О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 662

София, 09.08.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 689 по описа за 2022г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пенсионно-осигурителна компания „ДСК-РОДИНА"АД, [населено място], чрез процесуалния представител адв. Н. А. от САК, срещу решение №266592 от 17.11.2021г., постановено по гр. д. № 4257/2021г. по описа на Софийски градски съд, ІV Е въззивен състав, с което е потвърдено решение от 27.11.2020г., постановено по гр. д. № 74666/2019г. по описа на Софийски районен съд, с която са уважени предявените от М. Ц. Ц. срещу Пенсионно-осигурителна компания „ДСК- РОДИНА"АД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ. Признато е уволнението й от работодателя със заповед №113/25.10.2019год. за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповедта, възстановена е М. Ц. Ц. на длъжността заемана преди уволнението „мениджър продажби София, регион София изток“ в Пенсионно-осигурителна компания „ДСК- РОДИНА"АД, [населено място] и е осъдена Пенсионно-осигурителна компания „ДСК- РОДИНА"АД, [населено място] да заплати на М. Ц. Ц. сумата от 9 738,96лв.- обезщетение за оставане без работа за периода 25.10.2019год. до 25.04.2020год., ведно законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска 20.12.2019год. до окончателното изплащане. Потвърдено е определението на СРС, с което е изменено решението в частта за разноските и на М. Ц. Ц. са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1 700лв. Моли да се отмени изцяло решението и да се отхвърлят предявените искове. Претендира за разноски по делото.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. За допускане на обжалването се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Поставят се следните група въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/. До каква степен искането на обяснения от работника по чл. 193 КТ трябва да е конкретизирано и длъжен ли е работодателят да посочи в същото обективни и субективни признаци на конкретните нарушения на трудовата дисциплина, които впоследствие са въведени в заповедта като основания за налагане на дисциплинарното наказание, за да се счита изпълнено императивното правило на чл. 193 КТ? Задължително ли е формулировката на извършеното дисциплинарно нарушение в писмото, с което се изискват обясненията на служителя, да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание? Достатъчно ли е уволненият работник/служител да е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина се искат обясненията, за да се счита за надлежно изпълнена процедурата по чл. 193 КТ? Предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните нарушения, свидетелства ли, че уволненият работник/служител е разбрал за какво е наложено дисциплинарното наказание, в контекста на спазването на процедурата по чл. 193 КТ? По тази група въпроси сочи, че въззивното решение противоречи на решение №124/23.06.2020год. на ВКС, по гр.дело №3709/2019год. ІV г.о., решение №544/06.01.2012год. на ВКС, по гр.дело №1811/2010год. ІVг.о., решение №722/03.01.2011г. на ВКС по гр.дело №518/2009г. ІVг.о., решение №68/28.04.2014год. на ВКС, ІV г.о. и решение №270/03.01.2013год. на ВКС по гр.дело №1328/2012год., ІV г.о., 2/. Има ли право работодателят на дискреционна преценка по отношение на определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение, в случай че не се отклонява от нормата на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда при налагане на дисциплинарното наказание? Има ли работодателят право да определя, съобразно своята дейност и интереси, кои нарушения на служителя ще третира като тежки такива и от значение ли са спецификата на дейността, която осъществява работодателят, характерът на изпълняваните трудови функции от служителя и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие? При определяне на дисциплинарното наказание от страна на работодателя трябва ли последният да вземе предвид и евентуалните вреди, които е можело да настъпят за него, в случай че системите му за сигурност не са били задействани? При определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение има ли значение дали настъпването на вредите е било ограничено от работодателя или от служителя? При определяне на дисциплинарното наказание, трябва ли работодателят да съобрази възможните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за него и субективното отношение на служителя към нарушението? Обстоятелството, че електронната система за сигурност на работодателя не е допуснала електронно съобщение с прикачен към него файл с поверителна информация да бъде получено от адресата на това съобщение, намалява ли отговорността на служител, който виновно и съзнателно е изпратил такова съобщение като е желаел същото да достигне до адресата си и осъзнавайки ясно, че с действията си нарушава трудовата дисциплина? По тази група въпроси сочи, че противоречи на решение Решение № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012г., IV г.о., ГК; Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IVг.о., Решение № 267 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 390/2020 г„ IV г. о„ ГК и решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о. 3/. Когато във въззивната жалба страната се позове на порок в доклада, изготвен от първоинстанционния съд, какви процесуални действия трябва да предприеме въззивният съд, за да отстрани този порок? Длъжен ли е въззивният съд да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства, когато ответникът е поискал това с изрична молба? Неотстраняването на съществен порок в доклада на първоинстанционния съд от страна на въззивния съд, основание ли е за отмяна на въззивното решение като неправилно? Сочи, че тези въпроси за разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и решение № 40 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 2041/2020 г., I г. о., ГК. 4./ Задължен ли е въззивният съд да формира правните си изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото и след обсъждане на релевантните възражения? Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма? Може ли въззивният съд да приеме за спорни и недоказани такива обстоятелства, за които страните са постигали съгласие и по отношение на които са приобщени доказателства? Длъжен ли е въззивният съд, когато приеме за спорни обстоятелства, които първоинстанционният съд не е квалифицирал като спорни, да докладва на страните тази промяна? Може ли въззивният съд да промени подлежащите на доказване факти и ако го направи следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест? Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1 /2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 700/06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 129/29.06.2015 г. по гр.д. № 4040/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др.
Касаторът счита, че е налице и очевидна неправилност на решението, обосноваваща допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Ц. Ц., чрез своя пълномощник адв.Т., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да не се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:
За да потвърди решението в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че между страните е било налице трудово правоотношение от 15.10.2010год., по силата на което ищцата и към момента на уволнението е изпълнявала длъжността „мениджър продажби -София“. Със заповед № 112/25.10.2019год. на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на Пенсионно- осигурителна компания „ДСК- Родина" АД, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“- на основание чл.188, т.3 вр. чл.186, чл.187, ал.1, т.8 КТ- направени констатации за разпространяване на поверителни за работодателя сведения и чл.187, ал.1, т.10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение/, като е издадена и заповед №113/25.10.2019г. по чл.330, ал.2, т.6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. В мотивите на заповедта е посочено, че уволнението е наложено за това, че е „разпространила поверителни за работодателя сведения“ чрез „изпращането на файл с лични данни на физически лица от служебния имейл към частна електронна поща“, при което е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.5.9 от трудовия договор, изразяващо се в нерегламентирано разгласяване на персонални данни, с което е нарушила задълженията си по т.5.4.5 и т.5.5.6 от сключения на 15.02.2010 г. трудов договор, отнасящи се до опазването и неразгласяването на поверителна информация, и чл.48, ал.1 и ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред- за опазване и неразпространение на служебна, фирмена и търговска тайна, в чието определение влизат: персонални данни /имена, ЕГН, данни от документи за самоличност, адресна регистрация/ за осигурени лица и осигурители- физически лица в учредените и управлявани от ПОК „ДСК- Родина“ АД пенсионни фондове.
С писмо изх.№ 4222/ 25.10.2019 г., връчено на същата дата от ищцата Ц. са поискани обяснения по чл.193, ал.1 КТ „във връзка с нейни действия на 25.10.2019г. за изпращането на служебна информация до частна електронна поща“ и е посочено, че същите се изискват след постъпили при работодателя на същата дата след мониторинг на мрежата от служители по сигурността данни за „изпратено от нея на 25.10.2019г. електронно писмо с прикачен файл с лични данни на физически лица към лична електронна поща“ и е определен еднодневен срок от работодателя за даване на обяснения.
В обясненията си от 25.10.2019 г. в докладна записка ищцата е посоченила, че с изпратения на 25.10.2019 г. имейл от служебната към личната й поща същата имала за цел да подготви в предстоящите почивни дни- събота и неделя, справка, „която да покаже на управителите на клонове в понеделник- относно общото изпълнение на посредниците, за които отговаря, по офиси, от началото на годината до този момент“; целта й била да дискутират предстоящите продажби от посредниците до края на годината, за да изпълнят поставения им от компанията план; тъй като справката изисквала време, с каквото през работното си време не разполагала и предпочела да я направи в свободното си време.
Въззивният съд е приел, с оглед на това, че в случая се касае за конкретно действие—изпращане на електронно писмо, не може да бъде споделен изводът на първоинстанционният съд, че определеният еднодневен срок за даването на писмени обяснения е бил недостатъчен и не е позволил на ищцата да извърши проверка на обстоятелствата, посочени в писмото, и да изпълни изискването за физическото изготвяне и представяне на обясненията. Приел е, че при извършена съпоставка между писмото за изискване на обяснения, на самите обяснения и на мотивите на атакуваната заповед, дадената обща формулировка в изискването за обяснения, неуточнение на нарушението от обективна и субективна страна не може да се приеме, че преди налагане на наказанието работодателят е спазил задължението за изискване на обяснения от служителя и което е основание да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно. Въззивният съд е разгледал спора по същество и е приел, че не са установени по делото и вменените на ищцата дисциплинарни нарушения. Приел е, че изпращането на имейл от служебната на личната електронна поща на служителя не представлява нито разпространяване, нито разгласяване на поверителна информация, не са доведени до знанието на субекти, на които работникът или служителят не е имал право да ги съобщи, нито има данни за намерение на ищцата да разпространява такива поверителни за ответното дружество сведения, нито са предприети от нейна страна действия по разпространяването или разгласяването им. За безспорно е прието, че поради намесата на служители по сигурността писмото не е получено в личната електронна поща на ищцата, като изобщо не е осъществено разпространяване или разгласяване на поверителни за работодателя сведения по смисъла на чл.187, ал.1, т.8 КТ, като също така няма и безспорни доказателства, че изпратеното от служебната на личната електронна поща на ищцата писмо е съдържало поверителни за работодателя сведения и е съдържало поверителна информация, отразена в документите на ответника. Възприето е от въззивния съд, че не може да се приеме, че от страна на ищцата е било извършено и друго тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение“ по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 КТ, независимо от задълженията в трудовия договор в т.5.9, 5.4.5 и т.5.5.6 и в Правилника за вътрешния трудов ред да опазва и не разпространява служебна, фирмена и търговска тайна, което включва и персонални данни, имена и др., след като в случая не е доказано, че ищцата не е опазила сочената информация, нито, че е разпространила или разгласила такава, като я е довела до знанието на субекти, на които не е имала право да я съобщава. Въззивният съд независимо, че е приел, че ищцата има укоримо поведение и е извършила нарушение на трудовата дисциплина, но което също така не може да бъде квалифицирано като „разпространяване на поверителни за работодателя сведения“ по смисъла на чл.190, ал.1,т.4, вр. с чл.187, т.8, изр.3 КТ, съответно да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, което и не съответства на тежестта на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, както и на поведението на служителката. Поради което предявените искове са уважени, отменено е уволнението, като незаконосъобразно, възстановена е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение за остававено и без работа за период от шест месеца на основание чл.225, ал.1 КТ, определено на база полученото през последния отработен месец преди уволнението.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл.3 ГПК.
По първата група въпроси в изложението, които се отнасят до спазване на задълженията по чл.193, ал.1 КТ за работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание да изиска и да приеме писмените обяснения на работника или служителя относно нарушенията на трудовата дисциплина, които е констатирал и предвиденото в чл.193, ал.2 КТ, че когато работодателят предварително не е изискал и приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание без да разгледа спора по същество, същите не са обусловили решаващата воля на съда, доколкото неспазването на изискването по чл.193, ал.1 КТ не е единственото основание послужило за отмяна на процесното уволнение. В конкретния случай независимо, че въззивният съд е изложил мотиви, в които е посочил, че не възприема, че дадения еднодневен срок за обяснения на ищцата за конкретното й поведение на 25.10.2019год. във връзка с действия за изпращане на служебна информация до частна електронна поща е недостатъчен, невъзприема, че е налице надлежно изискване на устни или писмени обяснения относно вменените й наршушения, е разгледал спора по същество, като крайните му изводи са че уволнението е незаконосъобразно на няколко различни основания- извършеното не представлява квалифицираното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1,т.4, вр. с чл.187, т.8 КТ-разпространение на поверителни за работодателя сведения и нерегламентирано разгласяване на персонални данни и не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Доколкото общата предпоставка не е налице не следва да се обсъждат допълнителните, в случая по чл.280, ал.1,т.1 ГПК във връзка с посочените в изложението решения на ВКС.
По втората група въпроси свързани с определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение и прилагане на чл.189, ал.1 КТ обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната практика. Първо въззивният съд е приел, че посоченото в уволнителната заповед и извършено от ищцата като укоримо поведение не прдеставлява разгласяване на поверителна информация, тъй като при разпространяване на поверителни за работодателя сведения нарушението се извършва чрез съобщаване на тези сведения на трети лица и което в случая не е установено да е извършино след като е прието, че поради наличната система за сигурност писмото не е получено в личната електронна поща на ищцата и от друга страна макар и укоримо поведението на ищцата не е съответно да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Законът не забранява налагането на дисциплинарни наказания за нарушения, които не са сериозни, но степенува наказанията по вид и тежест в чл. 188 от КТ именно с цел да се постигне справедливо съответствие и при съобразяване на критериите в чл.189, ал.1 КТ за съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение-тежест на нарушенията, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Дали конкретното нарушение е достатъчно сериозно е въпрос на правилността на решението и не може да бъде обсъждан в настоящото производство.
По поставените в третата група въпроси относно пороци в доклада на първоинстанционния съд и правомощията на въззивния съд в тази връзка, при постановяване на обжалваното въззивно решение са съобразени постановките дадени в т.2 от ТР 1/2013год. по т.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Изрично в посоченото тълкувателно решение е посочено, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно. При позоваване на във въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл.146, ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първа инстанция поради отсъствие, непълнота и неточност на доклада и дадените указания. В случая независимо от оплакването във въззивната жалба свързано с доклада по делото и след като изрично първоинстанционният съд освен общо е посочил, че в тежест на работодателя ответник е да доказва всички свои възражения и твърдения в отговора на исковата молба, е указал да докаже извършването на твърдяното нарушение, което в действителност е от значение за разрешаване на спора по делото. Не се отразява на решаващата дейност на съда посочване в доклада, че ответникът следва да докаже добросъвестност при извършване на уволнението относно което са и оплакванията във въззивната жалба, както и от непредприемане на действия по приемане на безспорни обстоятелства по делото, по които обаче страните са спорили.
По поставените в четвъртата група въпроси относно задълженията на въззивния съд същите не са решени в противоречие с практиката на ВКС, която касаторът е цитирал. Въззивният съд е изложил собствени мотиви, обсъдил е всички доказателства по делото, както и възраженията на страните, изследвал е дали нарушението е извършено, обосновал е изводите си, че извършеното нарушение от ищцата не представлява такова по чл.187,т.8 КТ както и не следва да се квалифицира като тежко такова по смисъла на чл.190 КТ и не оправдава налагане на най-тежкото дисциплинарното наказание-уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжаване е цитирана разпоредбата на чл.280, ал.1 т. 3 ГПК, която се отнасая до правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но не е поставен въпрос, както и не е обосновано какво се има в предвид и само бланкетно е посочен текста на разпоредбата.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При посочените доводи в изложението решението, не е очевидно неправилно. Решението не е постановено в пряко нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При очевидната неправилност недостатъците на решението трябва да са от такова естество, че да не е нужно да се извършва проверка на доказателствата по делото. Настоящият случай не е такъв.
При този изход на делото не се дължат разноски на касатора, а на ответникът по касация, който е направил искане и е представил доказателства за направени разноски в размер на 1 700лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №266592 от 17.11.2021г., на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 4257/2021г.
ОСЪЖДА Пенсионно-осигурителна компания „ДСК-РОДИНА"АД, [населено място], ЕИК 121507164 да заплати на М. Ц. Ц., с ЕГН [ЕГН] сумата от 1 700лв.-адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: