Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр.София , 04 април 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря И. Петкова. и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1249/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подс. В. Д. В. – адв. К. К. и от служебния защитник на подс. Н. К. Ч. – адв. К. М., срещу решение № 261 от 25.10.2017г. по внохд № 52/2017г. по описа на Апелативен съд – Варна. В двете жалби са заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. С присъда № 98 от 08.11.2016г., постановена по нохд № 584/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, подсъдимият В. Д. Й. е признат за виновен в това, че на 05.01.2015г. в [населено място], в съучастие като извършител със С. М. Т., С. К. С. – двамата като извършители, и Н. К. Ч., като подбудител и помагач, отнел чужди движими вещи в големи размери - сумата от 15 240 евро с левова равностойност на 29 806,39 лв., от владението на Я. А. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, като е признат за невиновен и оправдан за разликата до предявеното му обвинение за сумата от 15300 евро с левова равностойност 29 924.19лв. Извършено е зачитане на основание чл. 59, ал. 1 НК. Подсъдимият Н. К. Ч. е признат за виновен в това, че на 05.01.2015 г. в [населено място], като подбудител и помагач в съучастие с В. Д. Й., С. М. Т. и С. К. С., тримата като извършители, умишлено склонил и подпомогнал Й., Т. и С. да отнемат чужди движими вещи в големи размери - сумата от 15 240 евро с левова равностойност на 29 806,39лв., от владението на Я. А. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребят за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, като е признат за невиновен и оправдан за разликата до предявеното му обвинение за сумата от 15300 евро с левова равностойност 29 924.19лв. Със същата присъда подс. С. М. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 55, ал.1, т.1 е осъден на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години. Подсъдимият С. К. С. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години. Подсъдимите В. Й., С. Т., С. С. и Н. Ч. са осъдени за заплатят солидарно на гражданския ищец А. И. сумата 28 945.84лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 28 945.84лв. до пълния му размер от 29 924.19лв. като неоснователен. Подсъдимите В. Й., С. Т., С. С. и Н. Ч. са осъдени за заплатят солидарно на гражданския ищец А. И. сумата 6000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за сумата над 6000лв. до пълния му размер от 20000лв. като недоказан. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и държавната такса върху уважения граждански иск, както и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалби от защитниците на подсъдимите В. Й. и Н. Ч., както и на частния обвинител и граждански ищец Я. И.. С решение № 261 от 25.10.2017г. по внохд № 52/2017г. по описа на Апелативен съд – Варна, присъдата е била отменена само в частта относно определяне на типа затворническо заведение за подсъдимите Й. и Ч. и в останалата част е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от адв. К. като защитник на подсъдимия В. Й., са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се развиват подробно възражения срещу доказателствената дейност на апелативния съд, твърди се нарушение на изискванията за обективност и пълнота по чл. 14 НПК, изграждане на фактически изводи въз основа на несъществуващи и негодни доказателства. Оспорва се кредитирането на показанията на пострадалия свидетел И. досежно размера на паричната сума. Навеждат се и доводи за неизпълнение от въззивния съд на задължението да извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда и да отговори на възраженията на жалбоподателя. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. Й. наказание се поддържа с доводи за неправилно отчитане на миналата съдимост на лицето, неправилна преценка за степента на обществена опасност на подсъдимия, неотчитане на неразумния срок на водене на делото. Правят се алтернативни искания –за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, или за изменение на атакуваното решение и намаляване на размера на наложеното наказание с приложение на чл. 55 НК. В жалбата, подадена от адв. М. – служебен защитник на подс. Н. Ч., макар да не са посочени изрично, се релевират всички касационни основания. В основната си част оплакванията са за необоснованост, като се съдържат и доводи за неправилна оценка на доказателствата, довела до необосновани фактически изводи. Твърди се необоснованост на изводите на решаващия съд относно правната квалификация и ролята на този подсъдим в извършване на деянието. Прави се оплакване за явна несправедливост на наложеното на Ч. наказание, като се сочи неправилно отчитане на минало осъждане поради настъпила реабилитация. Твърди се неправилност на изводите по отношение на размера на отнетата парична сума и в тази връзка се оспорват изводите на съда по отношение на гражданския иск. Прави се искане за оправдаване на подс. Ч.. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Й. – адв. К., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира върху оплакванията срещу доказателствената дейност на съда, като подчертава, че не е установен предмета на деянието. Пледира и по отношение на явна несправедливост на наложеното на подс. Й. наказание с искане то да бъде намалено. Служебно назначеният защитник на подс. Ч. – адв. М., поддържа подадената от нея касационна жалба. Счита, че изводите за авторството на деянието в лицето на този подсъдим са погрешни и претендира оправдаването му от касационната инстанция. Прави искане за намаляване на наказанието и за отлагане на изпълнението му. Представителят на ВКП излага подробно и мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Посочва, че в жалбите не са формулирани и обосновани касационни основания. Счита, че не може да се претендира намаляване на наложените на двамата подсъдими наказания, понеже те отчитат конкретните характеристики на престъпната дейност. Пледира за отхвърляне на жалбите и оставяне в сила на атакуваното въззивно решение. Подс. В. Й. иска присъдата му да бъде намалена. По отношение на подс. Н. Ч. производството е водено задочно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационните жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради следните съображения: Преди всичко е необходимо да се посочи, че съобразно изискването на чл. 351, ал. 1 НПК, в касационната жалба следва, освен другите реквизити, да се посочи в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. Това изискване е свързано с характера на касационното производство и с пределите на касационната проверка, посочени в чл. 347 НПК. Неформулирането в жалбата на касационните основания и подкрепящите ги доводи препятства извършването на проверката на обжалвания съдебен акт, понеже по начало касационната инстанция не разполага с правомощие изцяло да провери правилността му и липсва задължение за служебна проверка, освен ако не се касае до особено съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на безусловните. Прочитът на касационната жалба, подадена от защитника на подс. Ч., сочи, че съществена част от нея не съдържа посочване на касационни основания и на доводи в подкрепа на такива основания, с изключение на оплакването за явна несправедливост. Доводите, изложени в нея, в голямата си част са такива за необоснованост на атакувания съдебен акт, доколкото се възразява срещу правилността на възприетата фактическа обстановка. На тези доводи настоящата инстанция не е допустимо да отговори, доколкото необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. Във основа на обсъжданата жалба, проверка на атакуваното въззивно решение следва да бъде извършена само по отношение на доводите, оспорващи доказателствената дейност на решаващия съд и тези, обосноваващи явната несправедливост на наложеното наказание. Преди всичко следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила, понеже преценката дали такива нарушения са допуснати или не, е пряко свързана с проверката на законосъобразността на съдебния акт. В жалбата от защитника на подс. Й. се правят оплаквания, свързани с дейността на съда по проверка и оценка на доказателствата, както и такива за неизпълнение на задълженията от въззивния съд да даде отговор на направените от страните възражения. Касационната инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. Внимателният прочит на атакуваното въззивно решение сочи, че съдът пълноценно е изпълнил задължението си за цялостен контрол на първоинстанционната присъда и това по чл. 339, ал. 1 НПК, като е обективирал отговор на направените от страните възражения, свързани както с оценката на доказателствата, с доводите за необоснованост, така и с тези, касаещи справедливостта на наложените на подсъдимите наказания. Без основание е и твърдението на касатора, че вътрешното убеждение на решаващия съд не е обосновано убедително в мотивите на съдебния акт. Във въззивното решение подробно и аргументирано са развити съображения, свързани както с проверката на първоинстанционната присъда, така и собствените изводи на съда по отношение на фактическата обстановка, правната квалификация на деянието и определяне на наказанията на подсъдимите. За да възприеме изложената от първия съд фактология, апелативният съд е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност, като е отговорил и на възраженията на страните във връзка с допустимостта и с кредитирането на доказателствените източници. Изложените мотиви в пълна степен позволяват да се проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение, с което се удовлетворява съблюдаването на правото на защита на подсъдимите. Не е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа. Изложените в касационната жалба от защитника на подс. Й. възражения във връзка с годността на доказателствата и с кредитирането на доказателствените източници са били направени и пред въззивната инстанция и същата е дала правилен и аргументиран отговор. Апелативният съд законосъобразно е приел, че не е недопустим разпита като свидетел на С. П., като оценката за процесуалната допустимост на свидетелстването й и оценката на относимостта на показанията й са подробно и правилно мотивирани и касационната инстанция няма основание да не се съгласи с тези изводи. Свид. С. П., служител на МВР, е осъществила оперативна работа за събиране и проверка на информация във връзка с извършеното престъпление. По отношение на тази свидетелка не е налице забраната по чл. 118, ал. 2 НПК, понеже осъществените от нея действия не са действия по разследването. Макар те да са били насочени към установяване на обстоятелства във връзка с извършеното престъпление, тези оперативни дейности, в рамките на полицейските й правомощия, са извън процесуални, не съставляват способ за събиране и проверка на доказателства. Липсва, следователно, процесуална забрана това лице да бъде разпитано като свидетел, като предостави информация за фактите и обстоятелствата, които е възприело лично. След като правилно е аргументирал допустимостта на свидетелските показания на свид. П., въззивният съд е направил и внимателна преценка за тяхната достоверност. Друго възражение на защитата е срещу „кредитирането“ на записите от охранителните камери в магазин „име“. Действително, записите от тази камери не са били прехвърлени на друг носител от лице със специални знания, нито пък самите записи са приобщени към доказателствата по делото. Предмет на изследване от видеотехическа и идентификационна експертиза очевидно са били файлове от записите на охранителните камери в магазина, копирани от свид. С. П. на мобилния й телефон. За тези файлове експертизата е посочила, че са налице следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Тези обстоятелства поставят под съмнение възможността това експертно заключение да бъде ползвано при формиране на фактическите изводи. Макар от въззивния съд да не са изложени съображения по отношение на обсъжданото експертно заключение, на практика нито то, нито посочените записи, са били ползвани за обосноваване на изводите по фактите, така че са без основание доводите на защитника за ненадлежна доказателствена основа. Обстоятелствата, свързани с посещение на подс. Й. на магазин „име“, закупуване на определени вещи, са били възприети въз основа на показанията на свид. П., преценени и във връзка с обективните данни от протоколите за оглед по отношение на намерени предмети, заключенията на ДНК експертизите и това на техническата експертиза за модела за движение на мобилния телефон, ползван от подс. Й.. В касационната жалба се възразява срещу кредитирането с доверие на показанията на пострадалия свидетел Я. И. относно размера на паричната сума – предмет на грабежа, както и се твърди недоказаност на този предмет. Преди всичко следва да се посочи, че оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване е суверенна дейност на решаващия съд, в която касационната инстанция не може да се намесва. На проверка подлежи обаче спазването на правилата за оценка на допустимостта, относимостта и достоверността на доказателствените източници. Тези правила не са били нарушени от въззивния съд, понеже, за да даде вяра на показанията на пострадалия по въпроса за отнетата от владението му парична сума, съдът е взел предвид от една страна – преценката за вътрешна логичност и последователност на тези показания, а от друга – ги е проверил чрез съпоставянето им с други доказателства. Твърденията на пострадалия относно точния размер на отнетата сума не са изолирани, а се подкрепят от показанията на съпругата му – свид. И., от удостовереното в приложената служебна бележка от /банка/. Макар и косвено, свидетелските показания на Я. И. намират опора в показанията на свидетелите Е. Ч. и Г. Ч., както и се проверяват чрез резултатите от извършения оглед, при който е намерена чантата на свид. И., съдържаща 440 евро. Тези съображения сочат на несъстоятелността на тезата на защитника за липса на доказателствени източници досежно отнетата сума и за неправилно кредитиране на показанията на пострадалия. Доводите в жалбата от адв. К., касаещи въпроса за ползвания във връзка с извършване на престъплението лек автомобил, са такива за необоснованост и не следва да им бъде отговаряно. От съдържанието на касационната жалба от адв. М. – служебен защитник на подс. Ч., могат да бъдат изведени оплаквания, свързани с допуснати процесуални нарушения – осъждане на този подсъдим само въз основа на обясненията на подсъдимите Т. и Й., които са в противоречие помежду си и с други доказателствени източници. Касационната инстанция намира, че твърдяното от защитата нарушение не е допуснато. Както правилно е посочил въззивният съд, основните уличаващи подс. Ч. фактически обстоятелства се съдържат в обясненията на подс. Т., който пресъздава събитията по организиране на деянието и извършените действия от Ч. вечерта на 05.01.2005г. Тези обяснения, доколкото правилно са преценени като „оговор“, са били подложени на внимателна преценка от контролирания съд, която е обективирана в мотивите на решението. За да послужат за формиране на фактическите изводи, уличаващите обяснения на друг подсъдим, е необходимо да бъдат подкрепени с други обективни доказателства. Такава подкрепеност в случая е налице, понеже последователните и неизменни в хода на производството твърдения на подс. Т. са в кореспонденция с фактическите данни, съдържащи се и в обясненията на подсъдимите Й. и С.. Макар и косвено, те се подкрепят и от показанията на свидетелите Е. Ч. и Г. Ч. за пребиваването в процесната вечер на подс. Ч. във /населено място/, тези на свид. Б. Г. по отношение на предхождаща среща в заведение в [населено място], както и заключението на съдебно-техническата експертиза досежно мобилните телефони. Поради това, не може да бъде възприето като основателно оплакването в касационната жалба за неправилна доказателствена дейност и ненадлежна доказателствена основа на възприетото в атакуваното въззивно решение. Следва да се отбележи, че доводите в касационната жалба, основани на мотивите на Варненския окръжен съд, не следва да бъдат обсъждани, тъй като предмет на касационен контрол е въззивното решение. С оглед на горните съображения, не се установява да е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и не може да бъде уважено искането в жалбата от адв. К. за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В рамките на установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно, като подс. В. Й. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подс. Н. Ч. - по чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК. Понеже в касационната жалба от защитника на подс. Ч. се претендира неправилно осъждане, следва да се посочи, че обективираното от този подсъдим поведение изцяло се субсумира под признаците на описания престъпен състав. Касационната инстанция се произнася по правилното приложение на материалния закон само в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка. При установяване на фактите не са допуснати процесуални нарушения и въз основа на възприетите фактически обстоятелства правилно е приложен материалният закон, като е прието, че подс. Ч. е извършил подбудителска и помагаческа дейност, в съучастие с останалите подсъдими, като извършители. Искането за оправдаване на подсъдимия не може да бъде уважено, понеже не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Оправдаването от касационната инстанция може да бъде сторено само в рамките на установените фактически положения, а по отношение на подс. Ч. фактите сочат на осъществен състав на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК. Оплакването в жалбата от адв. К. за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс. В. Й. за извършеното от него престъпление, също не може да бъде възприето като основателно. Предходната съдимост на Й. е била правилно възприета от въззивния съд, който е посочил настъпила реабилитация за първото му осъждане, както и че по второто осъждане реабилитация не е налице. Именно това осъждане, последиците от което не са заличени поради реабилитация, правилно е било ценено при определяне на наказанието, като сочещо на липса на поправителен и превъзпитателен ефект по отношение на подсъдимия, независимо, че то не е за тежко престъпление. Оценката за висока степен на обществена опасност на подс. Й. е направена не само въз основа на предходното осъждане, но и с оглед степента на участието му в осъществяване на деянието – предмет на настоящето производство. Въззивният съд не е подминал и отчетеното от окръжния съд обстоятелство за това, че този подсъдим е дал обяснения, улеснили разкриването на обективната истина. Не е налице подценяване или преекспониране на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, така че отмереното на минимума наказание е в съответствие с изискванията за справедливост. Направеното пред настоящата инстанция възражение за това, че не е отчетен прекомерно дългия срок на наказателното производство, е релевирано и пред апелативния съд и в решението му то е намерило правилен отговор. Почти тригодишния срок на водене на производството не може да бъде оценен като неразумен и да обоснове компенсация при наказването на подсъдимия. При определяне на разумната продължителност на производството се вземат предвид сложността на делото във връзка с тежестта на обвинението и обема на доказателствата, необходими за изясняването му, поведението на решаващия орган и това на подсъдимия. На фона на доказателствения обем по това производство, не е налице неоправдано забавяне в извършване на разследването и на провеждане на съдебното производство. При тези съображения претенцията за изменение на атакуваното решение с приложение на чл. 55 НК и намаляване на наложеното на подс. В. Й. наказание не може да бъде удовлетворена. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс. Ч., релевирано в жалбата от неговия защитник, също се възприема като неоснователно. С оглед на данните за личността на подсъдимия и предвид неговия конкретен принос в осъществяване на престъпната дейност, правилно въззивният съд е приел, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи налагане на наказанието по реда на чл. 55 НК. Като е отчел настъпилата реабилитация по предходно осъждане на подс. Ч., контролираният съд не е следвало да го съобразява при определяне на наказанието, но това не се е отразило на справедливостта на отмереното наказание на предвидения специален минимум. Не се сочат в жалбата и не се установяват обстоятелства, влияещи върху отговорността, които да са останали извън вниманието на съдилищата. Доводите за процесуалното поведение на подсъдимия са ирелевантни, защото производството спрямо Ч. е проведено изцяло задочно. При тези съображения, касационната инстанция намери, че липсва очевидна диспропорция между наложеното на подс. Ч. наказание с обществената опасност на деянието и на дееца, като оценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства е съответна и изчерпателна. Поради това претенцията за приложение на чл. 55 НК и намаляване на наказанието, направена с касационната жалба, е лишена от основание. При определения размер на наказанието лишаване от свобода не е допустимо отлагането му по реда на чл. 66 НК, каквото е искането в касационната жалба. Без основание са и възраженията в касационната жалба от адв. М. спрямо уважения размер на гражданския иск за причинени на пострадалия И. имуществени вреди. Установените факти са за това, че подсъдимите лица са отнели от владението на Я. И. сумата от 15 240 евро с левова равностойност 29 806,39лв. Именно тази имотна вреда подлежи на репариране. Поради това, не са налице основания за корекция на съдебния акт в гражданско осъдителната част. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 25.10.2017г., постановено по внохд № 52/2017г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.