Р Е Ш Е Н И Е № 179/2013 г. С., 10.01.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 396 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ю. С. П. действащ в качеството на [фирма] да заплати на ДФ”З.” срещу Решение № 39 от 16.01.2012 год. по т.д.№ 3052/2011 год. на Софийски апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбите на Ю. П. и Д. фонд “З.” срещу Решение № 338 от 30.03.2011 год. по гр.д.№ 2330/2010 год. на Софийски градски съд. С него е бил уважен до размера на 16695 лв., предявеният от П., действащ като [фирма] срещу ДФ”З.” отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 333900 лв., произтичаща от сключен на 14.05.2001 год. договор за кредит. Заявените касационни основания са по чл.281 т.3 ГПК – неправилност поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като се признае за установено, че Ю. П., осъществяващ търговска дейност, като [фирма] не дължи исковата сума или евентуално – задължението му възлиза на 5740 лв. В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация ДФ”З.” е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Касационен контрол е допуснат при наличие на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: При прехвърляне на търговско предприятие, допустимо ли е да се ангажира отговорността на отчуждителя за задължение на предприятието по договор за кредит, което е станало предсрочно изискуемо след прехвърляне на търговското предприятие по вина на приобретателя на предприятието. Спрямо солидарната отговорност за задълженията на търговското предприятие между отчуждителя и приобретателя, предвидена в чл.15 ал.3 ТЗ, намира ли приложение правилото на чл.126 ал.2 ЗЗД, предвиждащо, че забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите длъжници. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените касационни основания, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.254 ГПК (отм.). На 14.05.2001 год. между ДФ”З.” и Ю. П., действащ като едноличен търговец с фирма “Ю. С. – Ю. К.” е сключен договор за кредит за сумата 330900 лв. със срок на издължаване до 06.04.2011 год. при 60-месечен гратисен период за издължаване на главницата. Уговорено е отпускане на кредита на траншове. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на кредита, с определение от 19.02.2008 год. по гр.д.№ 3600/2008 год., постановено по реда на чл.237 ГПК (отм.), Софийски районен съд 67-ми с-в е допуснал издаването в полза на ДФ”З.” на изпълнителен лист за сумата 116865 лв. срещу [фирма], задължение по договор за кредит от 14.05.2001 год. На 13.04.2010 год. Ю. П. в качеството на [фирма] е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по кредита, позовавайки се на това, че още на 17.12.2001 год. е прехвърлил по реда и на основание чл.15 ТЗ предприятието си ЕТ на лицето К. В. И., действащ като [фирма]. Придобивайки предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, И. е придобил и задълженията по договора за кредит, отпуснат от ДФ”З.”, поради която сумата по кредита не се дължи от прехвърлителя, а от приобретателя. При условията на евентуалност, ищецът счита, че би дължал сумата 5740 лв. – цената на предприятието на ЕТ по договора по чл.15 ТЗ. Тезата на ответника по иска ДФ”З.” е, че в качеството на прехвърлител на предприятието, Ю. П. е солидарен длъжник по кредита. Освен това, първият транш в размер на 234746 лв. бил преведен и усвоен на 26.06.2001 год. т.е. преди прехвърлянето на предприятието, а вторият – на встъпилия в кредитното задължение [фирма], комуто П. е цедирал правата си на 17.12.2001 год. (деня на сключване на договора по чл.15 ТЗ). Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, като от размера на задължението следва да бъдат приспаднати погасителните вноски с ненастъпил падеж. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е счел жалбата на ДВ”З.” за основателна, поради настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита, вкл. вноските за които СГС е уважил иска. Становището на съдебния състав се основава на следното: По поставените правни въпроси: В случая, предмет на разглеждане са възраженията на един от солидарните длъжници спрямо кредитора. Позоваването му е на ограничения размер на задължението му, съобразно разбирането му за правилото на чл.15 ал.3 (нова) ТЗ и по-конкретно, съдържанието на понятието “получените права”, както и на приложимост на хипотезата на чл.126 ал.2 ЗЗД . Няма спор, че в случая е налице пасивна солидарност на длъжниците спрямо кредитора ДФ”З.”, произтичаща от неизпълнение на задължението по отпуснатия кредит, като Ю. П. има качеството на солидарен съдлъжник. Съобразно текста на ал.2 на чл.15 ТЗ в редакцията му към 17.12.2001 год., възникнала е солидарна отговорност между отчуждителя и правоприемника за задълженията на търговското предприятие, като няма спор, че едно от задълженията е това по договора за кредит с ДФ”З.”. С изменението на чл.15 ТЗ през 2003 год., законодателят е прецизирал обема на отговорността, съобразно общите правила на солидарността между съдлъжници, въвеждайки в новата ал.3 уточнението “до размера на получените права”. Без значение в случая е, коя редакция на чл.15 ТЗ е приложима към спорното правоотношение, доколкото и в двата случая, въпросът за размера касае отношенията между съдлъжниците, а не задължението към кредитора. Размерът на задължението на изпълнилия съдлъжник има значение при регресните му права срещу останалите съдлъжници, когато се суброгира в правата на кредитора, комуто е изпълнил. По отношение на кредитора, размера на получените права при сделката по чл.15 ТЗ е без значение и задължението на всеки от солидарните длъжници не търпи промяна по отношение на него, ако не е уговорено друго. Т.е. пасивната солидарност не се трансформира в пасивна разделност – до стойността на получената цена, до стойността на активите и пр. От общите правила на солидарността произтича и отговора за приложимостта на чл.126 ал.2 ЗЗД. Преди всичко, следва да се отбележи, че възражението на касатора се основава на неправилното разбиране, че ал.2 има приложение във всички случаи на забава на солидарен съдлъжник, т.е. позоваването на нея е извън контекста на ал.1 на чл.126 ЗЗД, както и че има отношение към настоящия случай. Дори да е налице забава или невъзможност за изпълнение на един от солидарните длъжници, то това не освобождава останалите от основното задължение към кредитора. При всички случаи, солидарните съдлъжници отговарят за него, но с оглед относителното действие на солидарността и разделността помежду им (но не спрямо кредитора), могат да се освободят от произтеклите от неизпълнението вреди – разходи, неустойки и пр. Настъпването на вреди в конкретния случай, не може да бъде разглеждано и в аспекта - произтекли допълнителни задължения в резултат на обявената предсрочна изискуемост, доколкото предмет на настоящия отрицателен установителен иск е единствено сумата по кредита от 333900 лв., съобразно посоченото в исковата молба. Поради това и отговорите на поставените въпроси следва да бъдат в смисъл, че може да бъде ангажирана отговорността на отчуждителя на търговско предприятие за задължение по кредит, чиято предсрочна изискуемост е настъпила след прехвърляне на търговското предприятие по вина на приобретателя на предприятието. Правилата на чл.126 ал.1 и ал.2 ЗЗД намират приложение и в този случай, като невиновните солидарни съдлъжници могат да се освободят от отговорността за вреди, но не и от отговорността за първоначално дължимото. По същество: Предявеният по реда на чл.254 ГПК (отм.) отрицателен установителен иск е за недължимост на сумата 333900 лв. – отпусната сума по кредит от ДФ”З.”, дължима на 60 равни месечни вноски през периода 14.06.2006 год. – 14.05.2011 год. Безспорно е, че задълженията по кредита не са погасени нито от Ю. П., нито от приобретателя на търговското предприятие [фирма], нито от встъпилия в кредитното задължение [фирма], комуто е преведен втория транш. Поради това кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и е предприел изпълнителни действия срещу първоначалния длъжник по договора. Това е обусловило и предявяването на иск по чл.254 ГПК (отм.). В производството по делото не е опровергана солидарната отговорност на Ю. П. о отношение на задължението – предмет на изпълнителното производство, както правилно е приел състава на Софийски апелативен съд. Решението му е обосновано и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение, без да посочи размер, имащ значение на списък по чл.80 ГПК. Поради това, съдебният състав счита, че следва да му бъде присъдена сумата 1000 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 39 от 16.01.2012 год. по т.д.№ 3052/2011 год. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА Ю. С. П. с Е.-[ЕГН], действащ в качеството на [фирма] да заплати на ДФ”З.” сумата 1000 лв. (хиляда лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.