Р Е Ш Е Н И Е
№ 414
София, 16 февруари 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четвърти ноември ………........... 2014 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................
.. Красимир Шекерджиев ....................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1333 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимата Р. Р.. Обжалва се решение № 414 от 04.07.14 год., постановено по ВНОХД № 210/14 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. С решението е потвърдена присъда № 25 от 15.05.14 год. по НОХД № 786/14 год. на Хасковския окръжен съд. Със същата Р. е призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „а” НК. Посочено е основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона. Иска се да се отменят постановените по делото съдебни актове и да се прекрати наказателното производство.
В проведеното на 04.11.14 год. съдебно заседание пред ВКС жалбоподателката и назначеният и служебен защитник не се явяват, редовно призовани. На същата дата в деловодството на съда са постъпили писмени бележки от служебния защитник на Р., които не са докладвани до даване ход на делото по същество.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените в нея касационни основания и доводи и становището на прокурора, намира следното:
С цитираната присъда Р. е призната за виновна в това, че за периода 29.03.11 год. до 13.02.13 год., през ГКПП „Капитан Андреево”, общ. Свиленград, пренесла през границите на страната без знанието и разрешението на митниците 367 кутии цигари без бандерол от различни марки на обща стойност 1644.00 лв., като деянието е извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност, поради което и на осн. чл. 242, ал. 1, б. „а” и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е осъдена на ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
Съдът на осн. чл. 242, ал. 7 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и се е произнесъл по направените по делото разноски.
Неправилното приложение на закона се обосновава с довода, че за всяко от осемте нарушения на митническото законодателство Р. е санкционирана по административен ред, което, според защитата, изключва терсене и на наказателна отговорност за същите деяния, съгласно Протокол № 7 към КЗПЧОС, ратифициран със закон, приет от Народното събрание и обнародван ДВ, бр. 87/2000 год., в сила от 24.10.00 год.
Възражението е неоснователно. При приетите за установени факти, които настоящата инстанция не може да ревизира, контролираните съдилища правилно са приложили материалния закон. Умишлено са реализирани съставомерните елементи на квалифицираната контрабанда. Подсъдимата осем пъти е пренесла през границите на страната стоки, подлежащи на деклариране, съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за митниците. В различните случаи пред митническите власти изрично е заявявала, че не пренася стоки, подлежащи на деклариране. Броя на деянията в инкриминирания период обосновават извода, че Р. е лице, което системно се занимава с такава дейност.
Законосъобразно е решението на предходните инстанции, че в случая санкционирането на всяко от митническите нарушения чрез налагане на административно наказание не е пречка за търсене на наказателна отговорност от жалбоподателката. От обективна страна контрабандата по чл. 242, ал. 1, т. 1 НК предполага няколкократно извършване на определени деяния, които сами по себе си не са престъпни. Когато, обаче, извършителят реализира три и повече пъти поредица от административни нарушения, санкционирани по наказателноадминистративен ред, в своята съвкупност те разкриват по-висока степен на обществена опасност, поради което законодателят ги квалифицира като престъпление. Посочената системност изключва идентичността между санкционираните административни нарушения и престъплението, поради което не е реализирана хипотезата на двойна наказуемост за едно и също деяние по смисъла на Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС.
По допълнителните бележки, които не са приети по делото, като постъпили след срока по чл. 351, ал. 3 НПК, настоящата инстанция не дължи произнасяне.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 414 от 04.07.14 год., постановено по ВНОХД № 210/14 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |