РЕШЕНИЕ N 586 гр. София, 27 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 1О декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ИВЕТА АНАДОЛСКА при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 654/2010 година. Производството е образувано по жалба на подсъдимия П. З. С. против въззивно решение № 358/25.10.2010 год. по в.н.о.х.д. № 554/2010 год. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба, поддържана в съдебно заседание, лично и от защитника, като основания за проверка на въззивното решение, са посочени всички касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1НПК. Отправени са алтернативните искания за изменение на решението, с преквалифициране на извършеното от касатора деяние по чл.124 НК, чл.118 или чл.115 НК, респ. - намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда № 23/06.07.2010 год. по н.о.х.д. № 534/2009 год.на Софийския окръжен съд, с която е признат за виновен и осъден подсъдимия П. З. С. за извършено престъпление по чл. 116, т. 6, пр.ІІ-ро и прІІI-то и във вр.с чл. 63,ал.1т.1 НК, му е наложено наказание седем години лишаване от свобода, при първоначален"строг"режим, в поправителен дом, на основание чл.58,ал.2,във вр. с чл.191,ал.З ЗИНЗС. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не са установени посочените процесуални нарушения, свързани със събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. Всички доказателства са разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съпоставени по между им. В унисон с разпоредбата на чл.107, ал.З НПК, не е игнорирана една част от тях за сметка на останалата/ в противовес на заявеното в жалбата/. Решаващият съд е стигнал до правилния извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин, изключващ всякаква друга възможност, относно авторството и вината на дееца. Гласните доказателствени източници са подложени на съвкупна преценка с останалите и преди всичко с изслушаните експертизи, изготвени на базата на обективните находки за механизма на умъртвяване. Решението не е постановено в разрез с разпоредбата на чл.13 и чл.14 НПК. В жалбата се съдържат доводи, които са правени и предвъззивната инстанция и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с подробни съображения,които се възприемат от касационния състав. За да не уважи направените пред него възражения е прието, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съобразно чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комnлексна оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на него, на всички поставени в жалбата доводи и съображения е отговорено с аргументи, изключващи защитната версия на подсъдимия, свързана с различна форма на вина. Аналогичните възражения, апелативният съд е отхвърлил аргументирано, на базата на съвкупната оценка на доказателствения материал. Изследвани са обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С., С., И.В., Д.С., В.Д., З.П.,съдебно-медицинската,химическата,трасологическа, дактилоскопна и ДНК - експертизи и хронологично са проследени събитията в тяхното развитие. Дактилоскопните следи, оставени от подсъдимия, иззети от предмети в дома на пострадалата /метална чиния,стайна антена за телевизор, форма за кекс/,кръв от пострадалата по дрехите на С. /яке, панталон, маратонки/, угарки от цигари с ДНК профила му, са обективните находки, които го свързват с местопрестъплението и е безспорна съпричастността му към инкриминираното деяние. Оценявайки доказателствата по делото, съдът е приел за установени фактическите положения, задължителни за настоящата инстанция и правилно е приложен материалният закон. Извършеното от С. деяние е квалифицирано като убийство, извършено по особено мъчителен за убитата начин" и "с особена жестокост". Несъстоятелен е доводът на защитата, че извършеното от касатора деяние следва да бъде квалифицирано по чл.124 НК. Верни са правните изводи на инстанциите по същество, свързани с умишлените действия на подсъдимия, насочени към причиняване смъртта на пострадалата. За психичното отношение на дееца към съставомерния резултат се съди по обективно установеното му поведение, а не от субективната му преценка. Вън от всякакво съмнение, по делото е възприето като фактология, че подсъдимият е нанесъл множество силни удари с метална тръба по главата на пострадалата и е скачал върху гърдите й, причинявайки съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма - действия, безспорно насочени към целен по-тежък вредоносен резултат. Аргументиран отговор е получило възражението на защитата, изтъкнато с въззивната жалба, по отношение искането за преквалифициране на извършеното деяние по чл.118 НК. С посягане към телефонната слушалка, в сремежа си да потърси помощ за отстраняване на натрапника, пострадалата не е извършила нито едно от действията по смисъла на закона, с което да предизвика у подсъдимия "силно раздразнено състояние". Неможе да бъде възприета тезата на защитата, обосновала липсата на квалифициращите белези на убийството, по смисъла на чл.116,т.6,пр.ІІ-ро и пр.ІІI-то НК. Основното, подлежащо на установяване обстоятелство, при преценката дали престъплението е извършено"с особена жестокост", е начинът, по който е осъществено изпълнителното деяние, предхождащото и последващото поведение на дееца. Проявената ярост, свирепост и коравосърдечие, изразяващи се в многобройни удари и скачане върху тялото на възрастната и безпомощна жена, престоят на С. в дома й в нощта на убийството и през следващата, са факти, въз основа на които правилно съдилищата са извели правните си изводи за наличието на този квалифициращ белег. Убийството може да бъде извършено едновременно по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост. Броят, начина, силата на ударите, насочени към жизненоважни части на човешкото тяло, причинените сериозни увреждания на убитата, като съобразно изводите на съдебните медици, същата не е изпаднала в безсъзнание още при първата интервенция спрямо нея, изпитала е големи болки и страдания, изживяла тежки предсмъртни мъки, виждайки неизбежното настъпване на леталния изход, са обстоятелства законосъобразно преценени от Инстанционните съдилища като квалификация на убийството по чл.116,т.б,пр.ІІ-роНК. Установено е категорично, че С. е съзнавал, че извършва убийството по особено мъчителен за пострадалата начин и с особена жестокост, като е искал именно по този начин да го извърши, поради което е безспорен и субективният състав на това престъпление. Несъстоятелен е доводът за явна несправедливост на наложеното наказание и не следва да бъде смекчено наказателно правното положение на касатора. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, относно индивидуализиращите белези на наказанието, определено по реда на чл.54 НК. Инстанциите по същество са оценили завишената степен на обществена опасност на деянието, предвид конкретната характеристика на извършването му /извън квалифициращите белези/, събраните негативни данни за дееца/ с акцент върху обремененото му съдебно минало/, поради което е адекватен изводът на съдилищата, че санкцията, след редукцията по чл.63 НК е достатъчна за постигане целите на специалната и генерална превенция. В достатъчна степен са оценени тежкото детство на подсъдимия, обстоятелството, че е лишен от родителски грижи и контрол, срещаните трудности в социална адаптация, но всичко това, не би могло да мотивира съда към смекчаване наказателно правното му положение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за отмяна, респ. изменение на атакуваният съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 358/25.10.2010 год. по в.н.о.х.д. №554/2010 год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: