2 Р Е Ш Е Н И Е № 352 София, 03.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 635/2012 година Производството е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба Д. И. С. чрез адв.К. за отмяна на основание чл.303, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивски окръжен съд № 1527 от 10.11.2011г. по гр.д.№ 2556/2011г., с което е оставено в сила решение № 309 от 21.07.2011г. на Районен съд Асеновград, постановено по гр.д.№ 1956/2010г. за отхвърляне исковете с правна квалификация чл.124 ГПК. Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – искането за отмяна е основано на твърдението за узнаване на ново обстоятелство, за каквото е посочено удостоверение за пазарна оценка на процесните два поземлени имота, съгласно което общата пазарна оценка възлиза на сумата 5290лв., от които 4810лв. за имот .... и 480лв. за имот ...... Това ново доказателство според молителя е от съществено значение за спора, предвид на това, че въззивният съд с оглед данъчната оценка на имотите е приел, че решението му е окончателно. В молбата са изложени и подробни съображения за неправилност на съдебния акт, които по същество са касационни основания за отмяната му. Ответникът по молбата за отмяна [община] взема становище за неоснователност на молбата. Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на ново писмено доказателство. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представеното с молбата доказателство не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като не доказва даден съществен за решаване на делото факт, а е относимо единствено към преценка цената на иска и допустимостта на касационното обжалване с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК. Установеното с представеното удостоверение обстоятелство не е съществено за изхода на спора по същество и не обосновава промяна на фактическите и правни изводи на съда, материализирани в решението, предмет на молбата за отмяна. Сам по себе си удостовереното с новото доказателство обстоятелство – пазарната оценка на процесните имоти, не рефлектира върху безспорно установените по делото факти и обоснованите решаващи изводи на съдебните инстанции . Както бе посочено и по-горе в решението, съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея. Процесният случай не е такъв. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство, да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. Останалите доводи на молителя са по същество касационни основания, по които с оглед на изложеното по-горе не се дължи произнасяне в рамките на настоящото производство. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че предмет на производството са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на всеки от исковете се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяването му, а ако няма такава – от пазарната цена . Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и съобразно действащия към този момент процесуален закон. На следващо място тя се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. Отделно от това дори и при съобразяване на представеното с молбата за отмяна удостоверение за пазарна оценка на процесните имоти се обосновава извод за недопустимост на касационното обжалване с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, а от ответника по молбата не са претендирани. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. С. чрез адв.К. за отмяна на основание чл.303, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивски окръжен съд № 1527 от 10.11.2011г. по гр.д.№ 2556/2011г., с което е оставено в сила решение № 309 от 21.07.2011г. на Районен съд Асеновград, постановено по гр.д.№ 1956/2010г. за отхвърляне исковете с правна квалификация чл.124 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: