Р Е Ш Е Н И Е № 592 София, 05.01.2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Даниела Атанасова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Д. Атанасова наказателно дело № 589/2010 година. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите: Б. М. В. от гр. София, чрез неговия служебен защитник – адвокат И. Абаджиев; К. П. В. от [населено място], чрез служебния му защитник – адвокат З. Л. и на Б. И. Р. от [населено място], чрез служебния му защитник – адвокат П. Чергаров, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 221/2010 [населено място] се във всички жалби, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедлив0. Исканията са за неговата отмяна, оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на определените наказания. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че и трите жалби са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 164/02.06.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е изменил присъда № 42/08.02.2010 г., постановена по нохд № 3900/2004 г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 7-ми състав, като е намалил наложеното наказание „лишаване от свобода”, на подс. К. П. В. на ПЕТ ГОДИНИ. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подс. К. П. В., В. В. А., Б. М. В. и Б. И. Р., са били признати за виновни в извършено на 12.07.2004 г., в [населено място], на площад „Лъвов мост” престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за подс. К. В. вр. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и „б”, а за подс. В. А., вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и при условията на чл. 54 НК осъдени както следва: подс. В. А. – на една година лишаване от свобода, подс. Б. В. – на три години и шест месеца лишаване от свобода, а подс. Б. Р. – на четири години лишаване от свобода. Определил е „строг” първоначален режим по отношение на подс. К. В., В. А. и Б. В., в затворническо общежитие от закрит тип, а на подс. Б. Р. – „общ” първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Постановил е по реда на чл. 68, ал. 1 НК, подс. В. А. да изтърпи наложеното му наказание от шест месеца лишаване от свобода, по нохд № 9551/2003 г., по описа на СРС, а подс. Б. В. – да изтърпи наказанието от една година лишаване от свобода наложено по нохд № 7414/2002 г., на СРС, определяйки затворническо общежитие от открит тип и „общ” първоначален режим. Зачел е предварителното задържане и е присъдил направените разноски. По довода в трите жалби, за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. К. В., Б. В. и Б. Р.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимите и възможност за устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните им права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Тримата касатори, са имал възможност да се защитават пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокати и да дават обяснения по обвинението. В хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационните жалби, за допуснати съществени процесуални нарушения, е неоснователно. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата, подробно в мотивите си – л.л. 58 и 59, обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимите доводи, включително и твърденията за нарушено право на защита поради непълноти в обвинителния акт и недостатъчна конкретизация на обвинението. Изложените съображения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимите са осъществили състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно са били осъдени за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадени жалби пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимите и че са били допуснати съществени процесуални нарушения. И настоящата инстанция счита, че не е било нарушено по никакъв начин правото на защита, на тримата подсъдими с отказа да се приемат техните възражения за основателни и с извода, че обвинението срещу тях е доказано по несъмнен начин. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията, които се правят в жалбите и поддържани в съдебно заседание е, че подсъдимите не са извършили инкриминираното с обвинението деяние, тъй като липсват доказателства в тази насока. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Б. В., К. В., Б. Р., са осъществили състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по посоченият по-горе текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – обясненията на подс. К. В., който е заявил, че предложението за извършване на деянието е било направено от подс. Б. Р., че те са съгласили с него, всички са нанесли побой на пострадалия Р., а подс. Р. взел мобилния му телефон, от показанията на свидетелите Р. - пострадал, който е категоричен, че побоя му е бил нанесен най-малко от пет човека, а наличното улично осветление му е позволило да види лицата на нападателите, като в последствие ги посочил на полицейските служители, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, тъй като са потвърдени и от показанията на св. Николов, както и на Захариев, Б. и Николов, от приложените писмени доказателства – включително протокол за доброволно предаване на отнетия мобилен телефон от подс. Р., от експертните заключения. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимите, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимите. Изложил е и убедителни съображения на кои доказателства се дава вяра, на кои не и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимите. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава вяра в по-голямата им част на обясненията на подс. К. В., на показанията, на пострадалия свидетел и останалите разпитани по делото. Точно е посочено, че деянието е осъществено както от обективна така и от субективна страна. Нанасянето на побоя е обслужвало намерението за отнемане на вещи, така както е предложил подс. Р. – „да ограбят човека” – обяснения на подс. К. В.. Тези факти се подкрепят и от показанията на св. Р., който твърди, че побоя е започнал по подаден сигнал, едновременно от всички след думите „хайде сега”. Установените данни говорят за общност на умисъла за извършване на това престъпление, при който всички подсъдими са упражнили насилие, а един от тях е извършил отнемането на веща. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че касаторите са извършили посоченото по – горе престъпление. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимите. По довода за явна несправедливост на наложените наказания: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкциите по вид и размер, така както са определени от решаващия съд и изменена от въззивната инстанция по отношение на подс. К. В., са напълно справедливи. Съставът на тази инстанция е преценил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и законосъобразно е стигнала до извода, за справедливостта на наказанията по отношение на подс. Б. В. и Б. Р. и завишеността му по размер за подс. К. В., отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията им. И според настоящата инстанция при определянето им, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, включително данните за завишената степен на обществена опасност на деянието, както и за личността на дейците. Не съществува възможност за приложение разпоредбите на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни /о/, смекчаващи вината обстоятелства, за да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. В случая, са спазени точно правилата на чл. 54 НК за индивидуализация им и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК. Ето защо, касационните жалби се явяват изцяло неоснователни, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 164/ 02.06.2010 г., постановено по внохд № 221/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: