Р Е Ш Е Н И Е № 506 гр.София, 18. 06.  2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  тридесет и първи май  две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 1050/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 07.11.2008 год. с № 5* том V, стр.405-410 по в.гр.дело № 636/2008 год., с което е оставено в сила решение № 105 от 09.07.2008 год. по гр.дело № 64/2007 год. на К. районен съд за признаване за установено по иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от Г. В. Г. с ЕГН ********** и С. Г. В. с ЕГН **********, двамата от гр. Б., ул.”П” № 2 срещу О. с. „З”, гр. Ш., че наследниците по закон на С. Т. С. , б.ж. на с. Т., починал на 09.05.1988 год., имат право на възстановяване на собствеността върху 30 дка земеделска земя, находяща се в землището на с. Т., общ. Ш. с отхвърляне на иска за разликата от 15 дка, като неоснователен. Недоволен от въззивното решение в отхвърлената част е касаторът Г. В. Г., представляван от адвокат Т от АК- В. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон тъй като въззивният съд се произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона – чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ „относно доказателствената сила на документ, удостоверяващ придобивен способ” /списък на подлежащите на оземляване жители/. От ответника по касация О. Ш. , представлявана от адвокат Т от АК Д. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. С определение № 1* от 30.09.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно приложението на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ в производство по чл.13, ал.2 ЗСПЗЗ. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е налице идентичност на земеделската земя, претендирана за възстановяване по реда на чл.11, ал.1 и чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ при съпоставка на даденото по заявленията на Ж. С. С. и Т. С. К. и посочените в исковата молба. Освен това не са ангажирани доказателства с оглед твърдения придобивен способ-наследствено правоприемство за 5 дка и сделка за 11 дка. Взето е предвид, че в списъка на стопаните, подлежащи на оземляване в с. Т. от 1941 год. наследодателят на ищците е включен като притежател на собствени 11 дка, по наследяване и на 4 дка, получени като зестра, поради което е оземлен с 30 дка. Отчетено е, че в списъка на стопаните от кметство с. Т., притежаващи земя в ТКЗС”О”, наследодателят на ищците е записан под № 95 с количество земеделска земя от 43.1 дка, същото е и по удостоверение изх. № 1* от 30.08.1991 год. на ТКЗєє, гр. Ш. съобразно данните от книгата за отчитане на сметките с кооператорите, но същият е подал декларация за непокрити земеделски имоти под № 203/02.07.1949 год. касателно нива в размер на 13 дка в землището на друго населено място – с. Х., но община К.. Касационната жалба е допустима и редовна. Разгледана по същество е неоснователна. Чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда кои доказателства са достатъчни и годни за установяване принадлежността на правото на собственост върху един земеделски имот от патримониума на определено лице към момента на обобществяването му. А искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ има за предмет установяване в полза на ищците, в качеството им на наследници на притежател/и/ на земеделска земя, че имат право да я възстановят при наличие на някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ. Взето е предвид в случая, че липсва индивидуализация на имотите с местонахождение, граници, а от исковата молба, заявленията и констатациите на техническата експертиза липсва идентичност за спорната земеделска земя, относно която се сочи само землището на село Т.. При липса на пълно и главно доказване по предявения иск и отсъствие на предпоставките на чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 350 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 5* постановено на 07.11.2008 год. по в.гр.дело № 636/2008 год. на Д. окръжен съд. ОСЪЖДА Г. В. Г. ЕГН ********** от гр. Б., ул.”П” № 2 да заплати на О. гр. Ш. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 350/триста и петдесет/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: