Р Е Ш Е Н И Е № 28 С о ф и я, 24 м а р т 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 я н у а р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 2091/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Я. И. Я. от Т. адв.В.П. от САК срещу въззивна присъда № 73 от 18.09.2013 г., постановена по ВНОХД № 108/2013 г. на окръжен съд-Търговище, която се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и с искания за отмяната й и постановяване на „нова такава, с която да признаете подсъдимия Я. за невиновен”, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане „на първата инстанция”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Касаторът Я., чрез защитника си адв.В.П. от САК моли за уважаване на жалбата. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 40 от 18.03.2013 г. по НОХД № 209/2011 г. на районен съд-Омуртаг подсъдимият Я. И. Я. от Т. е признат за невинен в това в периода от 20 до 29.10.2009 г. в землището на [населено място], област Т., при условията на продължавано престъпление и чрез посредствено извършителство да е отсякъл и извозил извън издаденото му редовно позволително 92 куб.м. дървесина от вида „черен бор” на стойност 3854 лева и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.235, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Присъдата е била проверена от окръжен съд-Търговище по протест на районна прокуратура-Омуртаг с наведени в същия доводи за нейната неправилност относно фактическите и правни изводи за виновно поведение на подсъдимия и съставомерност на деянието му с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна съобразно предявеното му обвинение. С присъда № 73 от 18.09.2013 г., постановена по ВНОХД № 108/2013 г. на окръжен съд-Търговище е отменена присъдата на районен съд-Омуртаг и подсъдимият Я. е признат за виновен в това на 20.10.2009 г. в землището на [населено място], област Т., при посредствено извършителство да е отсякъл 41 куб.м. иглолистна дървесина от вида „черен бор”, собственост на [община], извън издаденото му редовно позволително за сеч, на обща стойност 1717,54 лв и на основание чл.235, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 5 месеца лишаване от свобода и 3000 лв глоба в полза на държавата, като е признат за невинен и оправдан по обвинението за продължавано престъпление за периода до 29.10.2009 г. и за разликата над 41 куб.м. дървесина на стойност над 1717,54 лв до 3 854 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.235, ал.7 от НК е присъдена в полза на държавата равностойността на незаконно добитата дървесина в размер на 1717,54 лева – но като липсва осъдителен диспозитив тази сума да бъде заплатена от подсъдимия Я.. С касационната жалба и допълнението към нея защитникът на подсъдимия ангажира като основания за неправилност на новата въззивна присъда визираните в чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт от прокурора, при анализа на доказателствените източници, извършен от въззивния съд при проверка на съдебен акт, постановен от незаконен, според касатора, съдебен състав на първоинстанционния съд (явяващ се предубеден, при отхвърлено искане за отвод на председателстващия състава на съда и на един от съдебните заседатели), но като оправдателна присъда и за неправилно приложение на закона, като се прави искане с разновидности : за отмяна на въззивната присъда и оправдаването му от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за процесуално допустима, но разгледа по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Макар и многословно, в допълнението към касационната жалба е концентрирано недоволството на подс.Я. от оказаното от въззивния съд доверие на свидетелските показания на работниците му, събрани на досъдебното производство, които счита за манипулирани. В същото време се заобикалят съображенията на съда да приеме само категорично установеното – че в процесния горски отдел за няколко часа от тези работници са били отсечени в констатираните немаркирани по съответния ред просеки и извозени с три превозни билета от неговата фирма 45 куб.м. иглолистна дървесина, от които само 4 куб.м. с КГМ, според заключението на вещото лице, на което е бил проведен и повторен разпит от въззивната инстанция. Съдът е проверил с повторен разпит и част от свидетелските показания, които, заедно с проведените пред районния съд, е анализирал съвкупно с останалите събрани по делото писмени доказателства и експертни изводи. Право на инстанциите по фактите е да дадат вяра на едни и да отхвърлят други доказателствени източници и касационната инстанция не може да променя фактическите им изводи, щом те са изведени при спазване на процесуалните правила. Вярно е, че доказателствените проблеми по делото са довели до забавяне на разследването поради преплитане на търговските отношения на част от участниците в процеса и от констатираните от РДГ-Шумен сериозни нарушения при изпълнение на договорите за добив на дървесина в няколко горски отдела от общински горски фонд на [община] и в разрез с издадените позволителни (в процесния отдел на 1410 немаркирани дървета с различни размери), което е наложило допълнителна проверка на показанията на свидетелите Б.Х., Ю.Р., Б.Х., починалия впоследствие Ив.М.К., както и на твърденията на подс.Я.. В крайна сметка съдът убедително се е обосновал защо приема тезата му за защитна, при известни претенции към изложението му. От друга страна, допълнително наведените от защитника му към жалбата им съображения за пропуски в обвинителния акт не кореспондират с изразеното в пренията и пред окръжния съд становище относно „сеченето” и „извозването” на „тези 45 кубика .. него ден” (20.10.2009 г.), но като се настоява изсичането на немаркирани дървета да е станало по указания на „горския Б.” или на „главатаря И. К.”, проблем, разрешен в описания по-горе доказателствен анализ от въззивния съд. Несъстоятелен е и доводът за предубеденост на съдията и на съдебен заседател от състава на първоинстанционния съд, което било основание за отвода им, но който е постановил оправдателна присъда, за чието потвърждаване е отправено искане от защитата на подсъдимия. ВКС не намира окръжният съд да е допуснал визираните в жалбата процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя Я. и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от „първата инстанция”, а при така установените факти – за оправдаването му. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Съобразно приетите фактически обстоятелства обвинението е било ограничено по обем и време на осъществяване на деянието и в тези рамки е ангажирана отговорността на подс.Я. за престъпление по чл.235, ал.1 от НК. Всъщност, неправилното приложение на закона се свързва единствено с доводи относно „несъмнения и категоричен начин на установяване на .... главния елемент от състава на престъплението”, свързван с разпореждане от подс.Я. към секачите за „каквото и да било” действия при извършване на сеч на 20.10.2009 г. в землището на [населено място], които обаче са относими към доказателствената дейност на съда, а не с приложението на правото. ВКС намира, че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Няма наведено оплакване за наличие на касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК и ВКС не дължи съображения в тази насока. ВКС констатира, че разпоредбата на чл.235, ал.7 от НК е неясно приложена от въззивния съд, като бланкетно е „присъдена в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението – дървесина на стойност 1717,54 лв”, което следва да се отстрани по реда на чл.414 от НПК. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 73 от 18.09.2013 г., постановена по ВНОХД № 108/2013 г. на окръжен съд-Търговище. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :