Р Е Ш Е Н И Е   №  48   София, 04 февруари  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и седми януари  двехиляди и десета  година в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                      ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев   Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 656/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения С. Д. Е. за проверка по реда на възобновяването на определение № 862 от 29.05.2009 год. по ЧНД № 199/2009 год. по описа на Санданския районен съд, с което по реда на чл. 306 ал.1т.1 НПК е извършено групиране на наказанията по отразените в свидетелството му за съдимост присъди. В искането, в допълнението към него и в съдебно заседание от осъдения и служебно назначения му защитник се поддържа довод, че непроверяваното по касационен ред определение е постановено при допуснати съществено нарушение, които са основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК, като се излагат съображения, че при обособяване на съвкупностите не са преценени данните за осъжданията му и това е довело до определяне на незаконосъобразен обем наказателна принуда. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С определение № 862 от 29.05.2009 год. постановено по ЧНД № 199/2009 год. Санданският районен съд е групирал наказанията на осъдения С. Д. Е., като е обособил три съвкупности и е постановил да изтърпи общо наказание от три месеца лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 380/2000 год. и НОХ дело № 282/2000 год.; общо наказание от една година и шест мееца лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 46/2003 год., НОХ дело № 10207/2002 год. и НОХ дело № 150/2003 год. и общо наказание от пет години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 1484/2005 год., НОХ дело № 863/2006 год., НОХ дело № 3358/2006 год., НОХ дело №239/2005 год., НОХ дело № 4971/2005 год., НОХ дело № 83/2008 год., НОХ дело № 2147/2003 год., НОХ дело №1716/2007 год., НОХ дело № 1665/2007 год., НОХ дело № 301/2007 год. и НОХ дело № 730/2007 год., а е постановил отделно да изтърпи наказанията по три месеца лишаване от свобода по НОХ дело № 440/2002 год. и НОХ дело № 353/2006 год. и девет месеца лишаване от свобода по НОХ дело № 245/2005 год., като му е приспаднал изтърпяните части от наказанията. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно обособяване на съвкупностите, не намира опора в даните по делото и е неоснователно. В производството по определяне на общо наказание по няколко влязли в сила присъди по реда на чл. 23-25 НК съдът преценява единствено дали са налице материално-правните предпоставки за извършване на групирането. Законодателят е определил кои са необходимите условия, при наличието на които съдът е длъжен да определи общо наказание, както и размера на същото. По начало за определяне на общо наказание е необходимо да са извършени две или по-вече престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях. При усложнена форма на множество престъпления, една част от които извършени в условията на съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях, а друга част- в условията на рецидив, след влизане на предходни присъди в сила, съдът е длъжен не само да определи съвкупностите, но и да прецени кое е най-благоприятното за осъдения съчетание, така, че да търпи най-малко по размер наказание. В конкретния случай тази преценка е направена, без да е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение. Деянияна, за които е осъден по отразените в приложената справка за съдимост общо деветнадесет присъди са извършени при усложнена форма на множество престъпления и мотивирано съдът е приел, че липсват основания за определяне на общо наказание. Съображението на осъдения, че деянията, за които е осъден с присъдите по НОХ дело № 380/2000 год. и НОХ дело № 282/2000 год., за които е определено общо наказание от три месеца лишаване от свобода, както и тези, за които е осъден с присъдите по НОХ дело № 46/2003 год., НОХ дело № 10207/2002 год. и НОХ дело № 150/2003 год, за които е определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, са извършени в условията на съвкупност с деянията по присъдите, обособени в третата съвкупност, поради което следвало да му бъде определено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода не намира опора в данните по делото. Действително в последната съвкупност са включени и присъди за деяния, извършени преди тези, които са включени в предходните съвкупности, но също така са налице и присъди за деяния, които е извършил след влизането им в сила и това е пречка за определяне на общо наказание. При групирането на наказанията са преценени освен времето на извършване на деянията и на влизане на присъдите в сила и размерите на наложените наказания, в съответствие със задължението на съда да обособи съвкупностите по начин, при който ще бъде търпяно най-малко по размер наказание. Неоснователен е и довода за допуснато нарушение на закона в частта, с която е постановено отделно изтърпяване на наказанията, наложени с присъдите по НОХ дело № 245/2005 год. и НОХ дело № 353/2006 год. Деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 353/2006 год. е извършено след влизане в сила на присъдата по НОХ дело № 245/2005 год и липсва основание за определяне на общо наказание по тях, както се поддържа в допълнението към искането. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила определение на Санданския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл       Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения С. Д. Е. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение № 862 от 29.05.2009 год. постановено по ЧНД № 199/2009 год. по описа на Санданския районен съд, с което са групирани наложените му наказания, отразени в приложената справка за съдимост № 379 от 23.04.2009 год. на бюро за съдимост при Санданския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: