Ключови фрази
Разваляне на договор * отмяна-неистинност на свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

        Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

                     №  503

 

 

 

                София, 23.07. 2010 година

 

 

 

 

                        В   И  М  Е  Т  О     Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

Върховният  касационен съд, Четвърто  гражданско отделение в публично заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:

 

                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                           Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                              АЛБЕНА БОНЕВА

 

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1209 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

      Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.

С решение № 141 от 14.07.2008 година по гр.д. № 222/2008 година на Бургаски окръжен съд, влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр.1-во ГПК, са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, предявени от Н. Д. К. и В. Д. Я. против Е. Н. Я. и Р. С. Я., всички от гр. Н., за разваляне на договор от 29.09.1998 г., сключен с нот. акт № 53, дело № 815/1998 г. и връщане на даденото по договора на отпаднало основание.

С молба вх. № 1* от 03.06.2009 година, подадена от Н. Д. К. и В. Д. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 366/2007 година и на оставеното с него в сила решение № 317 от 25.01.2008г. по гр.д. № 417/2007 г. на Несебърски районен съд на основание чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решенията на Несебърски районен съд и на Бургаски окръжен съд са ценени като доказателство показанията на свидетеля Д, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред; че в сключеното с прокуратурата и одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 242/2009 г. на Несебърски районен съд, свидетелят Д се е признал за виновен в това, че съдебно заседание на 11.12.2007г. по гр.д. № 417/2007 г. е заявил, че е лекар, който системно е следял здравословното състояние на прехвърлителката по нот. акт № 53/1998г., с което съзнателно е потвърдил една неистина, оказала се от съществено значение за фактическите и правни изводи на съда, предопределили крайния резултат на спора.

Ответниците по молбата за отмяна Е. Н. Я. и Р. С. Я. считат, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендират съдебни разноски.

Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т.5 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молба за отмяна вх. 1477 от 03.06.2009 година на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна предвид следните съображения:

Една от хипотезите, в които заинтересованата страна може да иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетел, върху чиито показания е основано влязлото в сила съдебно решение. За да се отмени влязлото в сила съдебно решение, то трябва да е основано на фактически констатации на съда, възприети в резултат на потвърдената от свидетеля неистина или затаената истина. Когато по надлежния съдебен ред бъде установено лъжесвидетелствуване, но твърдените от свидетеля неверни обстоятелства или затаената от него истина не са обусловили изводите на съда за фактите по делото, основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК не е налице.

Съгласно протокол от съдебно заседание от 18.05.2009 г., проведено по н.о.х.д. № 242/2009 г., Несебърски районен съд е одобрил постигнато между П обвиняемия Д. Й. И. споразумение по чл. 381 НПК, признавайки подсъдимия за виновен в това, че на 11.12.2007 г. в съдебно заседание по гр.д. № 417 по описа на Несебърски районен съд за 2007 г., в качеството на свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина – представил се е за лекар-ординатор, за което му е наложено наказание “пробация”.

В съдебно заседание по гр.д. № 417/2007 г. на Несебърски районен съд, свидетелят Д е заявил, че е лекар-ординатор в Спешна медицинска помощ гр. П. че е бил близък със семейството на покойната В. В. К. , починала на 27.04.2005 г.; че по молба на дъщеря и Е. Н. (ответница по делото) е посещавал В. К. два или три пъти в месеца, следейки здравословното и състояние, констатирайки, че за болната се полагат всички необходими грижи. Свидетелят е заявил, че няма висше медицинско образование; че е завършил полувисш медицински институт за фелдшери, която длъжност е изпълнявал до назначаването му през 2000 година за лекар в Бърза медицинска помощ Поморие поради недостиг на кадри с висше медицинско образование.

За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор от 29.09.1998 г., сключен с нот. акт № 53, дело № 815/1998 г., с който В. В. К. е прехвърлила на ответниците по делото правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, Бургаски окръжен съд е приел, че приобретателите по договора са изправна страна, тъй като са положили всички дължими грижи за прехвърлителката до смъртта и през 2005 година. Тези изводи на съда са формирани след преценка на всички свидетелски показания по делото, в т.ч. тези на свидетеля Д приетата съдебно-медицинска експертиза. При преценка на показанията на свидетеля Д, съдът е съобразил обстоятелството, че свидетелят не притежава висше медицинско образование, а е осъществявал медицинска помощ в качеството си на фелдшер към службата за бърза помощ гр. П.. Въззивният съд не е основал изводите си, изхождайки от предпоставката, че свидетелят Д е възпроизвел впечатленията си за полаганите грижи за прехвърлителката В. К. в качеството си на лекар-ординатор, поради което потвърдената от свидетеля неистина, че изпълнява длъжността лекар не е обусловила изводите на съда за фактите по делото.становената по надлежния ред неистинност на показанията на свидетеля е без отношение към фактическите констатации на които е основано атакуваното съдебно решение, поради което молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на ответниците по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 1000 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 03.05.2010 г. с адвокат Н от Б. адвокатска колегия.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 1* от 03.06.2009 година, подадена от Н. Д. К. и В. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 366/2007 година на основание чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК.

ОСЪЖДА Н. Д. К. с ЕГН ********** и В. Д. с ЕГН ********** да заплатят на Е. Н. Я. с ЕГН ********** и Р. С. Я. с ЕГН ********** сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: