1 8 Р Е Ш Е Н И Е № 50107 гр. София, 09.11.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия М. Желева т. д. № 1758 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. А. чрез неговата майка и законен представител Д. Зюмбюлова А. и М. С. Й. срещу решение № 149 от 21. 03. 2022 г., поправено с решение № 152 от 22. 03. 2022 г., по в. т. д. № 754/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260260 от 12. 07. 2021 г. по т. д. № 244/2019 г. на Старозагорски окръжен съд са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, [населено място] искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. С. А. – брат на ищеца и внук на ищцата, настъпила в резултат на ПТП на 05. 05. 2018 г., за разликата над 5000 лв. до 50 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 05. 09. 2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат доводи, че размерът на дължимото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък при ПТП е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Считат, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен установените по делото конкретни обстоятелства, че отношенията между ищците и загиналото момче са били изключително близки, основани на постоянни контакти, споделяне на всички значими събития, взаимни грижи и обич, че бабата е полагала заместващи родителски грижи по отношение на загиналия младеж, а той от своя страна се е грижил за преживелия го брат, както и данните с източник заключението на съдебно-психологичната експертиза, доклада на Агенция социално подпомагане и свидетелските показания за негативното отражение на смъртта на А. А. върху психиката и живота на ищците. Сочат, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът не е взел предвид и лимитите на отговорността на застрахователите към момента на увреждането. Молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 5. 05. 2018 г. е настъпило ПТП, при което е починал А. С. А. - брат на ищеца К. С. А. и внук на ищцата М. Й., като смъртта на А. А. е в пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е получил при произшествието, причинено от застрахования при ответника водач Г. Д.. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели В. А. и Д. А., които въззивният съд е кредитирал, е установено, че между ищците и починалия А. А. са били налице близки отношения и привързаност; тъй като родителите му работели сезонно в чужбина, през периодите на отсъствие за А. и неговия брат се грижила ищцата М. Й.; след смъртта на А. при ПТП ищците страдали много, били променени, стресирани и разстроени, като не можели да превъзмогнат загубата. От заключението на съдебно-психологичната експертиза, прието от първоинстанционния съд, е установено, че смъртта на А. А. има изразено негативно отражение върху психиката на К. С. А., който първоначално е изпаднал в състояние на остра стресова реакция, която е преминала, а след това при него е налице разстройство на адаптацията. Съставът на апелативния съд е посочил, че според експертното мнение тези състояния са повлияли съществено емоционалния живот на детето и това се е отразило на цялостното му поведение, като въпреки частичната компенсация то все още не е отреагирало нормално психологично на смъртта на брат си. В решението е отразено, че според вещото лице психолог М. Й. продължава да живее с мъката и скръбта по изгубеното внуче, като към момента на изследването частично е преживяла загубата и е успяла да възстанови личностното и социалното си функциониране. При така установените факти въззивният съд е направил извод, че предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на А. А. вследствие ПТП, настъпило на 5. 05. 2018 г., са основателни. Посочил е обаче, че привързаността между бабата и нейния внук и между двамата братя не може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение, и е изтъкнал, че според експертното заключение при ищците е налице частично преодоляване на първоначалната стресогенна ситуация. Като е съобразил тези обстоятелства и степента на причинените болки и страдания на ищците, съставът на Пловдивски апелативен съд е счел, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за всеки от ищците от по 50 000 лева не е съобразен с критерия за справедливост. Намерил е за такъв размера от 5 000 лв. за всеки от двамата ищци. С определение № 50471 от 4. 07. 2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3. 02. 2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност. По същество на касационната жалба: С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетенията за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Решаващият състав на Пловдивски апелативен съд не е отчел изключително близката връзка между ищците и починалия А. А., тежестта и продължителността на болките и страданията, които са понесени от всеки един от ищците с оглед внезапната смърт на загиналия на възраст 18 години, преди предстоящия му абитуриентски бал, вследствие настъпилото на 5. 05. 2018 г. ПТП. Въззивният съд не е анализирал и съобразил в адекватна степен изключително негативните последици за психиката на ищците вследствие загубата, а именно установените със заключението на съдебно-психологичната експертиза при ищците състояния на остра стресова реакция непосредствено след смъртта на А. А., преминали в разстройство на адаптацията, проявленията на тези състояния и липсата на пълно преодоляване на загубата от ищците към момента на проведеното им психологично изследване. Следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото на всеки от ищците обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ е било занижено. Установено е с показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели В. А. и Д. А., че между ищеца К. А. и починалия му брат е била изградена силна емоционална връзка и когато разбрал за смъртта на А. А. ищецът бил силно разстроен, отказвал да приеме загубата, като продължил да говори за брат си, не позволил вещите на починалото момче да бъдат изхвърлени и ги използвал. Според гласните доказателства и заключението на съдебно-психологичната експертиза при ищеца след инцидента са били налице кошмарни сънища, загуба на тонус, настроение и желание за контакти, като при предприетата от родителите консултация с педиатър му е предписана медикаментозна терапия, приемана в продължение на 4 месеца. Смъртта на брат му е довела до съществен дисбаланс на емоциите в негативен план при ищеца, отразила се е на равновесието на психиката на детето и на цялостното му поведение, което е установено от вещото лице клиничен психолог. Към момента на проведеното му психологично изследване /2 години и шест месеца след инцидента/ ищецът не е отреагирал нормално психологично смъртта на брат си. С оглед изложеното, като съобрази трайния отпечатък на смъртта на А. А. върху брат му предвид възрастта му към момента на увреждането /7 години/, нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г./, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на смъртта на брата на ищеца при ПТП – 5. 05. 2018 г., настоящият състав приема, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди на ищеца К. А. възлиза на сумата от 40 000 лв. Според показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели ищцата М. Й. е живяла в едно домакинство със семейството на сина си С. А., като е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на внуците си А. и К. наред с родителите им и е замествала последните в грижата за починалия А. А. с оглед трайната им ангажираност със сезонна работа в чужбина. Посочените обстоятелства са били основата за създаването на дълбока, емоционална и трайна връзка на обич, привързаност и подкрепа между бабата и внука й А. А.. Внезапната смърт на А. при ПТП се отразила изключително негативно на ищцата Й. – тя се затворила в себе си, постоянно посещавала гробища и оплаквала внука си. Както е изяснено в съдебно-психологичната експертиза, две години и шест месеца след трагичния инцидент ищцата Й. продължава да живее с мъката и скръбта по изгубения си внук, в траур е, като при нея е възможно да се говори само за частично възстановяване на личностното и социалното функциониране. Съобразявайки гореизложените обстоятелства и нормативноустановените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, като израз на социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на смъртта на внука на ищцата при ПТП – 5. 05. 2018 г., настоящият състав приема, че за репариране на неимуществените вреди на ищцата М. Й. следва да се присъди сумата от 50 000 лв. Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частите, с които искът на К. А. е отхвърлен над присъдения размер от 5 000 лв. до 40 000 лв., а искът на М. Й. е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 50 000 лв., и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., а на ищцата – в размер на 45 000 лв. Следва да се присъди и законната лихва върху обезщетенията, считано от 5. 09. 2018 г. -датата на предявяване на претенции на увредените лица пред застрахователя, като се вземе предвид, че исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищците са отхвърлени за периода 13. 05. 2018 г. – 4. 09. 2018 г. с влязлото в сила в тези части като необжалвано решение на първоинстанционния съд. Изходът на делото налага ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение с ДДС в размер общо на 7 377, 60 лв. за първоинстанционното и въззивното производство /2992, 80 лв. – за първоинстанционното производство при съобразяване на присъденото възнаграждение от 1392 лв. и 4 384, 80 лв. – за въззивното производство/. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед резултата по делото на касационния жалбоподател К. А. следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 044, 44 лв., а на касаторката М. Й. – в размер на 5 200 лв. Касационният жалбоподател К. А. дължи заплащане на разноските, направени от застрахователя във въззивното производство за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска му в размер на 133, 33 лв. Това налага въззивният акт да бъде отменен и в частта за разноските, като вместо него се постанови решение за разпределяне на отговорността за направените разноски и на пълномощника на касаторите адвокат К. се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно изложеното. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 6 400 лв., определена върху уважените в касационното производство части от исковете. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 149 от 21. 03. 2022 г., поправено с решение № 152 от 22. 03. 2022 г., по в. т. д. № 754/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частите, с които след частична отмяна на решение № 260260 от 12. 07. 2021 г. по т. д. № 244/2019 г. на Старозагорски окръжен съд са отхвърлени предявените от К. С. А. чрез неговата майка и законен представител Д. Зюмбюлова А. и М. С. Й. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, [населено място] искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. С. А. – брат на ищеца и внук на ищцата, настъпила в резултат на ПТП на 05. 05. 2018 г., за разликата над 5000 лв. до 40 000 лв. за ищеца К. С. А. и за разликата над 5 000 лв. до 50 000 лв. за ищцата М. С. Й., ведно със законната лихва, считано от 05. 09. 2018 г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на К. С. А., ЕГН [ЕГН] чрез неговата майка и законен представител Д. Зюмбюлова А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, разликата над присъдените 5 000 лв. до дължимите 40 000 лв., и на М. С. Й., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, разликата над присъдените 5 000 лв. до дължимите 50 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на А. С. А. при ПТП на 5. 05. 2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 5. 09. 2018 г. до окончателното плащане, както и на К. С. А. чрез неговата майка и законен представител Д. Зюмбюлова А. разноски за касационното производство в размер на 4 044, 44 лв. /четири хиляди четиридесет и четири лева и 44 ст./, а на М. С. Й. разноски за касационното производство в размер на 5 200 лв. /пет хиляди и двеста лева/. ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН [ЕГН] чрез неговата майка и законен представител Д. Зюмбюлова А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] разноски за въззивното производство в размер на 133, 33 лв. /сто тридесет и три лева и 33 ст./. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 6 400 лв. /шест хиляди и четиристотин лева/ държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 21. 03. 2022 г., поправено с решение № 152 от 22. 03. 2022 г., по в. т. д. № 754/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част, с която след частична отмяна на решение № 260260 от 12. 07. 2021 г. по т. д. № 244/2019 г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен предявеният от К. С. А. чрез неговата майка и законен представител Д. Зюмбюлова А. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия брат А. С. А. при ПТП на 5. 05. 2018 г. за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.