О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 85 Гр. София, 30 август 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП П. Маринова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 825/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – Раднево и Военен съд – Пловдив по повод подадена молба за съдебна реабилитация от осъдения Ж. П. А.. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от НПК компетентен да разгледа делото е военният съд, тъй като той е постановил последната присъда, за която се иска съдебна реабилитация. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: В Районен съд – Раднево е депозирана молба за реабилитация от осъдения Ж. А., въз основа на която е образувано н. ч. д. № 202/2016 год. С разпореждане № 443/21. 07. 2016 год. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Военен съд – Пловдив по подсъдност. В съдебния акт са изложени съображения, че районният съд не е компетентен да разгледа делото, тъй като осъденият иска реабилитация по няколко присъди, наложените наказания с тях са еднакви по вид и съгласно чл. 433, ал. 2, пр. 2 от НПК делото следва да бъде разгледано от съда, постановил последната присъда, т. е. от военния съд. С разпореждане № 319/29. 07. 2016 год. съдията-докладчик е прекратил производството по н. ч. д. № 207/2016 год. по описа на Военен съд – Пловдив и е повдигнал спор за подсъдност, като е изтъкнал, че когато наказанията, за които се иска реабилитация, са еднакви по вид преценката за това кое е по-тежко се извършва съобразно размера им. Съгласно молбата, инициирала образуване на производството по чл. 433 и сл. от НПК, съдебна реабилитация е поискана за наказанията, наложени по три дела както следва: 1. Глоба в размер на 100 000 неденоминирани лева, наложена на основание чл. 78 А от НК с решение № 16/04. 02. 1999 год. по н. а. х. .д № 255/98 год. на Районен съд – Раднево. 2. Глоба в размер на 400 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от десет месеца, наложени с присъда № 179/05. 06. 2000 год. по н. о. х. д. № 171/2000 год. по описа на Районен съд – Раднево, в сила на 20. 06. 2000 год. 3. Глоба в размер на 150 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три месеца, наложени с присъда № 134/12. 06. 2000 год. по н. о. х. д. № 134/2000 год. Военен съд – Пловдив, в сила на 28. 06. 2000 год. При тази фактическа обстановка касационната инстанция намира, че делото е подсъдно на Радневския районен съд. Съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – съдът, който е постановил последната присъда. В теорията и съдебната практика безпротиворечиво е прието, че отправна точка при сравняване тежестта на наказанията е систематичното им място в чл. 37 от НК. Когато обаче санкциите са еднакви по вид, преценката се извършва съобразно допълнителни критерии, каквито са размерът на наказанието, наличието или не на кумулативно наказание и др. Те са относими и към настоящия казус независимо от обстоятелството, че се касае за приложението на процесуалния, а не на материалния наказателен закон, защото в разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от НПК не е вложен различен смисъл от онзи, в който е употребено понятието „най-тежко наказание“ в Наказателния кодекс. В случай, че идеята на законодателя е била да ограничи единствено до вида му преценката за това кое е най-тежкото наказание, това би било посочено изрично в чл. 433, ал. 2 от НПК. Внимателният прочит на цитираната разпоредба и езиковото й тълкуване не дават основание за подобен извод. Ето защо в случая, с оглед размера както на основното, така и на допълнителното наказание, най-тежко се явява това, наложено с присъдата на Районен съд – Раднево. Това обстоятелство предопределя и компетентността на този съд да разгледа молбата за реабилитация на осъдения Ж. А.. Така мотивиран и на основание 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. д. № 207/2016 год. по описа на Военен съд – Пловдив за разглеждане и решаване по същество на Районен съд - Раднево. Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Военен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.