Р Е Ш Е Н И Е № 239/2011 София, 09.01. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Тодорка Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №411/2011 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Ц., Р. Х. Р., С. С. Б., Д. С. Б. и С. Е. С., срещу въззивно решение от 18.06.2009г. по гр.дело № 879/2008г. на Благоевградския окръжен съд. С определение от 27.04.2010г. по гр.д.№ 1534/2009г. на ВКС, І г.о. е прието, че основният спорен въпрос по делото е свързан с предпоставките за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот, когато основанието за възникване на съсобствеността е наследяване и в тази насока е последователна съдебната практика, че презумпцията на чл.69 ЗС не се прилага и упражняващият фактическа власт върху целия имот сънаследник трябва да извърши действия, отричащи правата на останалите сънаследници като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение. С решение от 06.04.2011г. по гр.д.№1410/2010г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено влязлото в сила решение №596/2010г. по гр.д.№ 1534/2009г. на ВКС, І г.о. на основание чл.303,ал.1,т.5, предл.1 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касация А. Т. Т. оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение от 12.06.2008г. по гр.д.№695/2007г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Х. Ц., Р. Х. Р., С. С. Б., Д. С. Б. и С. Е. С. срещу А. Т. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Д. /М./ А. Б. на 1/3 от 480/857 ид.ч. от поземлен имот с ид.№04279.615.183, трайно предназначение – урбанизиран, начин на трайно ползване – за паркинг, находящ се в Б., [улица], с площ 924 кв.м., при съседи : ПИ №№ 04279.615.187, 04279.615.186, 04279.615.182, 04279.615.184 и 04279.615.181 и за осъждането на ответницата да предаде на ищците владението върху същия имот. Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на М. Б., поч.1963г., като първите две ищци го наследяват по наследствено правоприемство от дъщеря му Е., а останалите трима от наследствено правоприемство от сина му С..Ответницата е наследник на В. Г. – дъщеря на М. Б.. Общият наследодател е придобил ливада от 6 дка с нотариален акт №67/1925г. Имотът е включен в регулация през 1955г. и е отразен в кадастъра с пл.№2524, за който са отредени няколко парцела. След откриване на наследството на Б. дъщеря му В. е дарила на ответницата 1/7 ид.ч. от имота /до размера на наследствените си права/. По КРП 1975г. имотът е отразен с № 479 и площ 4200 кв.м., за който е отреден парцел І-за жилищно строителство. През 1978г. е извършено отчуждаване на част от имот №479 от част от наследниците на Б.. Спорният по делото имот е идентичен с имот пл.№5153 по КРП от 1990г. и в него попадат 480 кв.м. от неотчуждената част от имот пл.№479 по плана от 1975г. Ищците са придобили по наследяване общо 1/3 ид.ч. от имота, а ответницата е придобила по дарение 1/7 ид.ч., а по наследяване 1/42 ид.ч., т.е. общо 1/6 ид.ч. Неотчуждената част от имота е останала съсобствена на всички наследници на М. Б.. По предявен иск на друга част от наследниците на Б. срещу ответницата по настоящия иск, е признато за установено, че те са собственици на 1/3 ид.ч. от 480/857 ид.ч. от допълнения в КП 1990г. нов имот пл.№5153, в който попадат 480 кв.м. от пл.№2524 и е отменен нотариалния акт на ответницата за тази част. Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответницата, че е придобила частите на ищците по давност в резултат на спокойно и непрекъснато владение за период над 10 години. Владението е могло да бъде осъществявано едва след попълването на имота като нов с № 5153 в кадастъра и неговата юридическа индивидуализация през 1990г., поради което съставеният през същата година констативен нотариален акт в полза на ответницата не я легитимира като собственик на имота по давност, изтекла до момента на съставянето му. Актът обаче е проява на демонстриране промяна в намерението на ответницата да свои имота, с което тя е отрекла правата на останалите сънаследници. От момента на съставяне на акта тя е владяла имота в изискуемия от чл.79 ЗС срок. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението, настоящият състав на ВКС, ІІг.о. приема следното : Зачитането собственическите права на част от сънаследниците по отношение на притежаваните от тях идеални части от съсобствения имот спрямо ответника-сънаследник, който упражнява фактическа власт върху целия имот с влязло в сила решение, няма значение за сънаследниците, които не са били ищци по делото. Предмет на този иск в разглеждания случай е била само притежаваната от ищците, които са го предявили, идеална част от имота, а не целият имот, т.е. не и идеалните части на неучастващите сънаследници- настоящи ищци. При това положение предметът на настоящия спор е извън субективните и обективни предели на формираната по приключилото дело сила на пресъдено нещо. Ето защо и приключилото дело не може да прекъсне давността по отношение на настоящите ищци, ако ответницата е установила владение на частите им. Доколкото чрез давностно владение от съсобственик могат да се придобиват правата /частите/ в съсобствеността само на някои от другите съсобственици, то и преценката за наличието на признаците на владение се извършва само спрямо тези права, които са предмет на спора. По основателността на жалбата. Спорният по делото въпрос е дали ответницата е придобила по давност идеалните части на ищците – сънаследници като е установила владение върху имота и е извършвала действия, отричащи техните права и манифестирайки своето намерение спрямо тях да свои частите им. По делото е установено, че през 1989г. ответницата Т., основавайки се на нотариалния акт, обективиращ дарение в нейна полза на 1/7 ид.ч. от имот пл.№2524, е подала молба за нанасяне на имот по скица в кадастралния план. По съставен акт по чл.86 ППЗТСУ /отм./ от 05.01.1990г., без да е налице процедура по подписването на акта от заинтересованите страни, Т. е посочена като собственик на имот №5152. Със заповед №74/1990г. е одобрено попълването с верните граници за имот №5153, кв.31 по плана на ІІ и ІІІ микрорайон като върху заповедта е извършена поправка в номера на имот – от 5152 на 5153. На 20.09.1990г. Т. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност на имот №5153 с площ 857 кв.м. В тази площ попадат 480 кв.м. от общия наследствен имот №479, а останалите кв.м. са от съседен имот. Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса е установяването на промяната на намерението /interversio possesionis/ на сънаследника да свои частите на останалите сънаследници с цел да ги придобие по давност, а извършените от него действия в тази връзка могат да бъдат квалифицирани или не като такива, отричащи правата на останалите сънаследници и отблъскващи тяхното владение. След като с оглед обособяването на съответния земен терен като кадастрална единица, имотът юридически е бил индивидуализиран през 1990г. и констатациите в съставения нотариален акт за придобиването му по давност в резултат на 10 годишно владение към същата година са опровергани, то следва да се прецени дали след 1990г. е налице придобиване по давност от страна на ответницата на частите на ищците. В нейна тежест е да докаже, че е демонстрирала воля и довела до знанието на ищците-сънаследници намерението си да свои техните части и е започнала да ги владее само за себе си. В разглеждания случай снабдяването с констативния нотариален акт № 196/1990г. не за целия наследствен имот, а за новонанесения в кадастралната основа, представляващ реална част от общия съсобствен на страните и част от съседен имот,собственост на трето за делото лице, само по себе си не може да се прецени като такова действие. Извод за това, че по този начин е осъществена промяна на държането във владение, която е достигнала до знанието на сънаследниците – ищци следва да се изгради и въз основа на другите факти по делото. Това е така, защото е установено, че ищците не са участвали и не са били известявани за процедурата по чл.86 ППЗТСУ/отм./ и за нанасянето на част от сънаследствения имот в кадастралната основа чрез включването и в новообразуван имот. Няма категорични данни, кога те са узнали за тази промяна. Сами по себе си действията на сънаследника за попълване в кадастъра с новообразувания имот, не означават промяна в намерението му по отношение правата на останалите съсобственици. Освен това в процедурата по попълването, новообразуваният имот в случая е посочван с различни номера в констативния акт за непълноти и заповедта за нанасянето му в кадастралната основа. От данните по делото не може да се направи категоричен извод, кога е достигнало до знанието на ищците промененото намерение на ответницата да владее този имот, а не да държи техните части. Събраните доказателства по делото не установяват конкретно момент, когато на ищците е демонстрирана тази волева промяна, отблъснато е тяхното владение и по несъмнен начин им е манифестирано своене на имота. С факта на упражняване фактическа власт върху реална част от съсобствения имот с № 479 от ответницата и получаване на наеми от трети лица, също не се установява трансформирането на държанието на идеалните части на останалите сънаследници във владение. Това е така, защото след като не е доказано, че ответницата е завладяла частите на ищците, то събирането на плодовете от съсобствената вещ има за последици облигационни отношения с останалите сънаследници по повод получените наеми. Събраният по делото доказателствен материал, в т.ч. свидетелски показания, не установяват категорично начален момент на завладяването частите на ищците, поради което и не може да се направи обоснован извод, че Т. ги е придобила при непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 10 години до предявяване на иска. Обратното, от показанията на свидетелите става ясно, че между страните са водени разговори за извършване на делба на общия наследствен имот и за реалното му поделяне след реституцията и на отчуждената част по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. Показанията на свидетелката Т. /дъщеря на ответницата/, следва да се преценяват по реда на чл.136 ГПК/отм./,поради което не следва да бъдат кредитирани относно изявленията, че ищците нямали претенции към ползвания от ответницата имот. Свидетелката Н. не сочи релевантни за отношенията между страните по настоящото дело факти, а за спорове между други сънаследници и ответницата, които са приключили с влязло в сила решение по цитираното по-горе гражданско дело. От останалите гласни доказателства не може да се направи категоричен извод за конкретен момент, в който ответницата е отблъснала владението на ищците и промяната на държането във владение е станала тяхно достояние. Предвид изложеното следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск са незаконосъобразни и необосновани. Изложеното налага извод за касиране на решението и постановяване на друго, с което така предявеният иск следва да бъде уважен.Ищците са доказали ,че притежават по наследствено правоприемство 1/3 ид.ч. от процесния имот, а ответницата владее тези части без основание. Като последица от уважаването на иска следва да бъде отменен нотариалният акт за обстоятелствена проверка с №196/1990г. за 1/3 от 480/857 ид.ч. С оглед изхода на спора и направеното искане от ищците, на последните следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на общо 450 лева. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение решение от 18.06.2009г. по гр.дело № 879/2008г. на Благоевградския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС А. Т. Т., [населено място], да предаде на Е. Х. Ц., Р. Х. Р., С. С. Б., Д. С. Б. и С. Е. С., всички със съдебен адрес в [населено място], владението на 1/3 от 480/857 ид.ч. от поземлен имот с идентификационен номер 04279-615.183, трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за паркинг, находящ се в Б., ул.»М. К.» № 39, с площ 924 кв.м., при съседи ПИ : №04279.615.187, № 04279.615.186, №04279.615.182, №04279.615.184 и № 04279.615.181. ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт № 196,томІ, дело №687/1999г., на нотариус, с район на действие –Благоевградски районен съд, за 1/3 ид.ч. от 480/857 ид.ч. от признатото право на собственост. ОСЪЖДА А. Т. Т. да заплати на Е. Х. Ц., Р. Х. Р., С. С. Б., Д. С. Б. и С. Е. С. разноски за всички инстанции в размер на 450 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :