2 Р Е Ш Е Н И Е № 32 София, 21.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора Нели Дечева изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 3137/2008 година по описа на ІІ г.о. на ВКС Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на прокурор от С.а.п. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав от 7.ІV.2008 г. постановено по гр.д.№ 96/2008 [населено място] се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Касационното обжалване е допуснато с определение № 752/13.VІІ.2009 г. по настоящото дело по въпроса за ангажиране отговорността на ответника Е. П.р. с. за причинените на ищеца А. Г. Е. вреди при положение, че същия е оправдан от Софийския окръжен съд с влязла в сила присъда. Това е сторено с оглед на качеството на жалбоподателя освен като ответник и като контролираща страна по смисъла на т.15 от Тълкувателно решение № 3 от 22.ІV.2005 г. по т.гр.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, от което следва правомощието на ВКС да провери изцяло правилността на постановения съдебен акт, без да е обвързан само от релевираните в жалбата на С. оплаквания. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно посочените по-горе рамки на касационния контрол. А. Г. Е. от [населено място] е предявил претенции за имуществени и неимуществени вреди по чл. 2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Н. с. с., П. на РБ и Р. с. Е. П. за сумата 10 000 лв неимуществени и 10 000 лв имущестени вреди, произтичащи от воденото срещу него наказателно производство по чл. 215 от НК за вещно укривателство. То е било образувано на 29.І.1993 г. от органите на предварителното производство, през ХІІ.2001 г. той е бил осъден от Районен съд [населено място] на 3 месеца лишаване от свобода условно, а през ІІ 2003 г. е влязла в сила оправдателна присъда на Софийския окръжен съд по отношение на него. С решението на Софийския окръжен съд по гр.д.№ 485/2004 г. от 3.ІV.2006 г. са отхвърлени претенциите против тримата ответници на формално основание – поради погрешно вписване фамилното име на ищеца като Е. в исковата молба, вместо Е., срещу когото е водено наказателното производство по приложените дела. Софийският апелативен съд с решението си от 7.ІV.2008 г. по гр.д.№ 96/2008 г. е уважил изцяло претенцията за неимуществени вреди по отношение на П. на РБ и Районен съд [населено място] и е оставил в сила решението на окръжния съд за отхвърляне на претенциите срещу Н. с. с. По отношение на имуществените вреди искът е уважен за сумата 1200 лв за разходи за медикаменти, а в останалата част е отхвърлен. При определяне на дължимата сума за неимуществените вреди въззивният съд е съобразил 10 годишния срок на продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза и получените вследствие на това сериозни увреждания на здравето. Ангажирането на отговорността на ответника Районен съд [населено място] е обосновано с постановената първоначално осъдителна присъда по обвинението за вещно укривателство, впоследствие отменена от Софийския окръжен съд и заместена с оправдателна присъда, влязла в сила през ІІ.2003 г. По въпроса, за който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело настоящият състав на ВКС на РБ приема, че по този въпрос вече е постановено решение по чл. 290 от ГПК на тричленен състав на ІІІ г.о. на ВКС № 345 от 27.V.2010 г. по гр.д.№ 5076/2008 г., което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, с оглед разясненията в т.2 на Тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. Формулираният в посочения съдебен акт на ІІІ г.о. на ВКС отговор на поставения в определението по чл. 288 от ГПК въпрос гласи, че отговорността за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано по смисъла на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Само в тази хипотеза съдът отговаря за вреди по посочения текст. Когато постановената осъдителна присъда е отменена по реда на инстанционния контрол, какъвто е настоящия случай, съдът не отговаря по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. При отменена осъдителна присъда от по-горестоящия съд по реда на инстанционния контрол, т.е. преди да е влязла в сила, отговорността от незаконно обвинение в извършване на престъпление може да ангажира правозащитните органи по чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, но не и на съда, тъй като за деянията, за които е повдигнато обвинение ищецът е оправдан. Като е достигнал до различен извод, уважавайки претенциите за имуществени и неимуществени вреди и срещу първоинстанционния съд в [населено място], Софийският апелативен съд е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния закон, като в тази част той подлежи на отмяна на основание чл. 281 т.3 от ГПК и пререшаване на спора, като се отхвърлят претенциите срещу този ответник според чл. 293 ал.2 от ГПК. Поставените в касационната жалба на А. п. въпроси за определяне размера на обезщетенията по предявените претенции са извън рамките на определението по допускане на касационно обжалване. За пълнота ВКС приема, че определените обезщетения са напълно съобразени с установените вреди от действията на органите на предварителното производство и прокуратурата, като поддържаща в продължение на 10 години обвинение, за което ищецът е оправдан. Те съответстват напълно и на установените критерии на съдебната практика по подобни дела. Поради това жалбата на С. е неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 54 от 7.ІV.2008 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, постановено по гр.д.№ 96/2008 г. САМО в частта, с която Районен съд [населено място] е осъден солидарно [населено място] на РБ да заплати на А. Г. Е. от [населено място], ж.к. С. река бл. 22 А, вх.Б, ет. 14, ап. 148 сумата 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което Е. е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 194/2002 г. на Софийския окръжен съд, и за сумата 1200 лв обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за медикаменти, със законните лихви върху посочените суми, както и за сумата 1265 лв разноски по делото за двете инстанции и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на А. Г. Е. срещу Районен съд [населено място] за неимуществени вреди за сумата 10 000 лв и за сумата 1200 лв обезщетение за имуществени вреди с останалите законни последици. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. по гр.д.№ 96/2008 г. в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: