Р Е Ш Е Н И Е № 165 С о ф и я, 04 май 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 а п р и л 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 280/2015 година. Производство по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от осъдения Н. Д. Щ. от Ловеч се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение № 111/24.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 336/2014 г. на Ловешкия окръжен съд поради наличие на всички основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане за връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от защитника му адв.Кр.П. от САК. Върховният касационен съд разгледа искането на осъдения в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 40 от 11.08.2014 г., постановена по НОХД № 476/2014 г. на Районен съд - Ловеч подсъдимият Н. Д. Щ. от Ловеч е признат за виновен в това, че в периода от 02.08.2008 г. до края на м.август с.г. в Ловеч, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у С. М. Р. от [населено място], област Ловеч заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 1000 лв., поради което и на основание чл.211, ал.1, предл.3-то вр.чл.209, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Уважен е предявеният от пострадалия Р. граждански иск, като Щ. е осъден да му заплати сумата от 1 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането му като обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на защитника на подсъдимия адв.П.Н. от АК-Ловеч с наведени оплаквания за нейната необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда от въззивния съд, но с решение № 111 от 24.11.2014 г. по ВНОХД № 336/2014 г. Ловешкият окръжен съд само е намалил размера на наказанието на подс.Щ. на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК от 4 години на 1 година лишаване от свобода, потвърждавайки присъдата в останалата част. В искането от осъдения Щ. се навеждат отново оплаквания за материалноправна и процесуална незаконосъобразност поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита, както и за явна несправедливост на намаленото му по размер наказание, съставляващи основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо и непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, като разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : В саморъчното искане от осъдения Щ. доводите за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 т.1-3 от НПК се поддържат поради отказа на инстанционните съдилища да приемат тезата му за гражданско-правните им взаимоотношения със св.Р., но поради покупко-продажбата на лек автомобил „Рено”, модел „М.”, а не за доставката на джип „Сузуки”, най-общо поради наличие на противоречия между свидетелските показания, предубеденост на прокурора, последица от спечелено срещу прокуратурата дело за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ заради неправомерното му задържане по друго наказателно производство, неправилното приложение на закона при извеждане на квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив” на деянието му и несправедливото му осъждане след повече от 6 години за неосъществено от него измамливо деяние. В допълнение към тях защитникът му адв.П. е поднесъл „писмени бележки”, които не третират каквато и да е конкретика по делото, а „успешно” могат да бъдат вложени към всяко контролно наказателно производство, без да допринасят някаква процесуална полза. Така развитите оплаквания от осъдения са били на вниманието и на двете предишни инстанции и са получили правилен и законосъобразен отговор. Както районният, така и окръжният съд са се отнесли с особено внимание към показанията на пострадалия св.С.Р., като са били събрани всички възможни доказателства, проверени чрез допустимите доказателствени средства и при техния всестранен, обективен и пълен анализ с основание им е оказано доверие и възприети като отразяващи обективната истина за случилото се. За разлика от тях, тезата на осъдения Щ. е била оборена както от показанията на свидетелите Л.Р., Е.М., А.М., Д.М., П.М., Н.Х., така и от доказателствата за изтегления кредит от „Ц.”-АД-клон [населено място] от св.Р., свързано и с показанията на св.П.Б. и св.К.И., без да е получила търсената подкрепа в тези на св.Й.Щ.. По несъмнен и категоричен начин е установено какви са били уговорките между осъдения и св.Р., времето, мястото и размера на предадените на първия суми, изтъкваните от него причини за „забавата” при доставката на джипа. На база на тези обективно установени действия на Щ. е изведена изначалната липса на намерение той да изпълни поетото задължение за тази доставка, с което са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК по формиране на вътрешното убеждение на съда относно правно значимите факти от кръга на чл.102 от НПК. По този начин са били преодолени констатираните противоречия между някои от гласните доказателствени източници и бланково наведените оплаквания в тази насока следва да бъдат оставени без уважение. ВКС приема, че няма допуснати процесуални пропуски в дейността на съда и не е налице основание по чл.422, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на решението и ново разглеждане на делото от окръжния съд. При правилно установената фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да се приложи. Още първият съд е защитил правно извода си за наличие на квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив” съобразно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК при анализа на миналите осъждания и изтърпени наказания от Щ. и извършване на инкриминираното му деяние в рамките на срока по чл.30, ал.1 от НК, поради което е неоснователно голословното му отричане в искането. Въззивният съд е изследвал относимите към приложимото право обстоятелства и законосъобразно е приел да са осъществени всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението по чл.211, ал.1 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК и не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на атакуваното решение, още по-малко за оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение. Въззивният съд е съзрял несправедливост в размера на наложеното на Щ. наказание лишаване от свобода с оглед продължителността на водения срещу него наказателен процес, нарушаваща изискването за „разумен срок” при неговото провеждане и отразяваща се на ефективността на неговото наказване, поради което е намалил този размер на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК от 4 години на 1 година лишаване от свобода, слизайки под законовия минимум на предвиденото за това престъпление наказание. Съдът е отрекъл и миналите му осъждания извън включените в квалификацията като „опасен рецидив” да са се отличавали „със завишена обществена опасност”, изхождайки от вида и размера на наложените му наказания, но е следвало да забележи, че много от тях са за идентични престъпления (измами) и за които са му били налагани наказания също при условията на чл.55 от НК, но въпреки това той е продължил да върши такива. Други смекчаващи отговорността му обстоятелства нито са налични, нито се сочат и в искането и ВКС не намира основание за по-голямо смекчаване на санкцията му. Не е налице явна несправедливост на това наказание с оглед разпоредбата на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и не е налице и основание за възобновяване на делото на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В искането няма каквито и да е доводи против решението в гражданско-осъдителната му част, поради което не се дължи и проверката й от ВКС. Искането на осъдения Щ., като изцяло неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. Щ. от Ловеч за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 111 от 24.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 336/2014 г. от Ловешкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :