10 Р Е Ш Е Н И Е №68
гр. София, 30 май 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Тома Комов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 39/2018 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалби на защитника на подс. В. Я. и на повереника на гражданския ищец и частен обвинител А. Н. срещу решение на Апелативен съд – Велико Търново № 346/10.11.2017г., постановено по внохд № 398/2017г. по описа на същия съд.
С жалбата на защитника на подсъдимия се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК. Изтъкват се съображения, че са налице съществени процесуални нарушения в аналитичната дейност на въззивната инстанция, доколкото не са обсъдени съдържащите се в доказателствени източници съществени противоречия, а мотивите не съдържат отговор на наведените от защитата възражения, включително и по отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание. Оспорват се изводите относно обективната и субективната съставомерност на деянието, като се претендира прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.131а във връзка с чл.129 от НК. Неясен бил и вида на опита за убийство, а липсата на мотиви се защитава с довод, че в решението липсвали аргументи във връзка с индивидуализация на наказанието. Наложеното наказание и присъденото обезщетение за неимуществени вреди били в завишен размер. При условията на алтернативност се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение; намаляване размера на наказанието при условията на чл.58 б”а” във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК и намаляване размера на присъденото обезщетение.
С жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Оспорва се процесуалната дейност на съдилищата във връзка с разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК, като се сочи че не са били налице предпоставките за допускане разглеждане на делото по този процесуален ред. Претендира се несправедливост на наложеното наказание и присъденото обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, като се твърди че същите са в занижен размер. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба. Основното им искане е за намаляване размера на наказанието, поради неговата явна несправедливост. Поставя се акцент на личния момент във взаимоотношенията на подсъдимия и пострадалия, личността на подсъдимия, която не се характеризира като агресивна, направеното от него самопризнание, което не е формално и констатираните при него заболявания. Поддържат и искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. В заключение се иска намаляване размера на наложеното наказание.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа жалбата и моли съдебните актове на инстанциите по същество да бъдат отменени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Изтъква съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК - съкратено съдебно следствие с пълно признаване на фактите по обвинителния акт от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, без да са били налични предпоставките за разглеждане на делото по диференцираната процедура.
Прокурорът при ВПК намира жалбите за неоснователни, а атакуваният съдебен акт- за правилен и законосъобразен.
Подсъдимият Я., в последната си дума, моли за намаляване размера на наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 31/26.07.2017г., постановена по нохд № 48/2017г., ОС-Габрово признал подс. В. К. Я. за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.12 във връзка с чл.115 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като при условията на чл.58а от НК го осъдил на 10 /десет/ години и 8/осем/ месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Съдът признал подсъдимия Я. за невинен в това да е направил опит умишлено да умъртви А. З. Н. чрез нанасяне с нож на прободно-прорезна рана на предната повърхност на дясна предмишница, под лакътната сгъвка, довело до нараняване на мускули, малки кръвоносни съдове и частично порязване на голям нерв, поради което го оправдал в тази част на повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.12 във връзка с чл.115 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 25.11.2016г. до привеждане в изпълнение на присъдата.
С първоинстанционната присъда подс. Я. е осъден да заплати на гражданския ищец А. З. Н. обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди в размер на 35 000/тридесет и пет хиляди/лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер на предявения граждански иск от 90 000 същият е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът се произнесъл по държавната такса върху уважената част на гражданския иск, по направените разноски по делото и по веществените доказателства.
По жалба на подсъдимия и жалба на гражданския ищец и частен обвинител е образувано внохд № 398/2017г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, финализирало с атакуваното пред ВКС решение. С него първоинстанционната присъда е изменена като:
- е отменена в частта, с която подс. Я. е признат за невинен и оправдан да е направил опит умишлено да умъртви А. З. Н. чрез нанасяне на удар с нож на на прободно-прорезна рана на предната повърхност на дясна предмишница, под лакътната сгъвка, довело до нараняване на мускули, малки кръвоносни съдове и частично порязване на голям нерв, вместо което е признат за виновен да е направил опит умишлено да умъртви А. З. Н. и чрез нанасяне на удар с нож на на прободно-прорезна рана на предната повърхност на дясна предмишница, под лакътната сгъвка;
- увеличен е размера на наложеното на подс. Я. наказание от 10/десет/ години и 8/осем/месеца лишаване от свобода на 12/дванадесет/ години лишаване от свобода;
- увеличен е размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди от 35/тридесет и пет хиляди/ лева на 60/шестдесет хиляди/ лева, като до пълния предявен размер от 90 000/деветдесет хиляди/ гражданския иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
- в останалата част присъдата е потвърдена;
-подс. Я. е осъден да заплати държавна такса в размер на 1000/хиляда/лв. върху частта, с която е увеличен размера на уважения граждански иск.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че касационните жалби са допустима – подадени са от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.
Разгледани по същество са неоснователни.
І. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Преди всичко ВКС ще вземе отношение по основното възражение на частния обвинител Н. за липсата на предпоставки за разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК - отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на частното обвинение и несъмнено - отразило се на размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимия за извършеното от него деяние.
Оплакването не може да се сподели. То е било поставено на вниманието на въззивния съд, който внимателно и детайлно е проследил процесуалните действия на първоинстанционния съд и изявленията на страните в съдебното заседание от 26.07.2017г. и аргументирано е заключил, че с допускане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 във връзка чл. 371, т.2 от НПК, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Към подробната и изчерпателна аргументация няма какво допълнително да бъде добавено, като тя се споделя и от настоящия съдебен състав. Достатъчно е да се посочи, че сам първоинстанционния съд е констатирал, че не е дал възможност на защитата да направи искания, включително и такива за разглеждане на делото по гл. 27 от НПК, поради което отказа му в тази насока, след изявлението на защитата непосредствено след прочитане на обвинителния акт, е бил неправилен. При констатация, че защитата е била лишена от възможност преди откриване на съдебното следствие да направи искане по реда на съдебното следствие, позоваването на ТР №1/2009г., в частта му относно крайния момент, в който подсъдимият и защитата му могат да направят искане за разглеждане на делото по диференцираната процедура, е неуместно. Съдът е констатирал, че е допуснал нарушение на процедурата, както и че това нарушение рефлектира на правото на защита и напълно закономерно е предприел действия по изправяне на допуснатото нарушение, като е отменил хода на съдебното следствие и е дал възможност на защитата преди този етап да направи искането си за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
Не се споделят и развитите в касационната жалба на защитника на подсъдимия доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита. Те са развити в три направления – че съдът не изпълнил задълженията си по чл. 13, 14 и чл.107, ал. 5 от НПК да разкрие значимата фактология в пълнота; че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствените материали и да обоснове изводите си във връзка с това на кои от тях е дал вяра и на кои – не; че съдът не е дал отговор на наведените от защитата възражения, включително и относно справедливостта на наложеното с първоинстанционната присъда наказание на подсъдимия.
Възраженията са формални и декларативно посочени, като в касационната жалба не се съдържат конкретни доводи в тяхна подкрепа – не се изяснява каква част от фактологията е останала неизяснена, в какво се състоят противоречията в доказателствените материали, обуславящи необходимост от аналитична дейност на контролирания съд в тази насока, както и кои възражения на защитата са останали извън вниманието на съда. Друг е въпросът, че с оглед протеклата диференцирана процедура по реда на гл. 27 от НПК, с пълно признание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия и съпровождащото го съгласие да не се събират доказателства за тези факти и при липса на доводи за незаконосъобразно протекла процедура по гл. 27 от НПК, отправените в касационната жалба оплаквания към процесуалната дейност на съда са в пряка конфронтация с дадените в т. 8 на ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г., ОСНК разяснения.
Претенцията за порок на мотивите по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 във с ал. 1, т. 2 от НПК се аргументира с липсата на конкретни съображения относно размера на отмереното наказание. Известно е, че липсата на мотиви е от категорията на абсолютните нарушения и е налице както в хипотезите на пълна липса на мотиви, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който от една страна рефлектира на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда по същество. За това, независимо дали се съгласява напълно или не с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, за въззивния съд, съгласно установения в чл. 339, ал.2 от НПК регламент, е налице задължение да изтъкне съображенията си във връзка с фактологията на деянието, правната й оценка, както и да даде отговор на поставените от страните възражения в контекста на упражняване на контролните си функции по повод проверката на атакувания пред нея първоинстанционен съдебен акт. В настоящия случай, ВКС констатира, че в атакуваното решение е изпълнен дължимия стандарт по чл. 339, ал. 2 от НПК. Съдът се е спрял на установените на база признанието на подсъдимия факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направил е заключение, че предпоставките за прилагане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК са били налице, след което е обосновал правните си изводи относно обективната и субективна съставомерност на деянието. Изложил е собствените си разсъждения във връзка със справедливостта на наказанието, отделил е специално внимание на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и е констатирал, че наказанието не е справедливо и следва да бъде увеличено. Така контролираният съд не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задълженията си да мотивира съдебния си акт, тъй като е дал отговор на всички направени от подсъдимия и защитникът му възражения и е посочил причините, поради които ги е преценил като неоснователни.
ІІ. По оплакването за нарушение на материалния закон.
От прочита на касационната жалба на подсъдимия се установява, че макар и заявено като отделно възражение, оспорването на квалификацията на деянието не е във връзка с начина на установяване на фактите по него, а на плоскостта на дадената им от съдилищата правна оценка като такива, субсумиращи престъпния състав на чл. 116, ал.1, т. 12 във връзка с чл.115 във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” във връзка с чл. 18, ал.1 от НК. Следователно възражението е относимо към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, тъй като е подкрепено с доводи за обективна и субективна несъставомерност на деянието по текста на наказателния закон, за който подсъдимият е признат за виновен и осъден. В рамките на правилно установената и неоспорена от подсъдимия и защитата му фактология е прието, че подсъдимият и пострадалият живеели в [населено място], общ. С.. На 22.11.2016г., около 19,00ч., пострадалият Н. и живущата с него на семейни начала св. Н. посетили магазин в селото. Докато Н. пазарувал в магазина влязъл подсъдимия. Разменили реплики, като подсъдимият попитал пострадалия може ли да отиде да пие в тях, а пострадалият му отговорил, че не може да се занимава с него и се обърнал към продавачката. В този момент подсъдимият извадил нож от дрехите си, замахнал с него и нанесъл на Н. удар в лявата горна странична област на шията зад лявото ухо. Веднага след това замахнал с ножа втори път, но пострадалият реагирал защитно с ръка, и ножът попаднал в предната повърхност на дясната предмишница под лакътната сгъвка на пострадалия. След втория удар подсъдимият напуснал магазина. Продавачката в магазина се обадила на тел.112, а намиращият се в близост св. Д. се притекъл на помощ на пострадалия, като притиснал раната на шията му, за да спре изтичането на кръв, до пристигането на бърза помощ.
Несъмнено е установено, че прободно-прорезното нараняване в лявата горна странична област на шията е довело до нараняване на стената на вътрешната яремна вена, причинило голяма кръвозагуба и разстройство на здравето, временно опасно за живота – телесно увреждане, което по своята мидико-биологична характеристика представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Временната опасност за живота на Н. е продължила до окончателното спиране на кръвоизлива от големия венозен съд – след извършената спешна оперативна интервенция. С втория удар с нож е причинена втора прободно-порезна рана с дължина 2 - 2,5 см, разположена по предната повърхност на дясната предмишница, под лакътната сгъвка и с нея са наранени в дълбочина мускули и малки кръвоносни съдове, като частично е прерязан голям нерв – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При така изложеното е видно, че липсват основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – чл. 131а във връзка с чл.129, ал.2 от НК, в каквато насока се претендира в касационната жалба. С квалифициране деянието на подсъдимия като опит за убийство по чл. 116, ал.1, т.12 във връзка с чл. 115 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”б” във вр. чл. 18, ал.1 от НК законът е приложен правилно. Въззивният съд с основание е приел, че нараняванията в резултат на двата удара с нож, нанесени от подсъдимия на пострадалия, независимо от тяхната медико-биологична характеристика, не следва да се разглеждат изолирано, а в контекста на цялостното поведение на дееца, насочено към умъртвяване на пострадалия. Така, ползвайки се от установените в доктрината и съдебна практика (ППВС №14/63г; Р. № 63/88г. на ОСНК, ВС) положения относно обективната и субективната съставомерност на определена престъпна проява, правилно апелативният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние като опит за убийство. Известно е, че в случаите, когато е засегнат телесния интегритет на едно лице, за разграничаване на хипотезите на умишлено причинени телесни повреди от случаите на опит за убийство, съдът следва да подходи комплексно, защото макар и разликата между двете престъпни прояви да се състои в субективното отношение на дееца към целения резултат/т.е във връзка със субективната страна/, е необходимо за всеки конкретен случай да се изследват обективните действия на извършителя, тъй като те представляват външен, видим израз на психическите му преживявания и обективират наличие или липсата на съзнание относно постигнатия престъпен резултат. В конкретния случай подсъдимият е реализирал поведение, чиито проявления във връзка с механизъм (удари с нож), начин (сила и интензитет на ударите с ножа), брой на ударите с ножа(два), насоченост (в областта на шията - уязвима зона от човешкото тяло, в която се намират жизненоважни кръвоносни съдове), използваното средство (нож с дължина на острието 120мм и ширина 25 мм.), годно да причини смърт, несъмнено обуславят извод за целения от подсъдимия резултат да причини смъртта на пострадалия, поради което правилно осъщественото от него е квалифицирано като опит за убийство. Несъмнено деецът е действал с пряк умисъл да умъртви жертвата и само навременното оказване на спешна медицинска помощ на пострадалия е предотвратило настъпването на смъртта му. Що се касае до възражението, че не бил даден отговор относно вида на опита и довършеността на престъплението, а и такова описание липсвало в обвинителния акт, с което се претендира нарушено право на защита, същото не се подкрепя от съдържанието на мотивите. В тях/на л.47 от внохд № 398/2017г. на ВТАС/ е даден пространен и убедителен отговор, към който ВКС няма какво да добави и напълно го споделя.
С оглед изложеното липсват основания за преквалифициране деянието на подсъдимия в по-леко наказуемо престъпление по чл.131а във връзка с чл.129, ал.2 от НК, поради което не е налице допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, предпоставящо реализирането на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК.
ІІІ. Доводите в касационните жалби за несправедливост на наложеното наказание, са неоснователни. Развитите противоположни тези - за завишеност на наказанието/ от защитата/ и за заниженост на наказанието/от частното обвинение/, позволяват общото им обсъждане. На първо място, в контекста на оплакването на защитата, е необходимо да се отбележи, че упражняването на правомощието по чл. 354, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 4 от НПК /да се измени присъдата, като се намали наложеното наказание/ или правомощието по чл. 354, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК/ да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, когато се налага да се увеличи наказанието/ предполага положителна констатация, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Следователно изводът за необходима корекция в наказанието е последица от заключението за неправилна дейност на съдилищата по индивидуализация на наказанието. Такава в конкретния случай не е налице. Въззивният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, според действителното им значение и тежест, съобразени са конкретната обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние и правилно като справедливо и съответно на престъплението е наложено наказание в размер на 18 години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК е в окончателен размер на 12 години лишаване от свобода. Не е вярно, че съдът не е взел отношение по приложението на чл. 58 б.”а” във връзка с чл.55 от НК –разпоредба приложима в хипотезите на опит-поради недовършеността на престъплението, при съобразяване на обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК. Както правилно е отбелязал въззивния съд, изискването за съобразяване на обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК предполага да бъдат съобразени всички факти, свързани с причините за ненастъпване на искания от дееца и предвидения в закона престъпен състав, а в настоящия случай степента на осъществяване на намерението на подсъдимия е завършена, тъй като той не само е започнал, но и е довършил изпълнителното деяние, нанасяйки двата удара с нож на пострадалия и само бързата намеса на св. Д. да затисне силно раната и спешната помощ от квалифицираните медици, е предотвратила настъпването на леталния за пострадалия изход. Заявените като смекчаващи отговорността обстоятелства (самопризнанието на подсъдимия още от досъдебната фаза на процеса, факта на доброволното предаване на оръжието от подсъдимия, наличието на други предходни отношения, свързани с настъпилата смърт на брата на подсъдимия, изказаното от него съжаление за извършеното) са били предмет на обсъждане и съответно отчетени както от първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция, отделила специално внимание в мотивите си относно тяхното наличие. Не са били игнорирани и доводите на защитата относно тежкото семейно положение на подсъдимия и наличието на хронични заболявания- за първото от които липсват обективни данни, които да го подкрепят, а за хроничните заболявания - че те са с дългогодишна давност и липсват данни за обострянето им. При това положение касационната инстанция счете, че по делото не се констатират нови, различни или неотчетени смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да налагат смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание. Превесът на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства – осъжданията на подсъдимия, извън квалификацията на деянието, високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, намерила израз в последиците за пострадалия и начина на реализиране на престъпната дейност, характеризираща се с безцеремонност-на публично място, пред свидетели, в магазин, закономерно е повлиял определяне на наказание над средния размер в санкционната част на чл. 116, ал.1, т.12 във връзка с чл.115 във връзка с чл.18 от НК, което след това по правилата на чл.58а, ал.1 от НК правилно е било редуцирано на 12 години лишаване от свобода. Изтъкнатото позволява да се заключи, че за въззивния съд не са останали неотчетени отегчаващи отговорността обстоятелства, налагащи увеличаване на наказанието, а това от своя страна обуславя и неоснователност на касационната жалба на частния обвинител. Нито осъжданията на дееца, обуславящи квалификацията на деянието като „опасен рецидив”, нито личния мотив могат да бъдат аргументи в подкрепа на необходимостта от увеличаване на наказанието. Поначало всяко престъпление се извършва с „личен мотив”, а съгласно чл. 56 от НК не могат да се считат като смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.
Липсват основания и за ревизия на съдебния акт в неговата гражданско-осъдителна част. При отчитане на редица обстоятелства, значими за справедливостта на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД – брой, характер, тежест на уврежданията, причинени на пострадалия Н., изпитаният от него страх, болка, продължителността на оздравителния и възстановителен период, който продължава и понастоящем/нарушения в говора и нарушенията в движението на дясната ръка/, невъзможността за пълноценна грижа и помощ при отглеждане на новороденото му дете, несъмнено последвалата психическа травма, присъденото обезщетение в размер на 60 000 лв. е справедливо и не следва да бъде нито увеличавано, нито намалявано по размер.
При така изтъкнатото и като намери доводите в касационната жалба за неоснователни, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение,Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346 от 10.11.2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по внохд № 398/2017 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|