О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 16 София, 15.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№665 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №2530/28.11.2012г. по ч.гр.д.№1182/12г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определение №8438 от 05.10.12г. по гр.д.№4115/11г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по предявения иск за делба. Въззивният съд е приел, че в определения срок не са отстранени всички недостатъци на исковата молба: не са представени преписи от исковата молба и от доказателствата за всички ответници; не са посочени адресите на част от ответниците: Ю. М. К.-Г., Ж. Г. Г., В. Г. Г., М. А., както и на К. Р. С. М., Е. Г. М., Б. Г. М. и Н. Г. М.. Приет е за правилен отказът на първоинстанционния съд да изготви съдебна поръчка до И., тъй като не било удостоверено по надлежен ред че последните трима от изброените по-горе лица са граждани на тази държава. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата С. М. Ш.. Жалбоподателката поддържа, че неизпълнението на част от указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба е обусловено от неправомерния отказ да се изготви съдебна поръчка до И., чрез която да се установи кои са наследниците на Е. Г. М., Б. Г. М. и Н. Г. М. и какви са техните адреси, за да бъдат те конституирани като ответници в производството. Без съдействието на съда жалбоподателката не би могла да достигне до тази информация. По отношение на ответниците Ю. М. К.-Г., Ж. Г. Г. и В. Г. Г. жалбоподателката поискала издаване на съдебни удостоверения, за да се снабди с данни за адресите им, а по отношение на М. А. е представила удостоверение за наследници на съпруга и, в което е вписано, че тя е гражданин на С. и при липса на българско гражданство не би могло да се издири адресът и в България. Обстоятелството, че не са представени преписи от исковата молба и от доказателствата за всички ответници се обяснява с това, че междувременно е настъпило конституиране на нови ответници. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса кои са нередовностите на исковата молба, неотстраняването на които обуславя прекратяване на делото от съда на основание чл.129, ал.3 ГПК. . Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като общият въпрос за тълкуване на чл.129, ал.3 ГПК се свърже с данните по конкретното дело и се уточни в следния смисъл: може ли съдът да върне исковата молба, без да съдейства на ищеца за изясняване на обстоятелството кои са наследниците на починало лице, срещу които е предявен искът и какви са адресите на тези наследници, ако такова съдействие е необходимо и без него ищецът не би могъл да се снабди с тези данни. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Задължение на ищеца съгласно чл.127, ал.1, т.1 ГПК е да посочи в исковата си молба имената и адресите на ответниците. От своя страна съдът е длъжен да окаже съдействие при изпълнение на това изискване. Това задължение на съда не е изрично формулирано в закона, но то произтича от прилагането по аналогия на чл.10 ГПК в случаите, когато съдействието се изразява в издирване на данни за адресите на страните и свидетелите, при издаване данъчни оценки, удостоверения за наследници и др. Когато при завеждане на делото ищецът не разполага с данни кои са наследниците на починало лице, срещу които предявява иск, съдът е длъжен са окаже съдействие за получаване на необходимата информация, след като тя не може да бъде събрана по друг начин. Съдът трябва да съдейства и при издирване на адресите на ответниците. Без такова съдействие той няма основание да върне исковата молба като нередовна. В настоящия случай е предявен иск за делба на недвижим имот, реституиран на наследниците на акционерите в бившето [фирма] [населено място]. В исковата молба като ответници са посочени 80 физически лица. В процеса на отстраняване недостатъците на исковата молба и при издирването и конституирането на всички наследници, които са задължителни другари в това производство, съдът е установил, че акционери в дружеството са били Е. Г. М., род.на ....г. в [населено място]; Б. Г. М., род. на ....г. в [населено място] и Н. Г. М., род. на ....г. в [населено място]. Ищцата е изложила твърдения, че тримата са станали израелски граждани. Приложила е кореспонденция, от която се установява следното: Ищцата е поискала от посолството на И. в България предоставяне на данни за наследниците на изброените по-горе лица и за адресите им. Получила е официален отговор, че за да се окаже необходимото съдействие, е необходимо запитването да се отправи чрез Дирекция „К. отношения” на МВнР. Получила е и официален отговор от Министерство на правосъдието, че към настоящия момент между Република България и И. няма сключен договор за правна помощ по граждански дела. Между двете държави се прилага Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела. За издаване на удостоверения за наследници от компетентните израелски власти следва да има образувано гражданско или търговско дело, по което да се изготви съдебна поръчка. Издирването на адреси не попада в приложното поле на конвенцията, но ако те са необходими по гражданско дело, българският съд следва да изготви молба за правна помощ до израелските органи, която да бъде изпратена до тях по дипломатически път. Съобразно приетото по-горе в настоящото определение, българският съд е бил длъжен да окаже на ищцата необходимото съдействие за издирване наследниците на Е. Г. М., Б. Г. М. и Н. Г. М., като изготви съдебна поръчка до И., за да бъдат те конституирани като ответници по иска за делба. Той не е имал основание да откаже това съдействие под предлог, че не са представени доказателства за гражданството на посочените лица. Като не е оказал необходимото съдействие, той не е имал и основание да върне исковата молба като нередовна. Съдът е дължал съдействие и за издирване адресите на Ю. М. К.-Г., Ж. Г. Г. и В. Г. Г., като е следвало да издаде исканите съдебни удостоверения, а също и да укаже пътя, по който ищцата да се снабди с данни за адресите на М. А. и на К. Р. С. М.. Като не е сторил това, районният съд е постановил неправилно разпореждане за връщане на исковата молба, съответно неправилно е и обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд. Що се отнася до преписите от исковата молба – техният брой и задължението за представяне е следвало да бъде определено едва при окончателното уточняване броя на ответниците по предявения иск. По изложените основания обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2530/28.11.2012г. по ч.гр.д.№1182/12г. на Русенския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №2530/28.11.2012г. по ч.гр.д.№1182/12г. на Русенския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: