Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 07 февруари 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Г. и с участието на прокурор от ВКП – Н.. Л. изслуша докладваното от съдията Ф. П. наказателно дело № 621/2010 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ, за възобновяване на наказателното производство по ч н д № 149/2010 година по описа на Берковския районен съд, отмяна на постановеното по него определение за налагане на общо наказание на В. П. В., влязло в сила на 29.05.2010 година и прекратяване на производството на основание чл. 24, т. 6 от НПК. В искането се твърди, че това определение е влязло в сила два дни след като в сила е влязло друго такова, постановено от друг съд – Софийски районен, който като компетентен съд е направил пълна и законосъобразна кумулация на осъжданията, предмет на определението чиято отмяна се иска на основание принципа за non bis in idem. Прокурорът от ВКП поддържа искането по съображенията изложени в него. Пред касационната инстанция, осъденият се явява лично и със служебно назначеният за настоящето производство защитник – адвокат Л. К. от САК. Последният намира искането за основателно, в интерес на осъдения В. и пледира за уважаването му. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. При проверката се установи, че по предложение на районния прокурор –гр.Берковица], съдът е постановил атакуваното определение, с което е постановил на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, осъденият В. да изтърпи едно общо и най-тежко наказание по последните шест от присъдите изброени в предложението на прокурора и в приложеното по делото свидетелство за съдимост от 18.03.2010 година. Това са осъжданията по н о х д № 1221/2009 г. по писа на СРС, н о х д № 583/2009 година на РС-Берковица, н о х д № 67/2010 година на РС-град М., н о х д № 28/2010 година на РС-Берковица, н о х д № 21/2010 г. на РС – Берковица и н о х д № 27/2010 година на РС-Берковица. Размерът на общото наказание е осемнадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 24 НК същият е увеличен с четири месеца, при общ първоначален режим за изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е обжалвано и влязло в сила на 29.05.2010 година. Този съдебен акт е постановен при съществено процесуално нарушение, тъй като в приложеното към делото /л. 26/ свидетелство за съдимост е отразено, че последната /по смисъла на чл. 39 ал. 1 НПК/ присъда е постановена по н о х д № 6775/2009 година от С. районен съд. Следователно, този /последният/ съд е компетентен да реши въпросите с групирането на наказанията отразени в цитираното свидетелство за съдимост. Допуснато е процесуално нарушение от категорията на абсолютните основания за отмяна на съдебния акт - чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК. В случая, не се налага ново разглеждане на този въпрос, /за евентуално отстраняване на допуснатото абсолютно процесуално нарушение/, тъй като междувременно, Софийският районен съд, с определение от 11.05.2010 година постановено по реда на чл. 306 НПК, но н о х д № 6775/2009 година от 12-ти състав, влязло в сила на 27.05.2010 година, като компетентен съд е извършил законосъобразно групиране на същите наказания, които са включени в групирането по атакуваното пред ВКС определение на Берковския районен съд. Законосъобразността на приложението на чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 НК от СРС е констатация на Главния прокурор и е извън предмета на проверката по настоящето производство. От изложеното следва, че спрямо осъдения В. е приложен принципа за групиране на наказанията по чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК едновременно от две съдилища, като незаконосъобразното определение, атакувано от Главния прокурор е влязло в сила два дни след като е влязло в сила това, постановено от компетентния С. районен съд. Това положение обезмисля отмяната по реда на възобновяването на определението на Берковския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от компетентен съд, тъй като последното вече е сторено. В случая следва да намери приложение посоченото от Главния прокурор основание за прекратяване /чл. 24 ал. 1, т. 6 НПК/ по реда на възобновяването на наказателното производство по н ч д № 149/2010 година, след отмяна на постановеното по него определение от 13.05.2010 година. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 6 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ч н д № 149/2010 година по описа на Берковския районен съд. ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 13.05.2010, за налагане на общо наказание на В. П. В., влязло в сила на 29.05.2010 година и ПРЕКРАТЯВА производството по ч н д № 149/2010 година по описа на Берковския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: