Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 23.05.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 375/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения К. А. А. за възобновяване на ВНОХД № 1323/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. В молбата на осъденото лице са релевирани доводи за допуснати от двете съдебни инстанции съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, представляващи основания за възобновяване по чл. 422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането е мотивирано с твърдения за нарушения на нормите на чл. 300, чл. 301, чл. 303 и сл. от НПК при постановяване на първоинстанционната присъда, които не били отстранени от въззивната инстанция чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Според молителя Казанлъшкият районен съд не се оттеглил на съвещание за постановяване на съдебния си акт, а направо обявил наказанието на подсъдимия. За да докаже твърденията си, с въззивната си жалба пред Старозагорския окръжен съд защитникът на подсъдимия поискал да бъде изискан изготвеният звукозапис от първоинстанционното съдебно заседание, но съдът потвърдил атакуваната присъда, без да се произнесе по искането на защитата, с което ограничил правото на защита на молителя и го лишил от справедлив процес. От друга страна, наложеното на осъдения наказание било явно несправедливо, като съдебните инстанции не взели предвид смекчаващите вината му обстоятелства и не изложили съображенията си, поради които отказали да приложат разпоредбите на чл. 55 и на чл. 66 от НК. В съдебно заседание на ВКС осъденият К. А. и неговият защитник адв. Г. не се явяват, редовно призовани, и не излагат допълнителни доводи в подкрепа на искането за възобновяване. Представителят на ВКП дава заключение, че молбата на осъдения за възобновяване е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 166 от 07.11.2013 г. по НОХД № 1286/2013 г. Казанлъшкият районен съд е признал подсъдимия К. А. А. за виновен в това, че на 22.03.2013 г. в гр. П. б., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влезли в сила наказателни постановления № 731/14.09.2012 г. и № 2234/19.09.2012 г. на сектор ПП към ОД на МВР – гр. Хасково за управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление, извършил такова деяние – управлявал лек автомобил марка „Ф. Г.” с рег. [рег.номер на МПС] без съответното свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. По жалба на защитника на подсъдимия К. А. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 1323/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, като с решение № 22 от 03.02.2014 г. съдебният акт на районния съд е бил потвърден. Решението на ОС – Стара Загора не е подлежало на касационна проверка, като е влязло в законна сила от датата на постановяването му. Видно от пощенското клеймо на приложения плик, молбата на осъдения А. за ревизия на въззивното наказателно дело по реда на възобновяването е подадена по пощата на 04.02.2014 г., поради което ВКС намери, че искането е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок. Разгледано по същество, искането на осъдения К. А. А. за възобновяване е основателно. Присъдата на първоинстанционния съд е била постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, състоящо се в непълнота на съдебния протокол – непосочване на значими обстоятелства по чл. 300 от НПК. Видно от приложения протокол на л. 17 – 18 от НОХД № 1286/2013 г. по описа на Казанлъшкия окръжен съд, съдебното заседание е било проведено на 07.11.2013 г., когато е бил изготвен и съдебният протокол, подписан от председателя и секретаря. След изслушване на последната дума на подсъдимия А., в протокола е отразено, че съдът е счел делото за изяснено и е обявил приложената присъда „съгласно чл. 300 от НПК”, след което протоколът е бил приключен. (В протокола от съдебното заседание, на л. 18 от НОХД № 1286/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е залегнала буквално следната фраза: „Съдът счете делото за изяснено и обяви приложената присъда, съгл. чл. 300 от НПК”). От изложеното се установява, че в обсъждания протокол не са отразени словесно недвусмислени данни за обстоятелствата по чл. 300 от НПК – че след изслушване на последната дума на подсъдимия, съдът се е оттеглил на тайно съвещание, за да постанови присъдата си. Реалното осъществяване на действията по оттеглянето на съда (независимо дали в едноличен състав или колегиален) на съвещание е от изключително процесуално значение за развитието на процеса, тъй като по време на тайното съвещание се постановява присъдата – решават се въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК, изготвя се и се подписва диспозитива на съдебния акт с предвиденото от чл. 305 от НПК съдържание. Правилното отразяване на действията по оттеглянето на съда на съвещание в съдебния протокол също е с особена важност за законосъобразното провеждане на съдебното заседание, тъй като този документ е единственото допустимо от закона доказателствено средство за удостоверяване на осъществените съдебни действия и реда, по който са извършени. В разглеждания случай обективно наличната съществена непълнота и неяснота на протокола относно действията на съда по оттегляне на тайно съвещание за постановяване на присъдата води до невъзможност за проверка на редовността и законосъобразността на извършените съдопроизводствени действия, поради което не може да се приеме със сигурност, че са станали. Вместо да обсъди и оцени допуснатото нарушение в посочения смисъл, въззивната инстанция, макар и да не е отрекла отсъствието на изрични констатации в протокола относно обстоятелствата по чл. 300 от НПК, се е опитала да изтълкува съдържанието на протокола, приемайки, че цифровото изписване на чл. 300 от НПК в протокола замествало в достатъчна степен липсата на словесни констатации във връзка с оттеглянето на съда на тайно съвещание, тъй като посочената законова разпоредба уреждала задължителния процесуален ред при обявяване на присъдата (л. 17 от ВНОХД № 1323/2013 г. по описа на ОС – Стара Загора). Така изложените съображения на въззивния съдебен състав не са законосъобразни, а съдържанието им разкрива непреодолимо вътрешно логическо противоречие. Задължителният процесуален ред при обявяването на присъдата се урежда от нормата на чл. 310 от НПК, а не от разпоредбата на чл. 300 от НПК, както неправилно е счел въззивният съдебен състав. От друга страна, липсващите констатации по въпроса за оттеглянето на съда на съвещание няма как да бъдат заменени с отразяване на обстоятелствата във връзка с обявяването на присъдата. В съдебната доктрина и практика (напр. Р № 384 от 23.10.1991 г. по н.д № 234/91 г. на ВКС, І н.о.; Р № 126 от 22.04.1992 г. по н.д. № 51/92 г. на ВКС, І н.о. и др.) се приема извън всякакво съмнение, че постановяването на окончателния съдебен акт и неговото обявяване в съдебната зала са отделни задължителни етапи от стадия на съдебното заседание, поради което в протокола за съдебното заседание задължително се включват както констатациите за това, че съдът се е оттеглил на съвещание за постановяване на присъдата, така и относно действията на съда по обявяването на постановената присъда. Именно защото протоколът е единственото доказателствено средство, на което въззивният съд е могъл да се позове при проверката на сочените от защитата процесуални нарушения, както принципно правилно е заключил съставът на окръжния съд (л. 17 от ВНОХД № 1323/2013 г.), към пълнотата и точността на съдържанието на протокола следва да се поставят високи изисквания. Обратното разбиране поставя страните в положение на изначална невъзможност да докажат твърденията си за нарушения при осъществяването на съдебните действия. (Такъв е и настоящият случай, при който възражението на подсъдимия А., че първоинстанционният съд обявил съдебния си акт, без да се оттегля на съвещание за обсъждане и решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК, е било отхвърлено от въззивната инстанция с позоваване на непълните и неясни констатации в протокола). По изложените съображения касационната инстанция счита, че пропускът в протокола от проведеното съдебно заседание да се посочат по подробен, ясен и недвусмислен начин всички извършени значими съдебни действия съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и може да бъде отстранено само чрез повторение на съответните съдебни действия и адекватното им законосъобразно отразяване в съдебния протокол. След като в НПК са предвидени специални изисквания, на които трябва да отговаря съдебният протокол, нарушаването им води като резултат до отменяване на първоинстанционния съдебен акт, без да е налице необходимост да се изследва до какви конкретни отрицателни последици за страните е довела непълнотата на протокола и дали, в крайна сметка, наказателноправното положение на осъдения би се подобрило на практика, ако бяха стриктно спазени законовите указания за изготвяне на протокола от съдебното заседание. Установеният в НПК задължителен ред за съставянето на съдебния протокол е гаранция за осигуряване разкриването на обективната истина и възможност за вишестоящите инстанции да проверят правилността на съдебния акт. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1323/2013 г. по описа на окръжен съд – гр. Стара Загора, І наказателен състав. ОТМЕНЯ въззивно решение № 22 от 03.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 1323/2013 г. по описа на ОС – гр. Стара Загора, І наказателен състав, както и потвърдената с него присъда от 07.11.2013 г. по НОХД № 1286/2013 г. на Казанлъшкия районен съд, V наказателен състав, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Казанлъшкия районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.