Р Е Ш Е Н И Е № 60244 гр. София, 17 януари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Невена Пелова, с участието на прокурора Б. Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1009/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 422, ал.1 т. 5 от НПК по искане на осъдения М. Г. И. за възобновяване на наказателно дело № 405/21 г. по описа на Окръжен съд –Бургас и за определяне на едно общо наказание измежду определените му на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 от НК. В искането се твърди, че съдът е допуснал неправилно групиране на наложените на осъдения наказания по влезлите в сила присъди, като определената от него съвкупност не е най- благоприятна за лицето, тъй като в нея не е включено наказанието наложено на осъдения И. по нохд № 411/19 г. на ОС-Стара Загора. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно, тъй като осъждането на И. по нохд № 411/19 г. не може да бъде включено в съвкупността, защото по него И. е бил осъден преди извършване на деянието по нохд № 1009/20 г. Съдът е направил най- благоприятния за осъдения вариант, поради което определението по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК постановено по нохд № 405/21 г. на ОС- Бургас не подлежи на възобновяване. Служебният защитник на И.- адв. Г. пледира за основателност на направеното искане, без да излага съображения в негова подкрепа. Осъденият И. настоява пред ВКС за преразглеждане на направеното групиране и за включване в него на наказанието от три месеца и двадесет и пет дни. Върховният Касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното : Искането на осъдения М. И. е процесуално допустимо, тъй като изхожда от легитимна страна, направено е в предвидения за това срок и с него е атакуван акт, който подлежи на извънредна проверка по реда на глава 33 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно, поради следните съображения : М. Г. И. е осъждан многократно. Последните присъди и наложените с тях наказания, подлежащи на групиране са както следва : По нохд № 411/19 г. на ОС - Стара Загора И. е осъден със споразумение, влязло в сила на 17.10.2019 г. за извършено на 5.04.2018 г. престъпление по чл. 354 а от НК на три месеца и двадесет и пет дни лишаване от свобода, при „общ“ режим. По нохд № 1009/20 г. на РС- Стара Загора, И. е осъден със споразумение, влязло в сила на 14.05.2020 г. за извършено на 12.03.20 г. престъпление по чл. 354а от НК на една година лишаване от свобода при „строг“ режим и на глоба в размер на 2000 лв. По нохд № 1024/20 г. на РС- Стара Загора,И. е осъден със споразумение, влязло в сила на 28.05.20 г. на десет месеца лишаване от свобода за престъпления по чл. 214 от НК и по чл. 216 от НК, извършени през месец март 2018 година, за което му е наложено наказание на основание чл. 23 от НК а именно едно общо най- тежкото измежду тях-това в размер на десет месеца лишаване от свобода, като е определен „общ“ режим на изтърпяване. По нохд № 405/21 г. на Окръжен съд- Бургас, И. е осъден със споразумение, влязло в сила на 13.07.2021 г. за извършени на 6.06.2019 г. две престъпления по чл. 354а ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354 а ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като при условията на чл. 23 от НК му е определено едно общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяването му. По реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК в съдебното заседание по одобряване на споразумението по нохд № 405/21 г. провело се на 13.07.2021 г. съдът се е произнесъл по приложението на чл. 25 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените на И. наказания по нохд № 1009/20 г., по нохд № 1024/20 г. и по нохд № 405/21 г.Съдът е констатирал, че са налице материалните предпоставки за приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, тъй като деянията по тях са били извършени преди И. да е имал влязла в сила присъда, за което и да било по тях. Определил е едно общо наказание измежду наложените му, а именно това по нохд № 405/21 г. за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода, и определил „строг“ режим на неговото изтърпяване. На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил изцяло определената по нохд № 1009 /20 г. глоба в размер на 2 000 лв. и на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал изтърпените наказания по посочените по - горе споразумения. Определението не е било обжалвано или протестирано пред АС-Бургас, поради което след изтичане на предвидения петнадесет дневен срок на 29.07.2021 г. то е влязло в сила. На 30.08.21 г. осъденият подал молба в ОС- Бургас с искане за включване в посочената група на наказанието, наложено по нохд № 411/19 г. в размер на три месеца и двадесет и пет дни лишаване от свобода, по влязло в сила споразумение на 17.10.2019 г. на ОС- Стара Загора. С определение № 587 от 8.10.2021 г. по нохд № 405/21 г. ОС - Бургас оставил без разглеждане молбата на осъдения И. и прекратил производството. Съдът е приел, че след последното произнасяне на ОС- Бургас от 13.07.2021 г. с одобрение на постигнатото споразумение между осъдения И. и прокуратурата по нохд № 405/21 г. и след постановяване на определението по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК за определяне на общо наказание не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на въпроса за групиране на наказанията по чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Освен това е направил констатация, че съдебният акт от 13.07.2021 г. не е обжалван или протестиран и е влязъл в законна сила. Срещу определението на Окръжния съд е депозирана въззивна жалба /озаглавена молба- уточнение/ от осъдения И. в Апелативен съд- Бургас, по която е образувано внчд № 219/21 г. На 28.10.2021 г. осъденият оттеглил жалбата и направил изрично искане за възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С определение № 170 от 5.11.2021 г. от закрито съдебно заседание Апелативен съд – Бургас отказал да образува производство по искане за възобновяване на нохд № 405/21 г., поради липсата на компетентност, на основание на чл. 424, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК и прекратил производството, като изпратил искането на осъдения И. на ВКС. Поддържаното в искането за възобновяване оплакване на осъдения И., за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК в производството по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК, поради неблагоприятно групиране на наказанията му е лишено от основание. Окръжният съд е приложил правилно материалния закон, като е формирал съвкупност измежду наложените на осъдения И. наказания по влезлите в сила съдебни актове по нохд № 1009/20 г., по нохд № 1024/20 г. и по нохд № 405/21 г. и е определил едно общо наказание измежду тях, а именно най- тежкото - в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № 405/21 г. на ОС-Бургас и оставил извън нея наказанието от три месеца и двадесет и пет дни лишаване от свобода определено по нохд № 411/19 г. на Районен съд - Стара Загора. Съдът е съобразил отсъствието на материалните предпоставки за приложението на чл. 25 от НК по отношение на наказанието от три месеца и двадесет и три дни, тъй като съдебният акт по нахд № 411/19 г. е влязъл в сила на 17. 10.2019 г., а деянията - предмет на разглеждане по нохд №1009/20 г., по нохд № 1024/20 г. и по нохд № 405/21 г. са били извършени на 12.03.20 г., през март 2018 г. и на 6.06.2019 г., т. е. след като И. вече е бил осъден по нохд № 411/19 г., поради което наказанието определено по нохд № 411/19 г. правилно не е групирано от първоинстанционният съд с наказанията по цитираните три наказателни производства. Съдът законосъобразно е присъединил изцяло към определеното общо наказание „лишаване от свобода“, наложената по нохд № 1009/ 20 г. глоба в размер на 2 000 лв. и на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал изтърпените по тях наказания. Изложеното до тук не индикира на наличие на допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК и за това искането на осъдения И. не дава повод на ВКС да упражни правомощията си по чл. 425 от НПК и да възобнови нохд № 405/21 г. като отмени постановения от Окръжен съд- Бургас съдебен акт по реда на чл. 306, ал.1, ал. 1 от НПК, в частта относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Водим от горното и на основание чл. 424, ал. 2, вр. чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. И. за възобновяване на нохд №405/21 г. относно определението по чл. 306, ал.1, т. 1 НПК. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател : Членове : 1. 2.