Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * правоприемство * преобразуване на кооперации * придобивна давност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 382

[населено място], 28.10.2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 544 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение №64 от 23.12.2009г. на С. окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 310/2009г., с което е оставено в сила решение №175 от 16.03.2009г. на Казанлъшки районен съд по гр.д. № 740/2006г. за отхвърляне на предявените от кооперация „О.с. на трудово-производителните кооперации”[населено място] против Г. И. С. и С. К. С. искове, от които първия установителен за признаване, че „ОС на ТПК”, регистриран с решение № 41 от 24.03.1993г. по ф.д.№ 247/1993г. на ОС Стара Загора, е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970г. „ОС на ТПК”[населено място], и втория ревандикационен - за предаване владението на недвижим имот – ателие № 5 в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ V-3496, кв. 145 на [улица] в[населено място], което ателие се намира в източната част на втория етаж и е с полезна площ 99,45 кв.м., заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата, равни на 28,80 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена.
Жалбоподателят О. с. на трудово-производителните кооперации -[населено място] поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че крайните изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Ответниците по жалбата Г. и С. С. в писмения си отговор поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество.
Подпомагащата страна [фирма],[населено място] не е взела становище по жалбата.
С определение № 503 от 17.05.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречива практика по два въпроса. Първият е по прилагането на §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991г./отм./ и §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК и по-конкретно дали е налице възстановяване на дейността на кооперативния съюз през 1993г. и има ли ищеца права на възстановен кооперативен съюз спрямо имуществото на преустановилия дейността си през 1971г. ОС на ТПК[населено място]. Вторият е може ли да бъде придобит от кооперация по давност недвижим имот, който е бил одържавен по ПМС № 16/ 1970г.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ателие в четириетажна сграда в[населено място], съединен с инцидентен установителен иск за установяване на правоприемство между регистрираната през 1993г. кооперация „Окръжен съюз на ТПК” С. З. и преустановилия дейността си през 1970г. Окръжен съюз на ТПК – С. З.. По инцидентния иск съдът е приел, че не е налице правоприемство, тъй като дейността на ОС на ТПК [населено място] е била преустановена по силата на ПМС № 16/1970г., без прекратяване и ликвидация, а през 1993г. е вписана кооперация „ОС на ТПК” –[населено място], като новосъздадена кооперация, поради невъзможност към този момент кооперации да бъдат учредители на кооперация. Също така е приел, че разпоредбата на §1, ал.1 от ДР на ЗК/отм./ не е приложима за кооперативни съюзи към 1993г., а и ищецът е регистриран като кооперация, а не като кооперативен съюз, така че е неприложим и §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр. 41/2007г./. На следващо място съдът е изтъкнал, че възстановяването на дейността на „ОС на ТПК” може да се извърши по реда на § 1, ал.2 ДР на ЗК от 1999г. и § 39, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗК от 2003г., но чрез провеждане на регистърно производство със сложен фактически състав. Искът по чл. 108 ЗС съдът е отхвърлил като се е обосновал от една страна с изхода на спора по инцидентния установителен иск, а от друга страна е изложил допълнителни съображения. Те са свързани с това, че сградата, представляваща К. за битови услуги, е завършена през 1965г.; владяна е от ТПК”Е.”, която е придобила възмездно собствеността през 1970г.; водила е сградата по баланса си и е плащала данъците за нея; снабдила се е с нотариален акт за собственост през 1992г.; през 2001г. сградата е продадена от ТПК на трето лице и ответниците по иска се явяват последващи приобретатели. По тези съображения съдът е направил извод, че ответниците владеят имота на правно основание.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
По първия въпрос касационното обжалвано е допуснато, тъй като е констатирано наличие на противоречива практика при разрешаването на въпроса за правоприемството в аналогични спорове за собственост, предявени от същия ищец, спрямо различни ответници по отношение на обекти в същата сграда. Същевременно в периода от постановяването на определението за допускане на касационно обжалване до разглеждането на жалбата в открито съдебно заседание са постановени три решения по същия въпрос в производство по чл.290 от ГПК, които решения са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по гр.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това са: решение № 97 от 25.03.2010г. на ІІ г.о. по гр.д. №4563/08г. на І г.о., решение № 371 от 21.05.2010г. по гр.д. №5369/08г. на ІІІ г.о. и решение № 444 от 09.07.2010г. по гр.д. № 403/2009г. на І г.о. Според даденото в тях разрешение ищецът по делото ОС на ТПК[населено място] не е правоприемник на преустановилия дейността си на основание ПМС № 16/1970г. ОС на ТПК[населено място]. В същия смисъл е и преобладаващата практика на ВКС по чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ по такива спорове : Решение № 683 от 03.11.2009г. по гр.д. № 6472/2007г. на ІІІ г.о, Решение № 522 от 27.07.2009г. по гр.д. № 1919/2008г. на ІV г.о. № 970 от 13.11.2008г. по гр.д. №6268/07г. на ІІІг.о., Решение № 1232 от 05.12.2008г. по гр.д. №6203/07г. на ІІІ г.о., Решение № 1290 от 30.12.2008г. по гр.д. №4711/07г. на ІІІ г.о. и др. Настоящият състав възприема горепосочената задължителна практика и извършеното с нея разрешаване на спорния въпрос за правоприемството.
След като този преюдициален въпрос е разрешен със задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, то същият предопределя изхода на спора и поради това отпада значението на втория въпрос за противопоставимите права на ответника и по-конкретно дали неговият праводател ТПК „Е.”[населено място] е могъл да придобие по давност спорния имот.
По основателността на касационната жалба. С оглед приетото по-горе за липса на правоприемство между регистрираната пред 1993г. кооперация „О. с. на ТПК”[населено място] и съществувалия до 1970г. К. съюз „ОС на ТПК”[населено място] ОС, то предявеният инцидентен установителен иск е неоснователен. Обжалваното решение се явява правилно; не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 284, т.3 ГПК касаещи преценката на доказателствата и правилното приложение на закона. Следва да бъдат споделени доводите на съда, че ищецът не е възстановил дейността си кооперативен съюз, тъй като не са спазени предвидените от закона предпоставки за това.
Искът по чл. 108 ЗС е обусловен от изхода на спора по инцидентния установителен иск, тъй като се основава на твърдения, че ищецът е възстановен кооперативен съюз и именно поради това е собственик на възстановено по силата на §1, ал.1 от ЗК от 1991г. /отм./ одържавено имущество – сградата на битовия комбинат в[населено място], за която през 1992г. ТПК „Е.”[населено място] се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, а през 2001г. е продала сградата на трето лице – [фирма], който пък от своя страна през 2002г. е продал процесния обект на [фирма], от когото са закупили имота ответниците Г. и С. С. през 2004г. След като с решението по инцидентния установителен иск се отрича качеството на ищеца на възстановен кооперативен съюз, правоприемник на ОС на ТПК[населено място], който е извършил строителство на процесната сграда и от чийто патримониум тя е иззета по силата на ПМС №16 от 03.07.1970г., то ищецът не е собственик на сградата, съответно – на процесния обект от нея, което е достатъчно за отхвърляне на предявеният иск по чл.108 от ЗС като неоснователен.
Отделно от това, от събраните доказателства не следва еднозначен извод, че сградата е построена със средства на ОС на ТПК преди 1970г. и съответно, че съюзът е бил собственик на сградата до 1970г. Установено е, че съществувалия до 1970г. ОС на ТПК е бил собственик на част от земята, върху която е построена сградата, но това не е достатъчно за легитимиране собствеността върху сградата. Видно е, че след преустановяване дейността на ОС на ТПК сградата от 1971г. е стопанисвана от ТПК”Е.”, като основно средство с производствено предназначение. Сега съществуващата кооперация „ОС на ТПК”гр. С. З. е признала в искова молба по гр.д. № 316/2003г. на Казанлъшки районен съд /на л. 233 от първоинстанционното дело/, че ТПК „Е.” е собственик на сградата в имот пл. № 3496, т.е. на битовия комбинат. В обобщение въззивното решение и по този иск е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
При този изход в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 23.12.2009г. на С. окръжен съд, ГК, постановено по гр.д. № 310/2009г.
ОСЪЖДА К. „О. с. на трудово-производителните кооперации”[населено място], ул. Св. К. Б. І” № 100, ет.4 да заплати на Г. И. С. и С. К. С., двамата от[населено място], жк.”В. л.”, бл.10, вх.А, ап.5 сумата 400/четиристотин/ лв. разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: