Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр. София, 08 август 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Атанасова касационно дело №639/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.М. Д. срещу въззивно решение №014 от 19.04.2017г., постановено по внохд № 079/16г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата се релевират оплаквания по всички касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК. Исканията, които се правят са в условията на алтернативност: да се отмени въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан; да се върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първата инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или да се намали размера на наложеното наказание, с приложението на чл.55 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на решението на Военно-апелативния съд. Защитникът - адв.Д. поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, касаеща обвинението по чл.244 от НК. Счита, че не са събрани убедителни доказателства подзащитният му да е улеснил прокарването в обръщение на подправени парични знаци. Излага аргументи в подкрепа на твърдението в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения и по-точно такива при извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, и порочност на съставения протокол. Намира, че последният следва да бъде изключен от доказателствения материал. Алтернативно при преценка за наличие на достатъчно доказателства за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия, моли за намаляване на наказанието, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, предвид продължителността на наказателното производство. Подсъдимият Ю. Ц., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: За произнасянето по същество на процесното дело е необходимо да се проследи движението на производство между съдебните инстанции и постановените в тази връзка съдебни актове. С присъда № 096 от 25.09.2014г. по нохд № 096/2013г. по описа на Софийския военен съд е признал подсъдимия Ю. Г. Ц. за виновен както следва: - за това, че за времето от м.ноември 2009г. до 04.06.2010г. участвал в организирана престъпна група, състояща се от С. И.- ръководител и участниците - В. С., В. М., Д. С., З. З., И. Ц., ред. И. Л. от под.42 600 – М., К. Б., Р. М. и В. С., създадена с цел да върши престъпления по чл.244, ал.1, пр.1, 2 и 3, вр. чл.243, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК и по чл.244, ал.2, алт.2, вр. ал.1, вр. чр.243, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години; -за това, че на неустановена дата, за времето от 01.11.2009г. до 29.11.2009г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление , като помагач, в съучастие с подбудителя и помагач - С. И. и помагач – Д. С., подпомогнал извършването на престъпление, като предварително изписал върху подправени платежни инструменти/неистински банкови карти/ цифри, представляващи ПИН-кода, даващ възможност да се оперира с парични средства от банкови сметки при използване на тези карти в АТМ устройства /банкомати/, както следва: - върху подправен платежен инструмент /неистинска банкова карта/, съдържащ данни на истински платежен инструмент с номер на сметка /номер/, изписал цифрите „цифри”; - върху подправен платежен инструмент /неистинска банкова карта/, съдържащ данни на истински платежен инструмент с номер на сметка 6722138407000011002, изписал цифрите „3138”, и по този начин умишлено улеснил извършителя В. В. С. на 29.11.2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, да си служи с подправени платежни инструменти /неистински банкови карти/, като знаел, че са подправени и изтеглил различни суми пари от различни АТМ /банкомати/ в общ размер на 2 700 лева, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно - седем години лишаване от свобода. На основание чл. 41 ал. 6 от НК, вр. чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по деловодните разноски. С въззивно решение № 039/27.02.2015г., постановено от Военно - апелативния съд на РБ по внохд № 043/14г. е потвърдена горепосочена присъда. С решение № 285 от 19.06.2015г., постановено по н.д. №631/15г., по описа на ВКС е отменено атакуваното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане на Военно-апелативния съд. С въззивна присъда № 01/13.01.2016г., постановена по внохд № 022/15г., Военно-апелативният съд е отменил първоинстанционната присъда, както следва: изцяло досежно престъплението по чл.321, ал.3, алт.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК; досежно приложението на чл.321а, ал.3 от НК и относно приложението на чл.23 от НК, като го е признал за невиновен и го е оправдал по обвинението по чл.321, ал.3, алт.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. За престъплението по чл.244, ал.1, алт.3, вр. чл.243, ал.2, т.3, вр. чл.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК присъдата е отменена в частта досежно обвинението подсъдимият да го е извършил в съучастие с помагача Д. С. и извършителя В. С., като по това обвинение е признат за невиновен и оправдан. Изменил е присъдата по отношение първоначалния режим и затворническото заведение – от строг в затвор или затворническо общежитие от закрит тип в общ и затворническо общежитие от открит тип. В останалата част присъдата е била потвърдена. С решение № 177 от 26.10.2016г., постановено по н.д. № 384/16г., ВКС, 1 н.о. е постановил следното:“отменява постановената присъда №1 /13.01.2016г. по ВНОХД №022/2015г. по описа на Военноапелативен съд в частта и по обвинението по чл.244, ал.1, пр.3-то, вр. чл.243, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК. Потвърждава присъдата изцяло в останалата и част. Връща делото за окончателно му решаване по същество на въззивната инстанция“. С решение № 014 от 19.04.2017г., постановено по внохд № 079/16г., Военно-апелативния съд, е изменил първоинстанционната присъда, като я е отменил в частта, с която е постановено подсъдимият Ю. Ц. да изтърпи наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е била потвърдена в частта по обвинението по чл. 244, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Предвид гореописаната процесуална хронология на развитие на наказателното производство, водено срещу подсъдимия Ц., е необходимо на първо място, да се посочи, че настоящото касационно производство е трето по ред и правомощията на този състав, произтичат от една страна от тези в качеството му на касационен такъв, а от друга от изрично предвидената в НПК възможност да упражни правомощията на въззивна инстанция. На следващо място, второто отменително решение на касационния съд е очертало предмета на въззивната проверка, която е само в отменената част – за престъплението по чл. 244, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е определящо и за последващата/настояща/ касационна проверка. На последно място от значение е факта, че тази частична отмяна е във връзка с упражнено правомощие на касационната инстанция по чл.354, ал.3, т.3 от НПК- отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане за отстраняване нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателна присъда. Във връзка с направените уточнения следва да се посочи, че въззивният съд е разгледал делото и се е произнесъл съобразно отменителното решение - само относно обвинението по чл. 244, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е изпълнил и задължителните указания по приложението на материалния закон. Също така принципно е преклудирано правомощието на настоящата инстанция за връщане на делото за ново разглеждане, в каквато насока касаторът прави искане. Не следва да бъдат обсъждани доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в оценъчната дейност на съда и по-точно относно извършеното претърсване и изземване, и годността на съставения протокол. Това е така тъй като е налице произнасяне по този въпрос на предходния касационен състав, който не е констатирал касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а само допуснато нарушение на материалния закон, на което основание е и върнал делото/както беше посочено по-горе/. Освен това настоящият състав на касационната инстанция не намира претендираните процесуални нарушения, да са допуснати. Обстоятелството, че сред фактическите констатации са описани не само двете инкриминирани пластики, а и останалите седем, които не са предмет на обвинението, не води до изводи за допуснати процесуални нарушения/според защитата е налице предположение относно фактите/, тъй като пряко правно релевантните факти са ясно и точно отразени. Инкриминирани са само използваните две пластики, поради което съдилищата са били длъжни да се произнесат в рамките на конкретното обвинение. Във връзка с приложението на материалния закон, апелативната инстанция не е допуснала нарушения. Подсъдимият Ю. Ц. е бил признат за виновен в извършване на горепосоченото престъпление по чл.244 от НК, в съучастие като помагач. Съвместната му съучастническа дейност е с подбудителя и помагач С. И., помагача Д. С. и извършителя В. С.. Съучастието е задружна умишлена дейност на две или повече лица в осъществяване на едно престъпление. Съучастието се проявява в определени форми, посочени в разпоредбата на чл.20, ал.1 от НК: извършителство, подбудителство и помагачество. Помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението и допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това. Обективната страна на помагачеството очертава неговата същностна особеност - улеснява извършването на престъплението. От субективна страна умисълът на помагача се изразява в това, че той предвижда извършването на престъплението и неговите общественоопасни последици, като съзнава, че деянието му улеснява извършителя. Във волево отношение той цели или се съгласява с улесняването и извършването на престъплението, като иска или допуска неговия престъпен резултат. Във връзка с отношенията между отделните форми на съучастие доктрината и практиката приемат дейността, която не е насочена пряко към извършителя, а към друг съучастник за съучастие към извършеното престъпление. Съучастието в съучастие може да се прояви в различни форми сред които и помагачество в помагачество. Тези принципни положения, преценени съобразно инкриминираното обвинение и установените фактически данни, дават основание на настоящия състав да приеме за правилни крайните изводи на въззивната инстанция, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за инкриминираното му престъпление, при форма на съучастие помагачество. Неоснователно е възражението на защитата за приложението на чл.26, ал.1 от НК, тъй като квалификацията продължавано престъпление е относно единното престъпление, осъществено от съучастниците и не може да бъде отнесено самостоятелно към изготвянето във времето на подправените платежни документи от помагача. Действията на подсъдимия не могат да бъдат разглеждани като самостоятелно престъпление, те са част от едно единно престъпление, характеризиращо се със съответните елементи от обективна и субективна страна. Следва да се посочи и това, че отговорността на помагача е функция от извършването на престъплението, която подлежи на ангажиране при започване или осъществяване на престъплението. Една от характеристиките на съучастието е, именно това, че всички съучастници отговарят за едно и също престъпление, като вече в рамките на предвиденото наказание и общите правила на НК, се индивидуализира съответното наказание. В настоящият случай, осъществените от извършителя няколко деяния, покриват признаците на продължавано престъпление. Обобщено, неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати от апелативния съд нарушения на материалния закон-касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Основателно обаче е оплакването за явна несправедливост на наказанието, но не по изложените от касатора доводи. Неоснователно е искането за приложението на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Същото се прави във връзка с изминалия период от време от извършване на деянието до настоящия момент. Разглеждането на делото в разумни срокове” е едно от проявленията на правото на справедлив процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Този времеви период не може да бъде разглеждан като абсолютна величина, а следва да бъде преценяван с оглед конкретните обстоятелства по делото, свързани със сложността на делото, поведението на подсъдимия, както и на съответните компетентни органи. Независимо, че деянието е осъществено м.ноември 2009г., Ц. е бил привлечен в качеството на обвиняем на досъдебното производство м.ноември 2012г. По делото освен Ц. е имало още десет обвиняеми, за които производството е приключило със споразумение. Обвинителния акт е внесен в Софийския военен съд м.април 2013г., когато е образувано и първоинстанционното съдебно производство, постановена е присъда на 25.09.2014г., като е последвало разглеждането на делото на още две инстанции – до момента от три въззивни съдебни състава и два на касационния съд. Тези данни не дават основание да се приеме, че производство, водено срещу подс.Ц. има продължителност, която излиза извън разумните срокове за неговото разглеждане. Във връзка с обстоятелствата при които е било индивидуализирано наказанието на подсъдимия е необходимо да се посочи, че въззивният съд е лаконичен в изводите си, споделяйки изцяло тези на първата инстанция. Тя от своя страна е акцентирала върху съдебното минало на подсъдимия, но е пренебрегнала обстоятелството, че наказанията по три от влезлите в сила присъди са групирани и е определено едно общо наказание, поради което по отношение на тях вече е налице едно осъждане. Също така деянието по настоящото дело е в изпитателния срок на отложеното изпълнение на общото наказание, което на основание чл.68 от НК подлежи на привеждане в изпълнение/макар, че първия съд не го е сторил/. Деянието по една от присъдите – по нохд № 184/13г. по описа на РС-Стара Загора, се намира в условията на съвкупност с деяния по други присъди, факт които има значение, дори и без реално да са групирани. По останалите две присъди на подсъдимия са наложени наказания –глоба и пробация. Тези констатации, както и отчитайки конкретното принос на подсъдимия при извършването на престъплението, дават основание да се приеме, че наложеното наказание от пет години е явно несправедливо и следва да бъда намалено на три години и шест месеца. Последното се явява съответно на степента на общества опасност на деянието и дееца. С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде изменено, като наложеното на подс.Ю. Ц. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 244, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, бъде намалено. Относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определен от първия съд като „строг”, този състав не намира за необходимо да постанови промяна, тъй като деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на условно осъждане, което подлежи на изпълнение/първата инстанция е била длъжна да приложи чл.68 от НК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 014 от 19.04.2017г., постановено по в.н.о.х.д. № 079/ 2016г. по описа на Военно – апелативния съд, в частта досежно наложеното на подсъдимия Ю. Г. Ц. за престъпление чл. 244, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода, като го намалява от пет години на три години и шест месеца. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Председател: Членове: