Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * земеделски земи * право на възстановяване * форма за валидност * прекъсване на давност * частен документ * доказателства


                          
Р Е Ш Е Н И Е
№ 548

гр.София, 18. 06.  2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  четиринадесети юни  две хиляди и десета  година в  състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                        ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                           
                 със секретар   Виолета Петрова
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело под № 1094/2009 година

Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 142 от 12.05.2009 год. по в.гр.дело № 1232/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 677 от 13.11.2008 год. по гр.дело № 1205/2008 год. на Г. районен съд, спорът е решен по същество с приемане за установено по отношение на О. с. „З”, гр. С. и О. С. , по предявения иск от Н. Й. Н. от гр. П., ул.”П” № 35, ет.1, ЕГН **********, П. Д. В. от гр. Г., ул.”А” № 1* и Д. Й. В. от гр. П., ул.”К” № 23, вх. Б, ап.15, ЕГН **********, че наследниците на Й. Н. Й. и П. Д. В. имат право да заявят за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правото си на собственост върху земеделски имоти в землището на с. Т., О. С. : 1. нива в местността „А” от 4.9 дка, при граници – наследници на И. М. , Д. С. и общинска мера; 2. нива в местността „К” от 7.2 дка, при граници – „К”, Г. Д. , н-ци на И. М. и общинска мера; 3. нива в местността „Х” от 2.5 дка, при граници – наследници на С. С. , С. П. и Д. С. ; 4. нива в местността „П” от 750 кв.м., при граници – наследници на И. М. , Г. А. и Н. Й. ; 5. нива в местността „П” от 3.6 дка, при граници – С. К. , Р. П. и дере; нива в местността „К” от 2.5 дка, при граници – Н. Т. , наследници на И. М. и дол; 7. нива в местността „Х” от 1.3 дка, при граници – дере, Р. П. и път; 8. нива в местността „К” от 2.5 дка, при граници – наследници на И. М. , Д. С. , н-ци на С. С. ; 9. нива в местността „С” от 4.5 дка, при граници – Х. М. , наследници на И. М. и общинска гора; 10. нива в местността „Р” от 3.4 дка, при граници – С. С. , наследници на И. М. и общинска гора; 11. нива в местността „Р” от 6.8 дка, при граници – общинска гора, Д. С. и наследници на И. М.
Недоволен от въззивното решение е касаторът О. с. по з. , гр. С., представлявана от младши юрисконсулт Д. К. К. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.10 и чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ и е необосновано.
От ответниците по касация Н. Й. Н., Р. П. П. и П. Д. В., представлявани от адвокат К от АК-Велико Т. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
С определение № 1* от 22.10.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е налице писмен договор, по силата на който през 1950 год. наследодателите на ищците са закупили процесните недвижими имоти, не е спорно, че през 1957 год. тези земеделски земи са включени в ТКЗС, а през периода 1950-1957 год. са обработвани от праводателите на същите и няма прекъсване на давността с включването им в ТКЗС, продължила от 1950 год. до 1990 год., когато ТКЗС е ликвидирано. Направен е извод, че ищците попадат в кръга на лицата, посочени в чл.10 ЗСПЗЗ и са активно легитимирани по иска с правна квалификация чл.13, ал.2 ЗСПЗЗ.



Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка, а доказателствата са преценени с оглед изискванията на чл.188 във връзка с чл.136 ГПК/отм./.
В производството по възстановяване на собствеността по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ищците са доказали по категоричен начин, че заявените за възстановяване земеделски земи са принадлежали на наследодателите им към момента на образуване на ТКЗС като доказването посредством доказателство, макар и не изрично посочено в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, при което съдът е преценил съгласно чл.142 ГПК/отм./, характера на писмения договор от 28.08.1950 год. съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където е съставен като е отчел разликата между официален документ /издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред/ и частен документ с оглед правното значение на съдържащото се в него изявление. С оглед обстоятелството, че писменият договор от 28.09.1950 год. удостоверява с оглед разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост на имотите към патримониума на наследодателите решаващият съд правилно е приел, че правото на собственост подлежи на възстановяване независимо, че писменото доказателство е съставено през 1950 год. и не съдържа данни за принадлежността на правото на собственост непосредствено към момента на одържавяването, респ. включване на имотите в ТКЗС.
В представеното решение № 360 от 04.11.2003 год. по гр.дело № 712/2003 год. на Петчленен състав на Върховния касационен съд в производството по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ е прието, че протокол за подялба /неформална делба/ е частен документ, който като неформален договор е релевантен за изхода на спора, независимо от момента на внасяне на земеделската земя в ТКЗС с оглед разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, която предвижда, че владение, установено от владелец върху такъв имот, придобил владението си въз основа на писмен договор /както е и в настоящия случай/, не се прекъсва поради включването му в ТКЗС.
На обратното становище решение № 671 от 31.03.1997 год. по гр.дело № 199/1996 год. на ІV гражданско отделение на същия съд, което е неправилно.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено под № 142 на 12.05.2009 год. по в.гр.дело № 1232/2008 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: