Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр.София, 13 април 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 1068 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по протест на Пловдивска апелативна прокуратура срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 235 от 10.12.2010 г, по ВНОХД № 500/10, с което е потвърдена присъда на Пловдивски окръжен съд № 107 от 28.09.10 г, по НОХД № 2338/10. С първоинстанционната присъда подсъдимите С. М. Б. и С. Й. Ц. са признати за виновни в това, че на 16.01.2010 г в[населено място], П. област, в съучастие като съизвършители, като непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, са отнели чужди движими вещи: сумата 6 лв, от владението на М. С. Д., с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили за това сила и деянието е придружено с убийството на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58 а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК, са осъдени на по четири години единадесет месеца и двадесет и девет дни „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 21.01.2010 г до влизане на присъдата в сила. Подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданските ищци С. М. Д. и И. М. А. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 25 000 лв. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: Незаконосъобразно чл. 58 а НК е третиран като материалноправна норма, за която важи принципът на чл. 2, ал. 2 НК. Не е взето предвид, че разпоредбата на чл. 58 а НК няма самостоятелно правно значение, извън процесуалната норма на чл. 373, ал. 2 НПК, и за разлика от чл. 54 и чл. 55 НК, нейното приложение е предопределено от възможността да се проведе съкратено съдебно следствие, по реда на Глава 27 НПК. Недопустимо е да се прилага чл. 2, ал. 2 НК само по отношение на чл. 58 а НК, без да се вземе предвид, че с отмяната на чл. 369 а НПК се създава по-благоприятен процесуален закон, а именно: създава се възможност да се проведе съкратено съдебно следствие, по реда на Глава 27 НПК, за всички престъпления, обхванати от НК. След отмяната на чл. 369 а НПК / ДВ, бр. 32/10 / е приложима единствено действащата разпоредба на чл. 58 а НК / ДВ, бр. 26/10 /, което предполага наказанието на подсъдимите да бъде определено при спазване на нейните правила. Допуснато е съществено нарушение на материалния закон, като е приложен чл. 58 а НК / ДВ, бр. 27/09 / вр. чл. 2, ал. 2 НК, а определяйки наказанието при хипотезата на чл. 55 НК, се е стигнало и до явна несправедливост на наложеното наказание. С протеста се иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Частните обвинители и граждански ищци или техни представители не се явяват и не изразяват становище по протеста. Защитата пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Подсъдимите молят протеста да не бъде уважаван. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е неоснователен, тъй като материалният закон е приложен правилно. Няма спор, че приложението на чл. 58 а НК произтича от процедурата по чл. 373, ал. 2 НПК, но не е вярно, че след отмяната на чл. 369 а НПК / ДВ, бр. 32/10 / е приложима единствено действащата норма на чл. 58 а НК / ДВ, бр. 26/10 /. Съображенията за това са следните: Правилата за определяне на наказанието: от чл. 54 до чл. 59 вкл., се съдържат в Глава П. от Общата част на НК и представляват материалноправни норми. Съгласно чл. 2, ал. 1 НК, материалноправните норми нямат обратно действие, а могат да имат такова само при условията на 2, ал. 2 НК. Институтът на съкратеното съдебно следствие е създаден с новия НПК, влязъл в сила на 29.04.200 6 г. Първоначално в чл. 373, ал. 2 НПК е предвидено, че в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, ако съдът постанови осъдителна присъда, следва да определи наказанието при условията на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Със ЗИДНК, публикуван в ДВ, бр. 27/09, в сила от 13.04.2009 г, са извършени промени в няколко насоки: - създаден е чл. 369 а НПК, съгласно който съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние, - създаден е чл. 58 а НК, съдържащ правила за определяне на наказанието в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, -изменен е чл. 373, ал. 2 НПК, като е предвидено препращане към чл. 58 а НК, - създаден е параграф 65 ПЗРЗИДНК, съгласно който по неприключилите дела се прилага досегашният ред за определяне на наказанието по чл. 373, ал. 2 НПК. Със ЗИДНК, публикуван в ДВ, бр. 26/10, влязъл в сила на 9.04.2010 г, е изменен чл. 58 а НК, като са създадени нови привила за определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда в процедурата по чл. 372, ал. 4 НПК. Със ЗИДНПК, публикуван в ДВ, бр. 32/10, влязъл в сила на 28.05.2010 г, е отменен чл. 369 а НПК. Цитираните закони за изменение и допълнение на НК и НПК, извън този от 13.04.2009 г, не съдържат преходни и заключителни разпоредби относно висящите случаи. Анализът на извършените законодателни промени дава основание за следните изводи: За периода от 13.04.2009 г до 28.05. 2010 г процедурата по Глава 27 НПК е била неприложима в случаите, предвидени в чл. 369 а НПК. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 НПК, при осъдителна присъда наказанието се определя при условията на чл. 58 а НК. До отмяната на ограничението по чл. 369 а НПК, в сила от 28.05.2010 г, чл. 58 а НК съществува в две редакции: ДВ, бр. 27/09 и ДВ, бр. 26/10, тоест, налице са два материални закона. Принципното положение на чл. 2, ал. 1 НК може да се дерогира, ако са налице условията на чл. 2, ал. 2 НК, а именно: ако съдът установи, че от момента на извършване на деянието до влизане на присъдата в сила има поне два закона, които имат значение за отговорността на дееца. От друга страна, следва съответните материални закони да са приложими, тоест, да е възможно да послужат за преценка поведението на дееца от наказателно-правна гледна точка. Безспорно е, че действието на определени закони може да бъде ограничено / по различни причини и основания /, което предопределя неприложимостта им към дейността, подлежаща на наказателно-правна оценка. Със ЗИДНПК, ДВ, бр. 32/10, отменил чл. 369 а НПК, изрично или мълчаливо не е препятствана възможността да се приложи която и да е от редакциите на чл. 58 а НК. Деянието, извършено от подсъдимите, попада в обхвата на забраната по чл. 369 а НПК. До момента на нейната отмяна те не биха могли да се ползват от процедурата по Глава 27 НПК, а оттам, и не би възникнал въпросът за определяне на наказанието при условията на чл. 58 а НК. Делото е разгледано от първата инстанция, когато ограничението по чл. 369 а НПК е отменено, а към момента на отмяната са налице различни редакции на чл. 58 а НК, тоест, два материални закона. Съгласно принципа на чл. 2, ал. 2 НК, ако последват различни материални закони, прилага се този от тях, който се явява най-благоприятен за дееца. Ето защо, по настоящето дело законосъобразно е приложен чл. 2, ал. 2 НК и правилно е прието, че редакцията на чл. 58 а НК / ДВ, бр. 27/09 / е по-благоприятна за подсъдимите в сравнение с настоящата / ДВ, бр. 26/10 /. Не би могло да се счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като същото се различава само с един ден от максимално възможното, определено, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 НК. При това положение, не може да се приеме, че е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 235 от 10.12.2010 г, по ВНОХД № 500/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: