Р Е Ш Е Н И Е № 213 гр. София, 03.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1125/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационeн протест от Софийска градска прокуратура, против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 4170/2009 г. Твърди се, че съдебният акт по отношение на подс. М. В. М., е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подс. М. М. и неговият защитник, считат протеста за неоснователен. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 135/01.04.2010 г., Софийският градски съд, наказателна колегия, 14-ти въззивен състав, е отменил присъда от 11.05.2009 г., постановена по нохд № 16721/2006 г., наказателна колегия 99-ти състав на Софийския районен съд, като вместо нея, на основание чл. 304 НПК, е признал подс. М. В. М., за невиновен да е извършил престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, извършено на 10.04.2005 г., в[населено място]. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото от прокуратурата касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението, за което е бил обвинен и оправдан от въззивната инстанция, че е извършена неправилна преценка на доказателствата и от там направен незаконосъобразен извод за невиновността му. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подс. М. М., не е осъществил състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Приложен е законът, които е трябвало да бъде приложен. Изводите за невиновността му в осъществяване от обективна и субективна страна на съставът, на посоченото престъпление, се подкрепят изцяло от събраните доказателства по делото. Установените данни от гласните доказателствени източници, подкрепени и допълнени от приложените писмени доказателства и експертни заключения, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което бил обвинен и осъден от първоинстанционният съд. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението че не се касае за извършено престъпление по посоченият текст от НК, е законосъобразно. Липсват доказателства опровергаващи тези изводи. Обратно, събраните по делото такива, посочени по-горе са последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод, че този подсъдим не е извършил инкриминираното деяние. Посочените в касационният протест възражения във връзка с този довод, са били обсъдени от въззивният съд. Същият в мотивите си се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо сита, че подс. М. не е осъществил състава на престъплението, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че подсъдимият не е осъществил това престъпление, поради което и законосъобразно е бил признат за невиновен. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно постановяването на оправдателната присъда по това обвинение. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което и не се нуждаят от преповтаряне. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от отметката върху молбата – декларация на Н. Р. от областната управа на[населено място], е че няма данни към 2005 г. имотът да е актуван като държавен съобразно ЗДС, а ръкописната на подс. М. М., в качеството му на началник отдел „О. собственост” – че няма данни за общински или държавен характер на имота до 01.06.1996 г. – л. 21 от сл. д. ЗОС влиза в сила на 01.06.1996 г. и с него за първи път се урежда актуването на общинска собственост, което за процесния имот е станало към 08.02.2005 г. С диспозитива на обвинителния акт е посочено, че неверните обстоятелства отразени в молбата – декларация от подс. М. са, че имот УПИ ІV, кв. 1а по плана на[населено място], местност „Национален киноцентър”, няма общински и държавен характер до 01.06.1996 г. и не е актуван като общински след 1996 г. Следователно от една страна, обстоятелството, че няма данни имота да е държавен е удостоверено от София област с печат и подпис на областния управител, а от друга посоченото обстоятелство от прокуратурата, че имотът не е актуван като общински след 1996 г., изобщо не фигурира в отметката направена от подс. М., върху инкриминираната молба – декларация. Следователно е напълно законосъобразен извода на въззивният съд, че подс. М. М., в качеството си на длъжностно лице – н –к отдел „О. собственост” при район „Витоша” София, не е удостоверил неверни обстоятелства, поради което не е осъществил състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това касационно основание се свеждат до твърденията, за превратно тълкуване на събраните доказателства от втората инстанция във връзка с направения извод за невиновност на подс. М. М.. Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Присъдата на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая съществено е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли е или не престъпление от подс. М., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил оправдан по него. Не възприемайки правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подаден протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция мотивирано е обосновала извода си да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Понеже въззивния съд е изпълнил и задълженията си по НПК при постановяване на присъдата, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, които са само основание за отмяната й. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните правила на прокуратурата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са били подробни съображения, обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направени доводи. С оглед на всичко изложено, протеста като изцяло неоснователен следва да бъде отхвърлен, а присъдата на Софийския градски съд - оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 135/01.04.2010 г., постановена по внохд № 4170/2009 г., на Софийския градски съд, наказателна колегия, 14-ти въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: