Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * недопустимост на решение * указания на съда


Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
София, 09.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4526 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба на Кооперация „И.-М” [населено място] бряг срещу решение №467 от 22.12.14г. по в.гр.д.№482/2014г. на Великотърновския окръжен съд.
Ответникът в производството Д. И. П. не взема становище по жалбата.
С определение №551 от 10.11.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за необходимостта от съответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и задълженията на съда при констатирано несъответствие между тях. Въпросът е породен от възникналото съмнение за недопустимост на обжалваното въззивно решение.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Предметът на делото се характеризира с белезите на субективното материално право, чиято защита се търси с предявения иск. Предметът се извлича от титулната част на исковата молба, която определя субектите на правоотношението; от обстоятелствената част и петитума, които сочат правопроизводящите факти и отправеното искане до съда. Необходимо е да има съответствие между обстоятелствената част и петитума, в противен случай липсва предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо решение. Исковата молба е редовна само ако е налице такова съответствие.
В т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани. Ако недостатъците не бъдат отстранени, решението на първата инстанция се обезсилва. В т.5 на ТР №1/09.12.13г. по т.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС се разглежда една специфична хипотеза на нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част, която сочи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице. В този случай, след обезсилване на първоинстанното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Като се изключи тази хипотеза, във всички останали случаи на противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, въззивният съд следва да процедира в съответствие с т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което в тази част не е изгубило сила и при действието на новия ГПК от 2008г. Това означава, че при констатирано противоречие между обстоятелствената част и петитума, въззивният съд следва да остави исковата молба без движение, да даде указания за отстраняване на противоречието и ако те бъдат изпълнени, сам трябва да постанови решение по съществото на спора при вече редовна искова молба.
По съществото на делото:
С обжалваното решение състав на Великотърновския окръжен съд е обезсилил решение №114 от 27.09.2013г. по гр.д.№241/13г. на Районен съд Тетевен и е прекратил производството по предявените от кооперация „И.-М” [населено място] бряг срещу Д. И. П. искове.
Решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до това, че след като исковете са приети от районния съд за недопустими, производството по тях е следвало да бъде прекратено, а не да бъдат отхвърлени със съдебно решение. Добавено е и това, че в случая исковата молба е останала нередовна, тъй като ищецът не е отстранил противоречието между обстоятелствената част, която сочи на иск за оспорване на валидността на процесното пълномощно и петитума и, с който се иска установяване неистинността на това пълномощно като документ.
Настоящият състав приема, че действително има нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум. В този случай въззивният съд е бил длъжен да действа в съответствие с приетото в т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Следвало е да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да уточни искането си, като го приведе в съответствие с изложената обстоятелствена част. Едва ако тези указания не бъдат изпълнени в срок, въззивният съд има правомощието да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявените искове. Като не е изпълнил задълженията си по чл.129 ГПК, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Делото следва да се върне на същия съд с указания да предприеме действия по чл.129, ал.1 и 2 ГПК, вр. т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №467 от 22.12.2014г. по в.гр.д.№482/2014г. на Великотърновския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд след отстраняване недостатъците на исковата молба.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: