Ключови фрази
Грабеж * споразумение


Р Е Ш Е Н И Е
№ 227

гр.София , 28 май 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Мадлена Велинова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 737/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Д. Ж. Ж. за възобновяване на нохд №5126/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.
В искането се изразява недоволство от сключеното между осъдения и прокуратурата споразумение, одобрено от районния съд ,като от една страна се твърди ,че липсват свидетели на престъплението, че неправилно е извършено разпознаване по снимки, вместо на лица на живо, както и ,че са налице несъответствия в описанието на извършителя, а от друга страна- се претендира явна несправедливост на наказанието, което осъденият следва да понесе.Прави се искане за налагане на по-ниско по размер наказание , макар и ефективно, тъй като според осъдения наказанието му по влязлото в сила споразумение, независимо, че е условно, е със завишен размер.
В хода по същество на делото пред ВКС, служебно назначеният защитник на осъдения-адв.Н. моли да бъде уважено искането на Д. Ж.. В тази насока моли да бъде отчетена обществената опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства и да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Представителят на ВКП намира искането за възобновяване на осъдения за неоснователно, тъй като не е налице нарушение на закона,нито пък са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на районния съд, а наложеното наказание приема за справедливо.Моли да не бъде уважавано искането.
Осъденият Д. Ж. Ж. ,редовно призован чрез органите на затворническата администрация, не е доведен в съдебното заседание по негово собствено желание, поради което не взема становище по искането си за възобновяване.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на осъдения Д. Ж. Ж., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо ,тъй като има за предмет акт,попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановеното от РС-Пловдив определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421 ал.1 от НПК.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

В резултат на внесено в Пловдивски районен съд от РП-Пловдив предложение за одобряване на споразумение по досъдебно производство №392/2013 г. по описа на 05 РУ „Полиция”-гр.Пловдив е било образувано нохд №5126/2013 г.
С определение от 23.09.2013 г. ,постановено по нохд №5126/2013 г., РС-Пловдив е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство ,водено срещу Д. Ж. Ж.. По силата на одобреното споразумение, което влиза в сила веднага и е окончателно, подсъдимият се е признал за виновен в това ,че на 22.07.2013 г.в [населено място],[жк]до бл.210 е отнел чужда движима вещ- мобилен телефон „Сони Ериксон” ,модел „Експерия”, на стойност 160 лв. от владението на Д. Н. К. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.198 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното наказание за срок от пет години. На основание чл.59 от НК е приспаднато времето ,през което Ж. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК,считано от 23.07.2013 г. С одобреното споразумение е налице произнасяне и по веществените доказателства и направените по делото разноски.
Разпоредбите на глава Двадесет и девета от НПК предвиждат диференцирана процедура за решаване на наказателното дело със споразумение, без провеждане на същинско съдебно разглеждане на делото и при наличието на определени законови предпоставки. Нормативната уредба, касаеща решаване на делото със споразумение предоставя възможност за съкращаване на наказателното производство, при въведени законови гаранции за постигане на един обществено приемлив резултат по отношение отговорността на дееца, санкцията и репарирането вредите на пострадалия. Споразумението между обвиняемия/подсъдимия и прокуратурата се изготвя в писмена форма и съдържа насрещно съгласуваните волеизявления на страните-обвинението и защитата, по въпросите ,визирани в чл.381 ал.5 от НПК.Обвиненото лице признава виновното си поведение по отношение възведеното му обвинение, съгласява се да понесе такова по вид и размер наказание, каквото е договореното между неговия защитник и прокурора и се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред ,при провеждането на което прокурорът е този ,който трябва да докаже неговото виновно поведение. В замяна на процесуалното си поведение по признаване на вина, обвиняемия/подсъдимия очаква по-благоприятно наказателно правно третиране. В процедурата по глава Двадесет и девета от НПК е налице и специфична роля на съда, който за разлика от производството по общия ред и останалите особени производства ,предвидени в Част Пета „Особени правила” на НПК, в които производства е длъжен сам да изследва въпросите по чл.301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, то при решаване на делото със споразумение, съдът упражнява само контрол върху начина ,по който са решени посочените по-горе въпроси и тогава ,когато намери ,съобразно разпоредбата на чл.382 ал.7 от НПК,че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение ,без за излага мотиви за това.
В конкретният случай е било постигнато съгласие между прокуратурата, защитата и обвиняемия Д. Ж. за това ,че обвиняемият е виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 от НК, както и ,че следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на две години лишаване от свобода,условно-с пет годишен изпитателен срок. Така постигнатото споразумение е било представено на вниманието на съда в процедура по реда на чл.382 от НПК, който съгласно правомощията си по ал.5 на същия текст, е предложил промени ,касаещи основанието за налагане на наказанието /вместо по чл.55 ал.1 т.1 от НК, то да бъде определено по чл.54 от НК/,а също така и досежно конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, който съобразно виждането на съда е следвало да бъде три години. Видно от съставения съдебен протокол, предложените от съда промени са били обсъдени с прокурора и защитата, като последен е бил изслушан обвиняемия ,съгласно изискванията на чл.382 ал.5 от НПК. Всички те са изразили своето категорично съгласие с предложените от съда промени, след което споразумението е било одобрено като непротиворечащо на закона и морала. Одобрявайки споразумението в неговия окончателен вид, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила,визирани в разпоредбата на чл.382 от НПК.При постигане на споразумението,както и в съдебното заседание пред РС-Пловдив е участвал защитник на обвиняемия. Наред с това Д. Ж. е декларирал, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях, както и, че доброволно е подписал споразумението, като всички тези обстоятелства са били отразени в съдебния протокол. Твърдението на осъдения в искането му за възобновяване ,че е несправедливо осъден, по причина, че първоначално постигнатото споразумение между него и прокуратурата е било отхвърлено от съда, е неоснователно. И това е така, тъй като намеса на съда ,свързана с предлагане на промени в споразумението е процесуално допустима, съгласно чл.382 ал.5 от НПК, а след като предложените промени са били обсъдени с прокурора и защитата , и с тях обвиняемият изрично се е съгласил, то не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е допуснато от съда и което да има за своя последица уважаване на искането за възобновяване на наказателното дело. В този ред на мисли следва да се отбележи и ,че доколкото законовият регламент не предвижда към определението,с което се одобрява постигнатото споразумение да се излагат мотиви по съществото на делото в т.ч. и по отношение наказанието, намесата на ВКС по реда на възобновяването относно справедливостта на наказанието, може да бъде осъществена само на плоскостта на съществено нарушение на материалния и процесуален закон, което да е довело до явната му несправедливост, каквито нарушения обаче в случая не се констатират.
На следващо място ВКС констатира неоснователност и на възражението на Д. Ж. за допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането на част от доказателствата по делото. Претенцията за това ,че неправилно е било извършено разпознаване на извършителя по снимки, не може да бъде споделена. Производството по настоящето дело е започнало с първото действие по разследването –разпит на свидетелката Д. К. ,която е и пострадала от престъплението „грабеж”. В проведения разпит още на 22.07.2013 г., същата е направила описание на нападателя си и е заявила,че е в състояние да го разпознае.Следва да се отбележи ,че законът допуска извършването на разпознаване по снимки ,като снимката на разпознаваното лице се показва заедно със снимките на три или четири лица, сходни с него по външност.Намиращият се по делото протокол за разпознаване на лица /л.44 от досъд.произв./ е годно доказателствено средство, доколкото отговаря както на формалните изисквания за съставяне на протоколи за извършени процесуално-следствени действия, визирани в чл.129 от НПК, така и на процедурата по чл.171 от НПК-разпознаването е извършено в присъствието на поемни лица,като на разпознаващия са предявени за разпознаване снимки на четири лица със сходна външност и в процесуалния документ е обективирано изявлението на разпознаващия по кои черти на лицето е разпознал дееца.
По-нататък следва да се посочи ,че освен разпознаването,в подкрепа авторството на деянието в лицето на Д. Ж., са налице и категоричните показанията на св.К. ,която не само последователно и детайлно е описала визията на нападателя и механизма на осъщественото спрямо нея престъпно посегателство, но и точно е възпроизвела запаметения от нея регистрационен номер на автомобила ,с който дееца се е оттеглил от местопрестъплението, и който номер, при направената справка в АИС се е оказал на автомобил, собственост на осъдения Ж.. Обстоятелството , че липсват други свидетели-очевидци по делото / в каквато насока е налице оплакване в искането/, не може да доведе до извод за недоказаност на авторството на деянието, в чието извършване Д. Ж. се е признал за виновен , при положение , че е налице обилен доказателствен материал, от който по безспорен и категоричен начин се установява авторството на деянието, като в тази насока са показанията на свидетелката К., данните от проведеното разпознаване , показанията на свидетелите М., П., Д., данните от протоколите за доброволно предаване и за претърсване и изземване на л.а „Фиат Купе” с ДК [рег.номер на МПС] .
Предвид изложените съображения, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението на РС-Пловдив,с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ж. Ж. за възобновяване на производството по нохд 5126/2013 г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/