4 Р Е Ш Е Н И Е № 8 С., 23.01. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 138/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 5568/2010 г. на Софийския градски съд в сила е оставено решението от 07.01.2010 г. по гр. д. № 12961/2005 г. на Софийския районен съд в частите, с които е прогласена нищожност на съдебната делба-спогодба от 25.10.1977 г. по гр. д. № 13049/1977 г. на Софийския районен съд и е допусната делба на жилище, разположено от дясно на стълбището от североизточната страна, находящо се на надпартерния етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно с 3/12 ид. ч. от общите части на сградата и 83/627 ид. ч. от дворното място. С определение № 876 от 03.10.2011 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която в сила е оставено първоинстанционното решение за прогласяване нищожност на съдебната делба-спогодба от 1977 г. Със същото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в частта, с която е допусната делба на жилището от дясно на стълбището, по въпроса за приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС. К. М. П. К. и В. И. К. искат решението в тази част да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците Г. И. К.-Ш. и М. Ян Ш. считат, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд приел, че съдебната делба-спогодба от 1977 г., с която жилището, предмет и на настоящото делбено дело, е поставено в дял на В. К., е нищожна поради липса на съгласие на Г. К. - Ш. за сключването й, предвид установеното с почеркова експертиза, че тя не е подписала исковата молба, пълномощното за адвокати Р. В. и Р. А. и разписката за получена сума от 1 125 лева за уравнение на дяловете. Спогодбата не е породила вещно-транслативен ефект, така че жилището е продължило да бъде съсобствено между В. К. и Г. К. - Ш. при квоти по 1/2 ид. ч. В тази част касационната жалба не е допусната за разглеждане по същество и въззивното решение е влязло в сила - чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК. Възражението на В. К. за придобиване на това жилище по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въззивният съд намерил за неоснователно, тъй като от представените по делото писмени и гласни доказателства не може да се заключи за период най-малко от 10 години той да го е владял като свое и по-конкретно да е изменил по отношение на притежаваните от сестра му идеални части държането си във владение, извършвайки действия, с които да е демонстрирал пред нея явно и несъмнено намерението си да свои имота. За да се признае правото на изключителна собственост по отношение на чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в период, по-дълъг от 10 години и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик. Когато обект на придобивна давност е съсобствен /сънаследствен/ недвижим имот, претендиращият да е придобил собствеността по давност следва да докаже, че е завладял за себе си частите на останалите съсобственици, т. е. променил е държането във владение, което е доведено до знанието на съсобствениците, като владението е упражнявано непрекъснато, явно и необезспокоявано владение в продължение на законоустановения 10-годишен срок. Преценката за наличие на намерение за своене и манифестирането му по отношение на съсобствениците следва да се извърши с оглед на конкретните действия, в които то се е изразило. Дали елементите от фактическия състав на посоченото оригинерно придобивно основание са се осъществили, е въпрос на фактическо установяване във всеки отделен случай. С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира следното: В разглеждания случай фактическите и правни изводи по отношение на елементите от фактическия състав на придобивната давност са формирани, без съдът да е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, като на част от доказателствата по делото не е придадено това правно значение, което те имат за разрешаване на възникналия между страните правен спор. Така, по делото е установено, че спорното жилище, което произхожда и е било част от по-голям апартамент на родителите на В. К. и Г. К.- Ш., след извършени разпоредителни сделки и въз основа на делбата-спогодба по гр. д. № 13049/1977 г., обявена за нищожна, е придобито в изключителна собственост от В. К.. С показанията на св. К. К., Хр. В. и Св. Г. е установено, че приблизително по същото време съделителят В. К., който през 1976 г. сключил граждански брак с М. К., започнал да извършва ремонти в жилището, включително преустройство на хола и терасата, смяна на дограма. Тези значителни подобрения били известни на съделителката Г. К., която гостувала на своя брат, но не се противопоставила на извършването им. Установява се също, че тя и съпругът й - съделителят М. Ш., ползували мазето за работилница, а през 1988 г. заплатила на брат си 240 лева, съставляващи равностойност на нейния дял от къщата /1/4/, в която се намира спорното жилище, за ремонт на покрива. Нищожната съдебна спогодба относно делбата на един недвижим имот не може да бъде законно основание, годно да прехвърли правото на собственост. Затова и съделителят-приобретател не може да се позовава на нея и да твърди, че е придобил правото на собственост. Тя обаче може да послужи за начало на установеното от приобретателя владение и да доведе, след изтичане на законоустановения 10-годишен срок, до придобиване на имота по давност. Това е така, защото законът не свързва придобиването на собствеността с начина на установяване на владението. Без правно значение е обстоятелството как е установено владението - без основание, с оглед на отпаднало или нищожно основание, с предоставянето му от собственика или без такова. Достатъчно е владението да е продължило повече от 10 години. Самостоятелното владение на жилището, придобито по нищожната съдебна спогодба от 1977 г., и извършените значителни подобрения от придобилия го съделител, сочат, че той е променил държането на частта на съсобственицата си във владение за себе си, както и е демонстрирал по отношение на нея намерението, с което владее имота - а именно като свой. Този извод не се променя от данните по делото за извършвана от Г. К.-Ш. и съпруга й М. Ш. дейност в мазето, ползувано за работилница, и участието на същата в ремонта на общи части на сградата. Тези действия не могат да бъдат отнесени еднозначно към спорния имот, доколкото е установено, че тези съделители имат права и в друг обект в същата сграда, а именно допуснатото до делба жилище от ляво на стълбището от югоизточната страна, находящо се на надпартерния етаж на сградата. Декларирането, евентуално заплащането на данъци, не са действия, които законът свързва с придобиване на правото на собственост по давност, респективно с изгубването му от неподалия данъчна декларация съсобственик, още повече, че в настоящия случай декларацията на Г. К.-Ш. е оттеглена. В обобщение, изводът на въззивния съд, че елементите от фактическия състав на придобивната давност не са доказани, не е съответен на доказателствата по делото. Установено е самостоятелно владение от съделителите В. и М. К., с начало 1977 г., продължаващо и понастоящем, доказано е и намерение за своене чрез извършване на такива действия, с които съсобственикът и неговата съпруга са демонстрирали собственическото си отношение спрямо ищцата-съсобственицата Г. К.-Ш., и след като е изтекъл законоустановеният 10-годишен срок, те са придобили спорното жилище по давност. Постановеният от въззивния съд съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши от Върховния касационен съд, като искът за делба бъде отхвърлен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 5568/2010 г. на Софийския градски съд и оставеното с него в сила решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 12961/2005 г. на Софийския районен съд в частта, с която е допусната делба на жилище, разположено от дясно на стълбището от североизточната страна, находящо се на надпартерния етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно с 3/12 ид. ч. от общите части на сградата и 83/627 ид. ч. от дворното място, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска за делба на жилище, разположено от дясно на стълбището от североизточната страна, находящо се на надпартерния етаж на жилищна сграда, състоящо се от стая, кухня, входно антре, баня-клозет, зимна градина и килер, при граници: стълбище, от три страни двор, отдолу апартамент на Т. Р. Т., ведно с 3/12 ид. ч. от общите части на сградата и 83/627 ид. ч. от дворното място, цялото с площ 627 кв. м., представляващо парцел VІІ от кв. 51, м. „И.” № 12, в [населено място], [улица], а понастоящем парцел ІХ-428 от кв. 45 в м. „И.к-юг/92 г.”, предявен от Г. И. К.-Ш. срещу В. И. К. и М. П. К.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: