4 Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр. София, 17.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5903 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Р., против въззивното решение № 86 от 17 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 161 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 287 от 5 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 361 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г. за отхвърляне на предявените от М. против [фирма] Т. искове за признаване на уволнението му за незаконно и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. Касационното обжалване е допуснато с определение № 352 от 12 март 2015 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса необходимо ли е било за работата въвеждането на новото изискване за квалификация по лапароскопска хирургия за всички лекари хирурзи. Въпросът е обуславящ изхода на спора предвид направеното в исковата молба оплакване срещу уволнението при липса на установени с нормативните актове изисквания за длъжността „лекар-хирург”, заявено от ищеца като злоупотреба с право от страна на работодателя. В обжалваното решение въззивният съд приема за недоказано твърдението на ищеца за осъществена злоупотреба с право при уволнението му, тъй като не е оборена презумпцията за добросъвестно действие от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение – новите длъжностни характеристики са изготвени във връзка с приемането на новия Н. 2014 г., по стандарт лекарят-хирург извършва хирургично лечение на органите в коремната кухина и той следва да има и квалификация за лапароскопска хирургия, както изискват новите стандарти за извършване на хирургично лечение на органите в коремната кухина. К. съд намира, че липсва основание да се приеме, че е било нормативно наложено въвеждането на изискване за квалификация по лапароскопска хирургия за всички лекари хирурзи при работодателя. Според разпоредбите на Наредба № 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия (действала към момента на процесното уволнение), вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение не могат да съдържат разпоредби, определящи по-ниско качество на осъществяваните дейности по изрично посочените направления от установеното с наредбата. Като област на хирургична дейност в наредбата се определя и лапароскопската хирургия (Раздел първи, І, 14.3). Сертификат за лапароскопия изрично се посочва като необходим в дейността по специалността „Детска хирургия” в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение в болница за активно лечение във ІІ и ІІІ ниво на компетентност, и то за определена част от лекарите детски хирурзи в клиниката или отделението. Стандартът в ІІІ, 4.3.2.1 допуска в хирургично отделение да работят лекари със или без придобита специалност с хирургична насоченост, при съотношение в полза на хирурзите с придобита специалност. Следователно изискването всички лекари хирурзи при ответника да притежават сертификат за лапароскопия не е основано на нормативно правило, нито пък непритежаването на такъв сертификат от някои от хирурзите създава основание да се наруши общото правило на наредбата за недопускане на по-ниско качество на осъществяваните дейности от установеното с наредбата. Независимо от неправилното тълкуване на материалния закон по поставения проблем, като краен резултат обжалваното решение е правилно. Според оспорената заповед за уволнение, изискването за притежаване на професионална квалификация миниинвазивна/ лапароскопска хирургия е посочено в длъжностната характеристика на ищеца, утвърдена на 17 януари 2014 г. (оспореното уволнение е от 31 януари 2014 г.). В отговора на исковата молба работодателят поддържа, че изменението на длъжностните характеристики на лекарите във всички отделения е взето във връзка с приемането на Националния рамков договор за 2014 г. (а според решението на съвета на директорите – и в съответствие с изискванията на медицинските стандарти), и въвеждането на изискване за притежаване на съответната квалификация е предвидено с оглед включването на квалификацията в някои клинични пътеки като задължително условие за изпълнението им, и е в интерес на пациентите и предприятието. За последното твърдение се представя Клинична пътека № 170 – лапароскопска холецистектомия. При определянето на качеството на медицинската помощ, Н. рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2014 г., страните по договора са приели необходимостта от непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги с цел равенство в достъпа, ефективността и сигурността на договорените медицински услуги и повишаване на удовлетвореността на пациентите (чл. 32 Н. за 2014 г.). Като специално условие за страната по договор с НЗОК, осъществяваща болнична помощ (какъвто е ответникът), в чл. 167, ал. 1, т. 9 Н. се установява изискването за наличие на удостоверения и/или сертификати на специалиста за извършване на определени процедури за работа със съответната медицинска апаратура по утвърдените медицински стандарти, които са в съответствие с Наредба № 34 от 2006 г., а като условие за сключване на договор и изпълнение на клинична пътека се включват необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека (чл. 188, т. 5, б. „б” Н.). Тенденциите за разширяване прилагането на лапароскопията като вид хирургична интервенция са явни и в учебните програми. Според извлечението от програмата за обучение на специализанти по хирургия по Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, утвърдена от министъра на здравеопазването, в различните модули се включва обучение и по лапароскопски интервенции. Според обвързващата съдебна практика (решение № 66 по гр.д. № 870/2012 г., ІІІ г.о.) преценката дали е била необходима промяната в образователните изисквания за заемане на длъжността е за целесъобразност и принадлежи само на работодателя, а не на съда. Заявено е, че само при въвеждане на изисквания, които не са свързани по никакъв начин с характера на работата, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право. Безспорно в процесния случай въведеното изискване за квалификация на лекарите хирурзи при ответника е свързано с характера на изпълняваната от тях работа. Затова не може да се възприеме тезата на касатора, че е осъществена злоупотреба с право, изразила се във въвеждане на изисквания по отношение на квалификацията на касатора, каквито изисквания не кореспондират с установените в нормативните актове изисквания за длъжността „лекар хирург”. Не се оправдава твърдението на касатора, че длъжностната характеристика е била изработена конкретно за него и била антидатирана. Решението за промяна в длъжностните характеристики на лекарите е взето от Съвета на директорите при работодателя двадесет дена преди датата, на която касаторът е поискал възстановяването си на работа в съответствие с правилото на чл. 345, ал. 1 КТ поради отмяна на предходно уволнение от съда, длъжностните характеристики за длъжностите в изрично изброени структури на работодателя са утвърдени дванадесет дена преди възстановяването на касатора на работа. Като цяло неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е издадена при злоупотреба с права по смисъла на чл. 8 КТ, с единствената цел касаторът да бъде повторно уволнен. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 17 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 161 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 287 от 5 юни 2014 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: