Р Е Ш Е Н И Е № 176 София, 13.06.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. №1078 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. К. В. срещу решение № 378/13.07.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 1501/2007 г. в частта му, в която е отменено решение на Пернишки окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 504/2007 г., с което е отхвърлен иск на [фирма] против [фирма] с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 520617.34 щ.д. и в частта по присъдените разноски и вместо него е постановено друго решение, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 520617.34 щ.д. на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД със законната лихва от 13.04.2004 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 58047.74 лв. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, конкретно относно приетата нищожност на договора между страните във връзка с представителството им по него и новирането на същия, присъдената законна лихва върху даденото по договора, както и неуваженото възражение на касатора за едновременно изпълнение на двете страни. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Подробни съображения касаторът излага в касационната жалба. Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение със законните последици по съображения в писмен отговор и писмена защита. Поддържа, че САС правилно е приел нищожност на процесната сделка, тъй като нормата на чл.38 ал.1 ЗЗД се отнася и се прилага в случаите на законно органно представителство. Поддържа още, че САС правилно е приел процесуална недопустимост на възражението на касатора за едновременност на изпълнението /чл.90 ЗЗД/, позовавайки се на задължителна съдебна практика /т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. правилност на извода на САС относно присъдената лихва върху исковата претенция от момента на поканата – депозирането на исковата молба в първоинстанционния съд, както е и поискано, тъй като именно тогава ответникът, сега касатор, е изпаднал в забава. С определение № 562/19.07.2011 г., ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС в обжалваната му част на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК при следните материалноправни въпроси: 1. Относно приложението на чл.38 ал.1 ЗЗД към законното органно представителство на търговските дружества. 2. Дали при уважаване на иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД се дължи връщане само на даденото по нищожния договор или се дължи и обезщетение, и по-конкретно дължи ли се лихва върху даденото по нищожен договор и ако се дължи от кой момент? 3. Еднакви ли са последиците от уважаване на иск по чл.34 ЗЗД вр. чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД с последиците от уважаването на иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД и длъжни ли са съдилищата да постановят едновременна реституция на даденото от двете страни по договор, който са признали за нищожен? ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно, поради следните съображения: ПОС е сезиран с предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 542947.68 щ.д. със законната лихва, като получена от ответника без основание – по нищожна сделка, по изложени в исковата молба съображения. Искът е отхвърлен от ПОС, чието решение е изменено от САС. САС е отменил решението на ПОС, с което е отхвърлен иска за сумата 520617.34 щ.д. и в частта по присъдените разноски и вместо него е постановил друго решение, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 520617.34 щ.д. на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД със законната лихва от 13.04.2004 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 58047.74 лв. В останалата отхвърлителна част по иска– за разликата от 520617.34 щ.д. до 542947.68 щ.д., решението на ПОС е оставено в сила. САС е приел, че ищецът е извършил превод на ответника по договор за покупко-продажба на ламарина на рулони, но даденото е при начална липса на основание - нищожност, на сключения на 26.02.2004 г. договор за покупко-продажба, поради противоречие със закона – чл.26 ал.1 вр. с чл.38 ал.1 ЗЗД, тъй като договорът и за двете страни е подписан от лицето В. Ц. като управител и представляващ и двете търговски дружества, без съгласието на представлявания [фирма]. САС е приел, че в случая лицето В. Ц. няма изрично съгласие с решение на ОС или в договора за управление да договаря сам със себе си, поради което извършената от него сделка като представляващ и двете дружества е нищожна. По същите съображения САС е приел, че е нищожно и извършеното новиране на договора по отношение основанието за заплащане на сумата – от продажба на договор за финансова услуга – и последващият договор за новиране отново е сключен от едно и също лице като представляващ двете страни. Като процесуално недопустимо е прието възражението по чл.90 ЗЗД за едновременност на изпълнението за връщане на платената сума и връщане на предадения метал, тъй като възражението е направено за пръв път пред въззивната инстанция, а и предаденият метал не съществува в състоянието, в което е предаден, преработен е и е предаден в собственост на друга страна. По така поставените въпроси, с оглед на които ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: По силата на чл.38 ал.1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Установената в чл.38 ал.1 ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си намира приложение при при доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица. Представителната власт на управителя на дружеството възниква по силата на решение на ОС на съдружниците, вписано в търговския регистър и включва предоставените на представителя права по закон. Изрично правото на представителя да договаря сам със себе си не е включено в обема на представителната му власт според ТЗ и конфликтът на интереси между представител и представляван е предполагаем за законодателя. Аргумент за това е въведената забрана за конкурентна дейност /чл.142 ТЗ/. За разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл.38 ал.1 ЗЗД, тъй като представляван при органното представителство е юридическо лице, което не формира самостоятелна правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на представителя си. Ето защо волята на управителя, представляващ дружеството, не би могла да бъде заместена от друг орган на юридическото лице – ОС, тъй като последното не разполага с правомощия да осъществява представителни функции чрез даване на съгласие за извършване на правни сделки. Не намира приложение и правилото на чл.301 ТЗ при сделка, при която е договаряно сам със себе си, тъй като разпоредбата на чл.301 ТЗ регламентира потвърждаване на действия, осъществени от лице, различно от търговеца, т.е. от лице без представителна власт, не от органният представител на търговското дружество, какъвто е настоящият случай. След като търговецът – юридическо лице е изразил волята си чрез вписания в търговския регистър представител, не съществува друг орган или лице, което да ги потвърди. В случая правото на представителя да договаря сам със себе си или с друго дружество, което също представлява, не е включено в общата му представителна власт в обикновеното управление на дружеството, нито изрично -- съгласно решение на ОС, приложено по делото, нито в договора за управление. По делото не се спори, че е сключена сделка на 26.02.2004 г. между страните за покупко-продажба на 906 МТ ГВ рулони, в която сделка двете страни са представляване от едно и също лице – В. Ц., представляващ всяка от страните, бидейки техен управител. Нито законът, нито доказателствата по делото дават основание да се приеме, че е дадено съгласие от ОС на [фирма] – едноличен собственик на капитала на [фирма] за сключване на конкретната сделка със [фирма] чрез управителя В. Ц. като представляващ двете страни, поради което следва да се приеме, че сключената сделка е нищожна на основание чл.26 ал.1 вр. чл.38 ал.1 ЗЗД, както е приел и САС. Неоснователно е възражението, че този договор е новиран по отношение основанието за заплащане на сумата, тъй като последващият договор за финансова услуга от 05.03.2004 г. също е сключен от лицето В. Ц. в качеството му на представляващ всяка от страните и е нищожен на основание чл.26 ал.1 вр. чл.38 ал.1 ЗЗД по съображенията за нищожност и на предходния договор от 26.02.2004 г. Настоящият състав на ВКС счита, че при уважаване на иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД се дължи връщане на даденото по нищожния договор – в случая парична сума, със законна лихва от поканата за изпълнение /връщане/, която поставя длъжника в забава /чл.84 ал.2 ЗЗД/ - в случая от постъпване на исковата молба /имаща характер на покана/ пред ПОС – 13.04.2004 г., както е поискано и присъдено с обжалваното решение. Няма принципна разлика между последиците при уважаване на иск по чл.34 ЗЗД вр. чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД и иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, тъй като основанието за уважаване на тези искове е нищожност на сключена сделка и разместване на престации между страните във връзка с тази сделка. Доколкото основен принцип в ГПК е диспозитивното начало /чл.6 ГПК/, отговорът за последиците при уважени искове по чл.34 ЗЗД вр. чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД и по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД зависи от и е в рамките на заявеното от страните, обусловен е от конкретно предявените искания и възражения на страните, както и времето на извършването им. В случая ответникът и настоящ касатор е поискал едновременност на изпълнението – връщане на платената цена едновременно с връщане на предоставения метал едва пред въззивния съд, което е недопустимо /т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/, тъй като възражението е направено за пръв път пред въззивната инстанция, но без предявен насрещен иск, нито уважен иск във връзка с вземането в отделно производство. Щом това е така, въззивният съд не би могъл да постанови едновременна реституция на даденото от двете страни по договора, който е признат за нищожен. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 7826 лв. - адвокатски хонорар. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 378/ 13.07.2010 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 1501/2007 г. в частта му, в която е отменено решение на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 504/2007 г., с което е отхвърлен иск на [фирма] против [фирма] с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата 520 617.34 щ.д. и в частта по присъдените разноски и вместо него е постановено друго решение, с което [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 520 617.34 щ.д. на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД със законната лихва от 13.04.2004 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 58 047.74 лв. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] ап. № 8 да заплати на [фирма] със седелище и адрес на управление [населено място],[жк], обект „Временно селище” направените разноски за настоящата инстанция в размер на 7826 лв. /седем хиляди осемстотин двадесет и шест лева/ - адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.