Ключови фрази
Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност * обезпечение на бъдещ иск * предпоставки за допускане на обезпечение * несеквестируемост * цена на иска


2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 591

[населено място], 18.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 541/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на И. Й. М., като законен представител на малолетните Й. И. М. и В. И. М., за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски апелативен съд № 303 от 14.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 286/ 2010 г. Определението се обжалва в частта, му с която след отмяна на определение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1953/ 2009 г. е уважено искането на ((К.)) за допускане на обезпечение на исковете против И. Й. М., И. Й. М., П. К. Г., [фирма], Й. И. М. и В. И. М., чрез налагане на запор върху сумите по детски влогове, открити на името на Й. И. М. и В. И. М. в [фирма].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил на процесуалноправните въпроси: може ли да се уважи молба за обезпечение на бъдещ иск без да е конкретизирана цената му; секвестируемо имущество ли е детският влог; допустимо ли е обезпечение на бъдещ иск върху имущество на лица, които не са ответници по бъдещия иск и трябва ли въззивната инстанция служебно да проверява дали и срещу кого е предявен иска; допустимо ли е искане за обезпечение на бъдещ иск, ако искът е вече предявен. Според жалбоподателят отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли обжалването да се допусне. По същество претендира, че на тези въпроси въззивният съд отговорил положително, докато вярно било обратното, поради което определението се явявало неправилно. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответната страна – (К.) – оспорва жалбата. Поддържа, че не са изложени основания, които да обуславят допускане на обжалването. Евентуално поддържа, че обжалваното определение е правилно, тъй като искането на К. съдържало цената на бъдещия иск, тъй като претенцията за обезпечение била насочена срещу секвестируемо имущество и тъй като към момента на предявяването й не било образувано дело по бъдещия иск. Моли определението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за основателно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяването му съдът се е произнесъл по процесуален или материален правен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В т.5 от ТР № 1 от 2010 г. на ОКГТК е изяснено, че основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК е налице, ако съществува необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. По повдигнатите в частната жалба въпроси няма данни за създадена практика, а законът не съдържа изричното им разрешение. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Разгледана по същество обаче, частната жалба се явява неоснователна.
Делото е образувано по молба на (К.) с правно основание чл.22 от ЗОПДИППД – за налагане на обезпечителни мерки върху имущество, придобито от престъпна дейност по отношение на И. Й. М. – лично, както и като законен представител на малолетните Й. И. М. и В. И. М.. Изложени са твърдения, че И. М. е осъден за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 от НК и че спрямо него ще бъде внесено мотивирано искане за отнемане на имущество, придобито чрез престъпна дейност. Такова искане щяло да бъде внесено и по отношение на влоговете на малолетните му деца, на основание чл.8 вр. чл.9 от ЗОПДИППД. Поискано е налагане на запор върху влоговете с цел осигуряване на изпълнението на бъдещото съдебно решение за отнемане в полза на държавата на сумите по тях. Цената на бъдещия иск в случая е посочена в искането по чл.22 от ЗОПДИППД – 187 917,50 лв, която сума представлява стойност на имуществото, което ще бъде поискано да се отнеме в полза на държавата от ответниците. Въззивният съд е наложил исканите от (К.) обезпечителни мерки.
Определението е правилно, тъй като са налице всички визирани в чл.389 и сл. от ГПК предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Към искането са приложени доказателства, които сочат на вероятната основателност на твърденията на (К.) за притежаване от страна на ответниците на имущество, придобито от престъпна дейност. Налице е обезпечителна нужда, тъй като се касае за парични суми, по отношение на които винаги съществува реална опасност от разпиляване. Представени са и данни за това, че ответниците са титуляри по въпросните влогове, чиито запор се претендира.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че сумите по влоговете са несеквестируеми и по отношение на тях не могат да се налагат обезпечителни мерки. Несеквестируемостта е процесуален институт и уредбата му е в ГПК – глава 40. Не е постановено да са несеквестируеми каквито и да е суми по влогове в банки – спестовни, доверителни, детски и т.н. Касае се за секвестируемо имущество. Правилото на чл.130 ал.4 от СК урежда забрана за разпореждане с имущество на малолетни чрез правни сделки, но няма отношение към въпроса могат ли да бъдат предприемани мерки на принудително изпълнение по отношение на имуществото на малолетните. Последното не е забранено от закона.
По въпроса дали е допустимо обезпечение на бъдещ иск върху имущество на лица, които не са ответници по бъдещия иск, отговорът е отрицателен. Въпросът обаче е, че в производството по обезпечение на бъдещ иск съдът проверява само декларацията на молителя срещу кого ще бъде предявен иска. Това е естествено, тъй като иск все още няма – неговото предявяване предстои. В случая, поради забавяне на процедурата по обжалване на определението по обезпечението, междувременно е предявено искането за отнемане на имущество. Това обаче не влияе на инстанционното производство – подадените жалби сезират горната инстанция и я задължават да разгледа спора. Тази инстанция няма служебно задължение да проверява дали и срещу кого е предявено искането. Тя проверява обжалваното определение с оглед предпоставките за издаването му към момента на подаване на молбата – т.е. проверява дали са налице предпоставките за обезпечаване на бъдещ иск. Ако в дадения срок този иск не е бил предявен (в частност ако не е бил предявен срещу някой от бъдещите ответници), това е основание за отмяна на обезпечението по чл.390 ал.3 от ГПК. Касае се за отмяна, която се постановява от съда, допуснал обезпечението – това не може да бъде сторено то втората инстанция по жалба срещу определението за допускане. Тази инстанция е длъжна да разгледа въпроса за правилността на определението в рамките на въпросите, които се решават в първата фаза на обезпечителното производство. Няма значение, че искът е вече предявен – това не десезира съдът по частната жалба, който е задължен да се произнесе.
Вярно е, че не следва да се уважи молба за обезпечение на бъдещ иск без да е конкретизирана цената му, но в случая цената на иска е посочена от (К.). Достатъчно е, че е посочена общата цена на имуществото, чието отнемане ще бъде претендирано. Каква част от него е собственост на всеки от ответниците, е въпрос на доказване по делото, а не на редовност на исковата молба или на молбата за допускане на обезпечение.
Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване, но обжалваното определение следва да бъде потвърдено, доколкото изводите на касационната инстанция съвпадат с тези, направени в обжалваният съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд № 303 от 14.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 286/ 2010 г. в частта му, с която след отмяна на определение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1953/ 2009 г. е уважено искането на К. за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху сумите по детски влогове, открити на името на Й. И. М. и В. И. М. в [фирма].
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненски апелативен съд № 303 от 14.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 286/ 2010 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: