Р Е Ш Е Н И Е № 237 Гр.София, 23.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември, 2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 939/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №14/13.05.16 г., постановена от ОС-Силистра /СлОС/ по Н.Д.71/ 16 г., подсъдимият С. И. Е. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.330,ал.2,т.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето, през което деецът е бил задържан по настоящото производство, считано от 10.08.15 г. Тази присъда е потвърдена с решение №178/01.08.16 г.,постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.251/16 г. Срещу така постановения съдебен акт са постъпили лична жалба на подсъдимия с допълнение към нея, както и жалба на защитника на Е.. Общо казано, са посочени трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Подсъдимият иска делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за установяване на обективната истина, а според защитника, се дължи отмяна и на решението на въззивната инстанция, и на присъдата на СлОС, след което делото да се върне с указания за отстраняване от страна на държавния обвинител на сериозни недостатъци по обвинителния инструмент. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично и неговият защитник поддържат жалбите с отразените в тях доводи. Представителят на ВКП настоява решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата на подсъдимия, допълнението към нея и изготвената от защитника жалба, както и отразените в тях доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ и ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ НЕЯ: Най-напред, преди да пристъпи към конкретно разглеждане на допустими доводи по личната жалба на касатора и допълнението към нея, този съд следва да отбележи, че голяма част от изложението на Е. касае несъгласие с доказателствената преценка на решаващите съдилища. Атакуват се доказателствени източници по същество на съдържащата се в тях информация, като или се твърди, че неблагоприятните за дееца показания са изфабрикувани, или че не са убедителни направените съдебни изводи, макар и базирани на експертни заключения. Всички те са разработени на базата на лични размисли на дееца по отношение на доказателствата, които по-скоро имат вид на обяснения. Генерално погледнато, най-вече се правят възражения за необоснованост, която не е касационно основание и при първо разглеждане на делото пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, каквото е настоящото такова, не се дължи произнасяне по тях. Вглеждайки се внимателно в съдържанието на допълнението към касационната лична жалба на Е. обаче, ВКС съзира аргументи, които може да подведе под оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, рефлектирали върху упражняване правото на защита на дееца- касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 вр.ал.3,т.1 НПК. И това е така, доколкото посредством изложени доводи се оспорва годността на оценъчната дейност на решаващите съдилища, включили в своята преценка недопустим доказателствен материал и непровели съдебно разследване, което да води до разкриване на обективната истина /въпреки че насоката й би следвало да бъде,според Е., че той не е извършител на престъплението, за осъществяването на което е осъден/. Първо, няма съмнение, че показанията на свидетелите В. и Ч. се различават същностно. Подсъдимият оспорва показанията на В., който лъжел и тъй като само неговите /на свидетеля/ заявления не са достатъчни за изграждане на обвинителната теза, били създадени неистински доказателства. В тази връзка деецът твърди, че поискал на досъдебното производство свидетелите Ч. и В. да бъдат съпоставени в очна ставка, но това му било отказано. Отразеното следва да бъде разчетено като оплакване за допускане на процесуално нарушение, ограничило участието на тази страна в процеса. Като оставим настрана,че решаващите съдилища са мотивирали позицията си за установено авторство на деянието не единствено на показанията на свидетеля В., а преценявайки същите в контекста на останалия събран доказателствен материал, трябва да се отбележи, че тази инстанция не различи направено от Е. или неговия защитник искане за допускане на очна ставка между В. и Ч.. Всъщност, според касатора такова искане е депозирано на досъдебното производство. Прегледът на материалите по делото установява, че включително и в последния възможен момент от досъдебната фаза, в който лично е участвал жалбоподателят- предявяване на материалите по разследването, липсва отбелязване на подобно искане. Такова искане не е отправяно и в централната фаза на наказателния процес- съдебната такава. Съдът от своя страна не е намерил предпоставки да съпостави в очна ставка двамата обсъждани свидетели. Това е негово суверенно право, но обяснение за липсата на служебна инициатива би могла да се търси от една страна защото не е счетено,че обективната истина би била установена по този начин, а от друга- защото е констатирано към чии свидетелски показания могат да се отнесат останалите събрани доказателства. Второ, подсъдимият оспорва липсата на следи от пръсти по иззетата по производството бутилка, в която е била съхранявана запалителна течност, както и недостатъчното изразяване по ръцете му на нефтени фракции. Решаващите съдилища са взели отношение по въпроса и позицията им се споделя и от настоящия касационен състав. В този аспект са взети предвид подробно обсъдени експертни заключения, които не са оспорвани от страните и стоят в основата на възприетите изводи. Разяснено е защо е възможно да липсват дактилоскопни следи по бутилката и защо нефтените фракции е допустимо да не са явно изразени. Още повече, в съобразие с показанията на свидетеля В., подсъдимият и свидетелят Ч. след избухване на пожара са мили ръцете си на чешма на 8-ми пост, известна в пределите на процесното селище. Трето, в хода на провежданото досъдебно производство предмет на разглеждане са били иззети писма в ареста. Този съд няма да третира същите, а единствено ще отбележи възражението на Е.,че по този начин е бил злепоставен и че не познава лице с прякор „М.”. Претенцията за злонамереност срещу му се съдържа единствено в неговите думи. Що се касае до лице с прякор „М.”, в тази насока съдилищата са приели за достоверни показанията на свидетеля В.. Действително, въззивната инстанция е допуснала известна неточност, /л.7 от решението долу, л.8 горе/, като е приела,че подсъдимият се е обърнал с „М.” към свидетеля В., след като видно от показанията на самия свидетел, това обръщение е било към Ч. /л.106 от първостепенното съд.д.на гърба, последен абзац/. От друга страна на л.3 от решението на ВнАС изрично е уточнено,че Е. се е обръщал към В. с прякора „М.”, изхождащ от „М.” /признат прякор от самия свидетел в съдебно заседание пред СлОС/. В частта по приетите факти /л.4 от решението, първи абзац/ този елемент не е детайлно уточняван. Това е обяснимо, тъй като фокусирането върху обръщението не е целяло самото него, а съдържанието на изявлението, направено от касатора, отразяващо начина на запалване. В този смисъл ценимите от настоящата инстанция лични възражения на касатора следва да бъдат счетени за несъстоятелни. ПО ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТНИКА: Най-напред в същата се атакува годността на обвинителния акт до степен да се твърди,че в обстоятелствената част на същия не са отразени фактически обстоятелства по престъпната деятелност на Е.; и че по същество обвинителният акт не може да бъде оприличен на обвинителен инструмент, отговарящ на изискванията на чл.246 НПК. Точно в тази връзка се иска отмяна и на решението на ВнАС, и на присъдата на СлОС и финално разрешение на производството с връщане на делото на досъдебното производство, за да може прокурорът да поправи допуснатите от него недъзи. Като се пренебрегне обстоятелството, че освен пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, защитникът никога не е възразявал срещу годността на обвинителния акт /по начин, че незаконосъобразното му изготвяне да рефлектира върху упражняване на правото на защита на подсъдимия да разбере ясно,конкретно и пълно в какво бива обвинен, за да е в състояние адекватно да организира защитата си/, което е негово право, трябва да се признае, че ВКС не съзира сочените в жалбата неблагополучия. Представителят на прокуратурата е избрал своеобразен прийом за изграждане на обстоятелствената част на обвинителния акт, възпроизвеждайки в същата показания на свидетеля В.. Същевременно съдържанието на изложеното от него дава възможност да се изведе заключение за начина, по който Е. е извършил палежа- чрез заявлението си след връщането в автомобила заедно със свидетеля Ч., как става запалването, което бе споменато по-горе в настоящото изложение,макар и погледнато от друг ъгъл. Този начин на извършване на престъплението е възприет и от решаващите съдилища и настоящата инстанция не намира основания да извежда съществено накърняване на правото на защита на касатора. Второ, възпроизвеждането на показанията на свидетеля В. в мотивите на контролирания съд е извършено не самоцелно, а доколкото въз основа на тях е възприета фактологията по престъпната деятелност. Информацията от тези изявления е съпоставена с останалите съществени доказателствени източници по делото и не може да се удовлетвори претенцията, че подсъдимият е осъден на базата на предположения, а не въз основа на стройна и последователна верига от доказателства, водещи до единствено възможния извод относно негово авторство на деянието. Все в светлината на обсъжданото трябва да се вземе отношение по две обстоятелства, засегнати в касационната жалба на защитника. Едното е свързано с това,че в съдебната мотивировка не се уяснява на база какви доказателства се приема, че чутият от свидетеля трясък е резултат от избухване на подпаления процесен автомобил. Липсват повече разяснения по възражението. По мнение на тази инстанция и без изключително задълбочен прочит на решението може да се заключи, че чутият трясък е възпроизведен като възприятие на В., а изводът на какво се е дължал той- като фактологически такъв, изведен от цялостната доказателствена съвкупност. Другото обстоятелство е свързано с отправеното възражение, че ВнАС не бил обсъдил пресъздаденото от В. изявление на подсъдимия, че са „оправили мършата, да се научи да не порти на полицаите”. Оттук се извлича липса на доказателствена обезпеченост на мотива на дееца да подпали колата на бившата си приятелка, за която категорично няма данни да е постъпвала като „предател”; а следователно и да осъществи палежа. Наистина, този съд не може да отрече наличието на противоречивост или поне недостатъчна прецизност на аргументацията на ВнАС чий автомобил е искал да подпали подсъдимият-този на пострадалата /негова бивша приятелка/ или на друг човек, „изпортил го на полицията”- л.7 последен абзац от решението, продължаващ на л.8 от същото. Казано просто, останало е неизяснено /и няма как да бъде сторено тепърва по процесуален път/ дали деецът е бил абсолютно наясно със собствеността /владението/ на имуществото, което е запалил и всъщност какъв би бил мотивът му да подпали колата на бивша своя приятелка. Все пак не бива да се забравя установеното,че по-рано същата вечер той е искал да пали вратата на бивша своя приятелка и при направената обиколка с автомобила на В. е оглеждал МПС-та и е коментирал техните собственици /владелци/. Дори и да бе се стигнало до извод, че Е. е желаел да запали колата на „предател” според него, а не на пострадалата, би ли се поставял въпрос налице ли е фактическа грешка по смисъла на чл.14 НК? Отговорът е категорично отрицателен. И това е така, тъй като във всички случаи жалбоподателят е знаел, че пали чужда движима вещ на значителна стойност и погрешната му представа чия е тя не би изключила интелектуалния момент на реализирания умисъл. На последно място, в жалбата на защитника се навежда оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание-касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Твърди се, че не са съобразени всички значими за индивидуализацията обстоятелства и значително са надценени отегчаващите вината фактори. Липсва по-нататъшно разгръщане на противопоставянето на приетото от въззивната инстанция в обсъжданата част. Липсва развиване и в съдебно заседание пред ВКС, поради което предвид ненадлежна конкретика този съд не следва да взима отношение. Той само желае да отбележи, че и първостепенният, и второстепенният съд са защитили по предвидения ред позицията си относно дължимото за налагане наказание на Е.. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение следва да остави в сила атакувания съдебен акт. Затова Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/01.08.16 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д.251/16 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/