Р Е Ш Е Н И Е № 242 [населено място], 12.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2463/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение №56 от 16.12.2016г. по гр.д.№219/16г. на Ямболски окръжен съд,с което на основание чл.19 ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между молителя и Д. И. Д. предварителен договор от 21.04.15г. за покупко-продажба на недвижими имоти,както и на постановеното по реда на чл.247 ГПК решение №44/03.02.17г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото. Като основания за искането си молителят е навел твърдения за допуснати от съда нарушения на процесуални правила,довели до лишаването му от възможността да участва в делото. Твърди се,че молителят не е бил уведомяван за съдебното производство,не е получавал никакви съобщения на фирмения му адрес,а след извършена от него справка,установил,че съдебните книжа са били изпращани на адрес в[жк]в [населено място],вместо на адреса по седалището му –[жк],който се намира в кв.Г. в [населено място].Същият узнал за резултата от постановеното съдебно решение случайно,при проверка на вписванията по партидата на дружеството в Имотния регистър в Службата по вписванията [населено място]. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата Д. Д. я е оспорил с твърдения за неоснователност. Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса,чиито интереси са пряко засегнати от постановения съдебен акт, в законоустановения в чл.305 ал.1 т.5 ГПК. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В отменителното производство правилността на решението не е предмет на проверка,като Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства,осъществяващи елементите на някой от фактическите състави на чл.303 ал.1 от ГПК. Твърденията за наличие на предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение на ЯОС обосновават правна квалификация по хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК.Тази хипотеза е основание за отмяна тогава,когато констатираното нарушение на съответните процесуални правила по призоваването на страната има за пряка последица лишаването й от възможност да участва в делото. От данните по делото се установява,че с конституирането на молителя като ответник в исковото производство с исковата молба ищецът Д. е посочил адрес за призоваване на дружеството неговото седалище и адрес на управление,вписани в ТР,а именно – [населено място] 1138, район М.,[жк]бл.45 вх.2 ет.6 ап.38.При изпращането на преписите от исковата молба и доказателствата към нея в съобщението е бил вписан адрес [населено място][жк]бл.45 вх.2 ет.6 ап.38[жк].Върху същото е отразено от длъжностното лице – призовкар при СГС,че по сведения на касиера на входа на посочения адрес няма такава фирма, апартамент 38 се намира на 8-ми етаж,а не на 6-ти и в него живее физическото лице С. Ф.,която в момента е извън страната.Въз основа на това отбелязване и след справка в ТР съдът е разпоредил връчване по реда на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ГПК.Във второто изпратено на молителя съобщение адресът отново е вписан по същия начин,като от същия призовкар – С. Д. е удостоверено залепване на уведомление на този адрес на вратата на входа и в пощенската кутия на С. Ф.,като отново са отразени същите обстоятелства.С разпореждане след изтичане на срока по чл.47 ал.2 ГПК и удостоверено от длъжностното лице неявяване на лице в канцеларията му,което да получи книжата,ЯОС е приложил разпоредбата на чл.50 ал.4 ГПК,като е приложил преписите към дело и ги е счел за връчени.Трета призовка за насроченото открито съдебно заседание съдът е изпратил на дружеството,като адресът отново е оформен като находящ се в@@16@ [населено място].Призовката е върната отново в цялост с аналогични на горните отбелязвания от призовкаря Д..Върху същата съдът е разпоредил прилагането на чл.50 ал.2 ГПКВ единственото проведено по делото открито съдебно заседание ЯОС е приел ответника за редовно призован и е приключил съдебното дирене,като е дал ход на устните състезания. Препис от постановеното от него решение е изпратено на ответника на адрес,описан аналогично на посоченото по-горе. Съобщението с преписа е върнато в цялост,като в този случай призовката е оформена от друго длъжностно лице по призоваването – А. Г..Същата е поискала да бъде уточнен адреса,като е посочила,че[жк]се намира в кв.Г.,а не в[жк]. По нататък е отбелязала,че в кв.Г. няма офис и служители на такава фирма,като при посещение на адреса никой не й отваря. След извършена служебна справка в ТР върху съобщението съдът е разпоредил приложението на чл.50 ал.2 ГПК,като книжата се считат връчени.С решение,постановено по реда на чл.247 ГПК,ЯОС е отстранил допусната от него в решението по съществото очевидна фактическа грешка.Това решение отново е изпратено на дружеството-ответник на адрес [населено място][жк]бл.45 вх.2 ет.6 ап.38[жк]. Преписът е върнат в цялост с отбелязване,извършено от А. Г. ,че при посещенията й на различни дати не е намерен никой,а на адреса няма офис и служители на такава фирма.Съдът отново на основание чл.50 ал.2 ГПК е приложил съобщението с преписа към делото,считайки го за връчено. В производството по отмяна са разпитани двама свидетели,от които единият е длъжностното лице,оформяло първите две съобщения и призовката за откритото съдебно заседание – С. Д.. Същата е установила,че през периода 2016-2017г. районът,в който й е било възложено да връчка съобщения и книжа е бил [жк].[жк], според показанията й, се е обслужвал от колежката й А. Г.,а същият се води към кв.Г.. Вторият свидетел – И. Х. установява обстоятелства,свързани с негови две посещения на адреса на дружеството по повод осъществени срещи през май и декември 2016г. с представляващия фирмата П..Според описанието,дадено от свидетеля, блокът се намира в кв.Г. при влизане откъм [улица]и на около 200-300м от [улица].На адреса нямало обозначение на фирмата,а в офиса нямало служители. При тези данни е налице основание за отмяна на постановените решения по гр.д.№219/16г. по описа на ЯОС в хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК. Призоваването на ответника /дружеството –молител в настоящото производство/ във фазата до постановяването на решението по съществото на делото е било нередовно. Книжата и съобщенията,адресирани до ответното дружество, са били насочвани погрешно,респ. опитите за връчване са осъществявани на адрес, различен от седалището на дружеството,вписано в ТР. Като пряк резултат от това , макар и формално да са спазвани законовите изисквания по приложението на чл.50 ал.2 ГПК /удостоверяване от призовкаря,че на адреса живее друго лице,което сведение е посочено как е получено – от касиера на входа и служебно извършване на справка за актуалната регистрация на търговеца/, е фактът,че съобщенията,предназначени да уведомят ответника за водения срещу него процес изобщо не са достигали до мястото, където фактически се намира регистрираното от него седалище – адресатът е търсен в съответен блок в[жк],вместо в такъв под същия номер,но в[жк],който е в общия район „М.“,но в[жк]. Погрешното изписване на адреса върху съобщенията до молителя е довело до объркване при разпределянето на съобщенията за съответния район за посещение от длъжностните лица,а като краен резултат – до липса на надлежно уведомяване на молителя за воденото срещу него дело до приключването му със съдебно решение. Самото решение,макар да е изпратено на адрес,оформен по същия начин, е разпределено правилно за връчване от лице,обслужващо[жк]в[жк].След връщането на преписа и съобщението в цялост,съдът е следвало да отчете факта,че е налице неточност при изписването на правилния адрес по седалището на дружеството,тъй като това изрично е посочено от длъжностното лице по призоваването А. Г.,вследствие на което да установи неправилното връчване,осъществявано до този момент.Отразеното върху съобщението от призовкаря,че не е намерил никой на адреса, няма офис и служители, не е достатъчно само по себе си , за да бъде приложена разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК.За да приеме,че фирмата е напуснала адреса при неизпълнение на задължението й да впише новия си такъв в ТР,съдът е следвало да изиска от връчителя да извърши съответните действия за събиране на сведения познат ли е на това място такъв търговец,пребивавали ли са на този адрес представители,работници и служители на такава фирма и кога,като отрази тези сведения в разписката към съобщението.В противен случай прилагането на съобщението към делото и връчването – счетено за извършено би било опорочено,както се приема от задължителната съдебна практика на ВКС – решение №279/24.01.15г. по гр.д.№2769/14г. на трето г.о. на ВКС. Приложението на разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК , извършено с разпореждането на съда при върната от връчителя разписка с това съдържание,без наличие на данни , че дружеството е пребивавало на адреса,но го е напуснало без да впише нов такъв, е извършено от ЯОС в нарушение на процесуалните правила. При наличните данни, отразени върху разписката за връчване на решението от 16.12.16г. от длъжностното лице А. Г., съдът е следвало алтернативно да приеме,че на адреса липсват обозначения той да е седалище на търговско дружество,както и негов офис и служители,на които да бъде осъществено връчването,което от своя страна е основание за прилагането на разпоредбата на чл.50 ал.4 ГПК,както се приема в постоянната практика на ВКС. В този случай съдът е следвало да разпореди да бъде залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК,което също не е сторено. Аналогично нарушение на процесуалните правила е допуснато и при последващия опит за съобщаване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Като краен резултат,страната е била изцяло лишена от възможността да участва в производството,извършвайки необходимите и полезни за нея с оглед защитата й срещу иска процесуални действия,което осъществява основанието на чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК за отмяна на постановените от ЯОС решения по делото. С оглед чл.307 ал.3 ГПК след отмяната делото следва да се върне на ЯОС за ново разглеждане от друг състав,което следва да започне от етапа на размяната на книжата. Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по молбата на [фирма] влезлите в сила решение №56 от 16.12.2016г. и решение №44 от 03.02.17г.по гр.д.№219/16г. на Ямболски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Ямболски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на горните указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.