Р Е Ш Е Н И Е № 982/09 София,15.03. 2010 година В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:                                                Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 900 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 19.08.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение № 375 от 19.11.2008 година по гр. д. № 390/2008 г. на Софийски градски съд. С въззивното решение на Софийски градски съд е оставено без уважение искането да се даде на основание чл. 72 СК разрешение за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Г. Б. И. с ЕГН **********, заместващо липсващо съгласие на бащата Р. Т. С. Касационно обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси: отказът да се даде разрешение за издаване на международен паспорт явява ли се в противоречие с Европейската конвенция за защита на правата на човека; на възможността за свободно предвижване на граждани от страна, членка на Европейския съюз, без да има наложени административни мерки или мерки на процесуална принуда и съставлява ли ограничение на възможността на страдащия от здравословни проблеми да получи специализирана здравна помощ в рамките на Европейския съюз, които въпроси се явяват от значение за точното приложение на чл. 72 СК и за развитието на правото. По въпроса дали отказът да се даде разрешение за издаване на международен паспорт се явява в противоречие с Европейската конвенция за защита на правата на човека; на възможността за свободно предвижване на граждани от страна, членка на Европейския съюз, без да има наложени административни мерки или мерки на процесуална принуда, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно чл. 76, ал.1, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност не се разрешава напускане на страната на малолетни и непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, а при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс (чл. 72 СК отм.). Редът за упражняване правата за пътуване извън пределите на страната за ненавършилите пълнолетие лица е определен от законодателя с оглед ограничената им дееспособност, налагаща определени действия да бъдат извършвани вместо тях или със съгласието на техните родители или попечители, а процедурата по чл. 123, ал. 2 СК е с цел преодоляване на разногласие между родители, настойници или попечители, за да се реши от съда да бъде ли упражнено правото за пътуване в чужбина с оглед конкретната нужда. Въведените в чл. 76, ал.1, т. 9 ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т.2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. По въпроса съставлява ли отказът да се даде разрешение за издаване на международен паспорт ограничение на възможността на страдащия от здравословни проблеми да получи специализирана здравна помощ в рамките на Европейския съюз: В производството по чл. 123, ал. 2 СК (чл. 72 СК отм.), съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето – когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние – необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период – необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал.1, т. 9 ЗБДС, съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Б. , Африкански съюз и пр. В обжалваното решение е прието, че страните по делото, бивши съпрузи, са родители на детето Г. , родено на 04.03.1995 година. С влязло в сила решение от 07.07.2003 г. по гр.д. № 2973/2002 г. на Софийски районен съд, родителските права над детето Г. са предоставени на майката Е. Г. П. при определен режим на лични контакти между детето и бащата Б. И. С.. От 2000 година, детето Г. страда от бронхиална астма, при задоволително общо здравословното състояние към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Прието е, че искането на майката да бъде заменено липсващото съгласие на бащата за издаване на международен паспорт на малолетното им дете е неоснователно; че по делото не е доказано изчерпването на възможностите за лекуване на детето в България; че желанието за консултацията му със специалисти в чужбина не е конкретизирано – не е посочена държава или лечебно заведение, в което ще се провеждат здравните консултации; че следва да бъдат съобразени и основателните съмнения на ответника, баща на детето, че при издаване на международен паспорт съществува възможност майката и детето да заминат в чужбина и да не се завърнат в страната, с което ще се наруши правото му на лични контакти с детето. Изхождайки от тези съображения, съдът е отказал да даде на основание чл. 72 СК разрешение за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Г. Б. И. с ЕГН **********, замествайки липсващото съгласие на бащата Р. Т. С. В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност епикриза от личния лекар на малолетното дете; удостоверение от 27.08.2007 г. на НЗОК за клиничните пътеки, за които здравната каса заплаща средства за планова болнична помощ в друга държава на Европейския съюз, както и извършената конкретизация на искането за разрешение за пътуване в границите на Европейския съюз с оглед провеждане на консултации със съответни специалисти в държавите Германия и Гърция. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за основателни. При формиране на преценката в интерес на малолетното дете ли е да проведе консултации и лечение в чужбина, съдът не е взел предвид представените по делото доказателства, установяващи, че от 2000 година детето Г. страда от бронхиална астма с превалираща алергична компонента, средна към тежка форма на протичане, персистиращ тип; с два до три пристъпа на месец, средна тежест, трудно повлияващи се при провежданото лечение (етапна епикриза на д-р Ю от 17.05.2007 г.); не е съобразил данните от социалния доклад от 24.08.2007 г., съгласно който консултация с чуждестранни специалисти би била в интерес на детето, което има сериозни здравословни проблеми; данните от експертно решение № 2* от 30.08.2007 г. V МБАЛ, гр. С., съгласно което заболяването на детето определя 66 % трайно намалена възможност за социална адаптация, както и удостоверение от НЗОК № 1* от 27.08.2007 г. , съгласно което детето може да кандидатства за планова болнична медицинска помощ в държава, членка на Европейския съюз, тъй като лечението на заболяването бронхиална астма, средна към тежка форма на протичане е включено в клинични пътеки, за което ВЗОК заплаща лечението след решение на съответна експертна комисия. Тези факти, както и обстоятелството, че в периода 2000 -2007 година не е констатирано подобрение в здравословното състояние на детето, обуславят извод, че лечение на заболяването извън страната би могло да се окаже благоприятно за здравето на детето, съответно – че напускането пределите на страната е в интерес на малолетното дете, независимо дали лечението му ще се провежда по реда на клиничните пътеки чрез НЗОК или на разноски на родителя, разполагащ с възможност да обезпечи финансово провеждане на лечението. Несъобразявайки изложеното, въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което се уважи като основателно искането за разрешение за издаване на паспорт на малолетното дете Г за пътуване извън границите на Република България, както и за разрешаване напускане на страната и пътуване в границите на държавите, членки на Европейския съюз за период от един месец всяка година или за по-дълъг период, но в рамките на времето, за което е разрешена планова болнична медицинска помощ в държава от Европейския съюз. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 375 от 19.11.2008 година по гр. д. № 390/2008 г. на Софийски градски съд, Първи въззивен състав. РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт за пътуване извън пределите на Република България на непълнолетното лице Г. Б. И. с ЕГН ********** с майка Е. Г. П. с ЕГН ********** и баща Б. И. С. с ЕГН **********. РАЗРЕШАВА на непълнолетния лице Г. Б. И. с ЕГН ********** да излиза извън пределите на Република България в държавите, членки на Европейския съюз за период от един месец всяка година или за период, за който му е разрешена планова болнична медицинска помощ в държава от Европейския съюз. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: