора на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на: за ищцата М. С. – 5600 лева /за първата инстанция/, 6680 лева /за въззивната инстанция/ и 3190 лева /за касационната инстанция/; за всяка от останалите ищци – по 5450 лева /за първата и за въззивната инстанция/ и по 3160 лева /за касационната инстанция/. При съобразяване на присъдените с първоинстанционното и с въззивното производство суми /на всяка ищца по 2906 лева за първата инстанция и по 2906 лева за въззивната инстанция/, на ищцата М. С. следва да бъдат присъдени допълнително разноски за трите инстанции в размер на 9658 лева, а на останалите ищци – по 8 248 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 11 200 лева съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 85 от 09.03.2020г. по т.д. № 761/2019г. на Пловдивски апелативен съд, II състав, в следните части: 1/ с която, след отмяна на решение № 73 от 03.06.2019г. по т.д. № 263/2018г. на Пазарджишки ОС, са отхвърлени предявените от М. И. С., лично и като родител и законен представител на Я. М. С. и Л. М. С., и Т. М. С., действаща със съгласието на майка си М. И. С. против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ съответно за разликата над 80 000 лева до 100 000 лева /за първата ищца/ и за разликата над 80 000 лева до 150 000 лева /за останалите ищци/, 2/ с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. И. С. против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева, 3/ с която М. И. С., лично и като родител и законен представител на Я. М. С. и Л. М. С., и Т. М. С., действаща със съгласието на майка си М. И. С., са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД разноски по съразмерност за първоинстанционното производство в размер на 928,67 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Черни връх” № 51Д да заплати на М. И. С., Я. М. С., Л. М. С. последните две, действащи чрез своя родител и законен представител М. И. С., и Т. М. С., действаща със съгласието на майка си М. И. С., всички със съд. адрес: [населено място], ул. „Кадемлия” № 1, ет.3, чрез адв. С. С., още по 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влезлите в сила части от решение № 85 от 09.03.2020г. по т.д. № 761/2019г. на Пловдивски апелативен съд, II състав и решение № 73 от 03.06.2019г. по т.д. № 263/2018г. на Пазарджишки ОС/ за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, настъпила на 02.02.2018г. вследствие на ПТП от 13.10.2015г., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. И. С. сумата 9658 лева /девет хиляди шестстотин петдесет и осем лева/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Я. М. С. и Л. М. С., действащи чрез своя родител и законен представител М. И. С., и на Т. М. С., действаща със съгласието на майка си М. И. С., по 8248 лева /осем хиляди двеста четиридесет и осем лева/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 11 200 лева /единадесет хиляди и двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: